Перпетуум мобиле - СЕМ и казусът Кошлуков БНТ
Комичната към този момент сага към избора на общоприет шеф на Българска национална телевизия навлиза в нов сезон. След като преди три години медийният регулатор – Съветът за електронни медии, не съумя да направи избор, делото бе трансферирано в съда. И по този начин тези три години въпросното дело ловко се протаква със сръчни обструкции от страна на Емил Кошлуков (който скоро ще изкара втори мандат без да е определен на поста) и от неговото доверено лице назначено на цивилен контракт в Българска национална телевизия – спортния публицист Сашо Йовков, който също беше претендент за общоприет шеф на медията на този злощастен конкурс.
Съставът на Съвет за електронни медии се смени, само че въпросът остана. Тези дни Върховният административен съд се произнесе най-накрая, с което единствено укрепи объркването.
Проблемът породи, когато един от участниците – Ирина Величкова, подаде тъжба след състезанието през 2022 година всъщност против регулатора с уважителния мотив, че членовете на Съвет за електронни медии могат да гласоподават единствено с „ да “ и „ не “, само че не и „ въздържал се “. Казано другояче, длъжни са да изберат, а не да отклонят избора.
Първоинстационният съд на първо време задължи Съвет за електронни медии да извърши избор от явилите се претенденти. Това решение обаче сложи нова серия въпроси.
Могат ли три години по-късно претендентите да бъдат класирани с концепции, които към този момент не са настоящи? Параметрите от визията им за ръководство се вписват като обвързване в мениджърския им контракт. Интересно е какво е вписано в настоящия контракт за ръководство на Емил Кошлуков. Но…ако се явят единствено тези претенденти при нов конкурс, на какво съображение няма да бъдат позволени други? Ако се извърши единствено ново класиране на предходните претенденти, не би трябвало ли те да показват нови или обновени концепции? Списъкът с въпроси може да бъде много дълъг.
Според тричленния състав на Върховния административен съд - съдиите Даниела Мавродиева, Калина Арнаудова и Весела Андонова, страни по делото за обжалваната процедура за избор на общоприет шеф, извършена през юни 2022 година, са единствено само подалата тъжба Ирина Величкова (като кандидат) и Съветът за електронни медии.
Съвет за електронни медии, за който решението на първоинстанционния съд – Административен съд София област (АССО), е неподходящо, обаче не е подал касационна тъжба, заради което Върховен административен съд постановява в претекстовете си, че „ в частта по отношение на разрешаването на разногласието всъщност, правосъдният акт на АССО е влезнал в действие “ и е отвън предмета на правосъден надзор от страна на Върховен административен съд.
С решението си по отношение на останалите участници в оня конкурс - Сашо Диков, Светлана Божилова, Емил Кошлуков Венелин Петков, Василена Матакиева, Сашо Йовков и Красимир Ангелов, Върховен административен съд обезсилва решението на първоинстанционния съд, защото явилите се са имали право на тъжба против състезанието, извършен от Съвет за електронни медии, само че защото не са се възползвали от него в избрания от закон период, това им право се е прекратило дефинитивно (преклудирало) и е останало неупражнено. АССО не е трябвало да ги конституира като страни в процеса, респективно никой от тях (включително Емил Кошлуков и Сашо Йовков) не е имал право да подава касационна тъжба пред Върховен административен съд, защото инспекцията за правилността на решението на АССО, би могла да бъде осъществена от висшия правосъден орган само при оборване от страна с право на присъединяване в първоинстанционното произвеждане. Възниква въпросът и за какво Върховен административен съд не се е произнесъл при започване на делото с определение кои са страните в разногласието. Така желае или не, Върховен административен съд става участник в сериала.
Влязлото в действие решение на първоинстационния съд - Административен съд София област, гласеше, че анулира като незаконосъобразно Решението на Съвет за електронни медии по протокол № 23/29.06.2022г. за преустановяване на процедурата за избор на Генерален шеф на Българската национална телевизия и връща преписката на Съвет за електронни медии за ново изговаряне от етапа – гласоподаване за кандидатурата на всеки един претендент, позволен до четвърти стадий от процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на Съвет за електронни медии гласоподава със „ за “ или „ срещу “, като постановеното решение на Съвет за електронни медии следва да бъде стимулирано.
Ако този пинг-понк продължи, Емил Кошлуков умерено може да изкара и трети мандат на общоприет шеф на Българска национална телевизия, което законът също изрично не разрешава. Такава една радостна българска работа към едната от двете публични медии у нас.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Съставът на Съвет за електронни медии се смени, само че въпросът остана. Тези дни Върховният административен съд се произнесе най-накрая, с което единствено укрепи объркването.
Проблемът породи, когато един от участниците – Ирина Величкова, подаде тъжба след състезанието през 2022 година всъщност против регулатора с уважителния мотив, че членовете на Съвет за електронни медии могат да гласоподават единствено с „ да “ и „ не “, само че не и „ въздържал се “. Казано другояче, длъжни са да изберат, а не да отклонят избора.
Първоинстационният съд на първо време задължи Съвет за електронни медии да извърши избор от явилите се претенденти. Това решение обаче сложи нова серия въпроси.
Могат ли три години по-късно претендентите да бъдат класирани с концепции, които към този момент не са настоящи? Параметрите от визията им за ръководство се вписват като обвързване в мениджърския им контракт. Интересно е какво е вписано в настоящия контракт за ръководство на Емил Кошлуков. Но…ако се явят единствено тези претенденти при нов конкурс, на какво съображение няма да бъдат позволени други? Ако се извърши единствено ново класиране на предходните претенденти, не би трябвало ли те да показват нови или обновени концепции? Списъкът с въпроси може да бъде много дълъг.
Според тричленния състав на Върховния административен съд - съдиите Даниела Мавродиева, Калина Арнаудова и Весела Андонова, страни по делото за обжалваната процедура за избор на общоприет шеф, извършена през юни 2022 година, са единствено само подалата тъжба Ирина Величкова (като кандидат) и Съветът за електронни медии.
Съвет за електронни медии, за който решението на първоинстанционния съд – Административен съд София област (АССО), е неподходящо, обаче не е подал касационна тъжба, заради което Върховен административен съд постановява в претекстовете си, че „ в частта по отношение на разрешаването на разногласието всъщност, правосъдният акт на АССО е влезнал в действие “ и е отвън предмета на правосъден надзор от страна на Върховен административен съд.
С решението си по отношение на останалите участници в оня конкурс - Сашо Диков, Светлана Божилова, Емил Кошлуков Венелин Петков, Василена Матакиева, Сашо Йовков и Красимир Ангелов, Върховен административен съд обезсилва решението на първоинстанционния съд, защото явилите се са имали право на тъжба против състезанието, извършен от Съвет за електронни медии, само че защото не са се възползвали от него в избрания от закон период, това им право се е прекратило дефинитивно (преклудирало) и е останало неупражнено. АССО не е трябвало да ги конституира като страни в процеса, респективно никой от тях (включително Емил Кошлуков и Сашо Йовков) не е имал право да подава касационна тъжба пред Върховен административен съд, защото инспекцията за правилността на решението на АССО, би могла да бъде осъществена от висшия правосъден орган само при оборване от страна с право на присъединяване в първоинстанционното произвеждане. Възниква въпросът и за какво Върховен административен съд не се е произнесъл при започване на делото с определение кои са страните в разногласието. Така желае или не, Върховен административен съд става участник в сериала.
Влязлото в действие решение на първоинстационния съд - Административен съд София област, гласеше, че анулира като незаконосъобразно Решението на Съвет за електронни медии по протокол № 23/29.06.2022г. за преустановяване на процедурата за избор на Генерален шеф на Българската национална телевизия и връща преписката на Съвет за електронни медии за ново изговаряне от етапа – гласоподаване за кандидатурата на всеки един претендент, позволен до четвърти стадий от процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на Съвет за електронни медии гласоподава със „ за “ или „ срещу “, като постановеното решение на Съвет за електронни медии следва да бъде стимулирано.
Ако този пинг-понк продължи, Емил Кошлуков умерено може да изкара и трети мандат на общоприет шеф на Българска национална телевизия, което законът също изрично не разрешава. Такава една радостна българска работа към едната от двете публични медии у нас.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ