На 11 септември рожден ден има Кеворк Кеворкян
Коментатор (1973), наблюдаващ (1981) и програмен шеф (1990) в Българската национална телевизия. Автор и водещ на стратегия „ Информационен дневник Неделя “ (1976 – 1978). Съавтор и водещ на стратегия „ Всяка неделя “, най-популярното предаване в историята на Българска национална телевизия (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 – 2014 като продукция на Нова телевизия). Разговаря – посредством телевизионни мостове от разнообразни краища на света – с доста международни звезди, измежду които Инокентий Смоктуновски, Сергей Герасимов, Сергей Михалков, Людмила Гурченко, Гари Каспаров (след успеха му над Анатолий Карпов), Кашпировски, Никита Михалков, Уилям Сароян, Херберт декор Караян, Жоржи Амаду (покрай интернационалните писателски срещи Кеворк Кеворкян съумява да интервюира по-големите звезди и даже да пусне на пазара плоча с беседите си), Шарл Азнавур, Ив Монтан, Жан-Луи Баро, Йежи Кавалерович, Джани Родари, Ерньо Рубик, Йежи Кукучка, астронавтът Ръсел Швейкарт
„ Всяка неделя “ е най-популярната стратегия в историята на Българската национална телевизия.
„ Всяка неделя “ с годините се трансформира в естрада на инакомислието и утвърждава нов жанр в публицистиката.
Във „ Всяка неделя “ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след изявление с академик Николай Амосов, който, провокиран от Кеворкян, декларира, че най-фалшивият девиз е „ Пролетарии от всички страни, обединявайте се “.
Вестник „ Работническо дело “, орган на ЦК на Българска комунистическа партия, написа, че Кеворкян „ дефинитивно е нагазил в блатото на антикомунизма “. Скоро по-късно програмата е спряна. Възстановена е след смяната на 10 ноември 1989 г.
Няколко месеца по-късно, поради нападателните офанзиви на Българска социалистическа партия против „ Всяка неделя “, Кеворкян желае „ Вот на доверие “ от публиката и получава поддръжката на над 480 хиляди фенове.
Издател е на списание „ Всяка неделя “ (1990 – 1993).
Основател и притежател на издателство „ Зодиак – Външно наблюдение “, което разгласява „ От Русия с обич (Джеймс Бонд) “ на Ян Флеминг (1990), „ Тайният дневник на Лора Палмър “ на Дженифър Линч (1992), „ Автобиографията на специфичния сътрудник на ФБР Дейл Купър “ (1992), „ Размяна на съпруги “ на Роалд Дал (1992), „ Полтъргайст “ на Джеймс Кан (1992), поредицата „ Dallas “ на Бърт Хършфелд и Къс Халоу (1992).
През 1993 година основава радио „ Сигнал плюс “. Това е първото българско радио, която излъчва единствено фолклор и попфолк. Станцията стартира пробни предавания на 14 декември 1993 година, в началото по няколко часа дневно единствено музика. Програмната скица започва на 17 май 1994 година
Автор е на седмичната графа на вестник „ Труд “ „ Приказки за малкия екран “ (2006).
От 2011 година е създател на седмична коментарна графа във в. „ Стандарт “, а от 2012 година и на седмична графа във в. „ Преса “.
Основател и ръководител на Българското съдружие за почтени избори и цивилен права (1990) – интернационална премия „ Маршал “, присъдена от Бил Клинтън и Тони Блеър. Създава всенародно придвижване и възвръща десетки войнишки монументи.
На два пъти със лични средства възвръща паметника на Пейо Яворов.
С решения № 54 от 26.11.2008 година и № 111 от 17.02.2010 година на Комисията по досиетата се открива, че Кеворкян е сътрудничил на Държавна сигурност в качеството си на сътрудник, като през юни 1990 година е препоръчано персоналното му дело да бъде унищожено.
Автор е на книгите „ Събеседник по избор “ (т.1 – 3, 1981 – 1987), „ 15 срещи “ (1982), „ Личности “ (1989), „ Срещи със Симеон Втори “ (1990), „ Легендата и нейните герои “ (т. 1 – 3, 2005), „ Кеворк проговаря. Необичайни срещи “ (2008), „ Кеворк проговаря. Тайните дневници “ (2008), „ Тайните на малкия екран “ (2009), „ Кеворкизми “ (2012), „ Плевнелиев – президентът нахалник “ (2017), „ История за Личности и буболечки “ (2018), „ Сувенири от 10 ноември “ (2020) и други
През 2003 година издателство „ Захарий Стоянов “ разгласява книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и обществени персони за Кеворк Кеворкян и „ Всяка неделя “.
„ Всяка неделя “ е най-популярната стратегия в историята на Българската национална телевизия.
„ Всяка неделя “ с годините се трансформира в естрада на инакомислието и утвърждава нов жанр в публицистиката.
Във „ Всяка неделя “ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след изявление с академик Николай Амосов, който, провокиран от Кеворкян, декларира, че най-фалшивият девиз е „ Пролетарии от всички страни, обединявайте се “.
Вестник „ Работническо дело “, орган на ЦК на Българска комунистическа партия, написа, че Кеворкян „ дефинитивно е нагазил в блатото на антикомунизма “. Скоро по-късно програмата е спряна. Възстановена е след смяната на 10 ноември 1989 г.
Няколко месеца по-късно, поради нападателните офанзиви на Българска социалистическа партия против „ Всяка неделя “, Кеворкян желае „ Вот на доверие “ от публиката и получава поддръжката на над 480 хиляди фенове.
Издател е на списание „ Всяка неделя “ (1990 – 1993).
Основател и притежател на издателство „ Зодиак – Външно наблюдение “, което разгласява „ От Русия с обич (Джеймс Бонд) “ на Ян Флеминг (1990), „ Тайният дневник на Лора Палмър “ на Дженифър Линч (1992), „ Автобиографията на специфичния сътрудник на ФБР Дейл Купър “ (1992), „ Размяна на съпруги “ на Роалд Дал (1992), „ Полтъргайст “ на Джеймс Кан (1992), поредицата „ Dallas “ на Бърт Хършфелд и Къс Халоу (1992).
През 1993 година основава радио „ Сигнал плюс “. Това е първото българско радио, която излъчва единствено фолклор и попфолк. Станцията стартира пробни предавания на 14 декември 1993 година, в началото по няколко часа дневно единствено музика. Програмната скица започва на 17 май 1994 година
Автор е на седмичната графа на вестник „ Труд “ „ Приказки за малкия екран “ (2006).
От 2011 година е създател на седмична коментарна графа във в. „ Стандарт “, а от 2012 година и на седмична графа във в. „ Преса “.
Основател и ръководител на Българското съдружие за почтени избори и цивилен права (1990) – интернационална премия „ Маршал “, присъдена от Бил Клинтън и Тони Блеър. Създава всенародно придвижване и възвръща десетки войнишки монументи.
На два пъти със лични средства възвръща паметника на Пейо Яворов.
С решения № 54 от 26.11.2008 година и № 111 от 17.02.2010 година на Комисията по досиетата се открива, че Кеворкян е сътрудничил на Държавна сигурност в качеството си на сътрудник, като през юни 1990 година е препоръчано персоналното му дело да бъде унищожено.
Автор е на книгите „ Събеседник по избор “ (т.1 – 3, 1981 – 1987), „ 15 срещи “ (1982), „ Личности “ (1989), „ Срещи със Симеон Втори “ (1990), „ Легендата и нейните герои “ (т. 1 – 3, 2005), „ Кеворк проговаря. Необичайни срещи “ (2008), „ Кеворк проговаря. Тайните дневници “ (2008), „ Тайните на малкия екран “ (2009), „ Кеворкизми “ (2012), „ Плевнелиев – президентът нахалник “ (2017), „ История за Личности и буболечки “ (2018), „ Сувенири от 10 ноември “ (2020) и други
През 2003 година издателство „ Захарий Стоянов “ разгласява книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и обществени персони за Кеворк Кеворкян и „ Всяка неделя “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ