Коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп след задържането на

Коментарите на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп след задържането на Николас Мадуро ясно демонстрираха едно – петролът стои в центъра на американската тактика за Венецуела и ще бъде основен фактор при вземането на решения за бъдещето на страната. Това обаче надалеч не е нова история. От десетилетия насам петролът дефинира както външната политика на Съединени американски щати по отношение на Каракас, по този начин и вътрешнополитическата орис на самата Венецуела.

Страната към този момент е минала през два огромни цикъла на задгранични вложения в петролния бранш, последвани от национализации – развой, който надълбоко е белязал стопанската система, демокрацията и интернационалните ѝ връзки.

Петролът като гръбнак на страната и причина за краха

В продължение на десетилетия приходите от нефт осигуряваха на Венецуела непоклатимост, обществени стратегии и функционираща народна власт. Но когато международните цени на петрола се сринаха, икономическият модел се разпадна, отваряйки пътя за левия „ боливарски “ режим на Уго Чавес, а по-късно и на неговия правоприемник Николас Мадуро.

Днес, след насилственото премахване на Мадуро, страната наподобява е на прага на нов петролен цикъл, в който суровината още веднъж ще играе несъразмерна роля в политиката и стопанската система.

Тръмп желае американските петролни колоси назад

Доналд Тръмп недвусмислено съобщи пред венецуелските управляващи, останали на власт след ареста на Мадуро, че чака американските петролни компании да се върнат „ с цялостна мощ “. По думите му, енергийни колоси от Съединени американски щати би трябвало да влагат милиарди долари, с цел да възстановят мощно амортизираната петролна инфраструктура на страната.

„ Ще накараме нашите най-големи петролни компании да влязат, да похарчат милиарди и да поправят разрушеното “, съобщи Тръмп, като даже загатна, че американското държавно управление може да компенсира част от разноските, в случай че това се наложи.

На пръв взор това наподобява като преференциална договорка – Венецуела създава надалеч под капацитета си, а американските компании търсят сигурни запаси. Реалността обаче е надалеч по-сложна.

Несигурна власт и неразбираеми правила

Политическото бъдеще на Венецуела остава неразбираемо. Макар Тръмп да приказва за „ временен интервал “, режимът официално остава в ръцете на вицепрезидента Делси Родригес. Съдбата на демократичната съпротива е незнайна, а правната рамка за задгранични вложения – изцяло неразбираема.

Ключовият въпрос е дали сегашната власт ще се задържи със единодушието на Съединени американски щати или ще има действителен преход към демократично ръководство – и дали бъдещо държавно управление ще съблюдава договорите, подписани през днешния ден.

Скъп нефт и жестока конкуренция

Дори при политическа стабилизация, икономическите провокации са големи. Венецуелският нефт е най-вече тежък необработен нефт, чието извличане и преправка изискват колосални вложения. За съществено и стабилно нарастване на производството ще са нужни десетки милиарди долари годишно, а цялостното възобновяване на бранша може да коства до 200 милиарда $.

Междувременно районната конкуренция се ускорява: Гвиана към този момент създава близо 1 млн. барела на ден благодарение на ExxonMobil; Бразилия се утвърди като световен офшорен гигант; Аржентина развива шистов петрол; Канада усилва добива от нефтени пясъци.

Всичко това основава международен остатък на нефт, което прави огромното завръщане във Венецуела по-малко привлекателно.

История на национализации и съмнение

Опитът на Венецуела с задграничните петролни компании е белязан от редуващи се интервали на отваряне и конфискации. След национализацията от 1976 година държавната компания PDVSA в началото действа дейно, само че с времето се трансформира в знак на корупция и управнически неуспех.

По времето на Уго Чавес последва нова вълна от национализации, при която ExxonMobil и ConocoPhillips напуснаха страната след арбитражни каузи за милиарди долари компенсации – които по този начин и не бяха платени. Именно тези задължения Тръмп показва през днешния ден като мотив против Каракас.

Ще се върнат ли американските компании?

Интерес сигурно има – изключително в случай че краткосрочни вложения могат да донесат бърза възвръщаемост. Но действителното завръщане в огромен мащаб ще изисква непоклатимост, ясни правила и политически гаранции, каквито Венецуела към този момент не може да предложи.

Американските компании надали ще се опълчват обществено на Тръмп, само че ще бъдат извънредно внимателни, преди да вложат съществени средства.

Този път ще запазим петрола

Най-противоречив остава самият разказ на Тръмп. Докато допреди месеци интервенцията против Мадуро се представяше като част от битката с наркотрафика, през днешния ден президентът намерено приказва за надзор върху петрола, сравнявайки обстановката с Ирак и заявявайки: „ Този път ще запазим петрола “.

Този метод – фокусиран напълно върху физическия актив – припомня бизнес логиката на Тръмп от времето му в недвижимите парцели. Но комплицираната история, политическите опасности и дълбоките обществени последствия от петролната политика във Венецуела остават отвън уравнението.

Източник: The National Interest/Превод:
Автор: Ричард Сандърс