Идва ли краят на плащането кеш, когато куриер ви носи нещо?
Коментари и хиляди споделяния в обществените мрежи провокират от близо месец изявления в онлайн издания, отдадени на бъдещето на н. нар. наложен платеж.
По-точно въпросът е, дали идва краят на този метод за възнаграждение при доставка, при който посредством медиатор (най-често куриер) се събират парите от клиента и предават на търговеца при получена от потребителя стока.
Озаглавените по друг метод материали цитират една и съща публикация, поместена на Investor.bg, която при търсене в разнообразни търсачки не може да бъде открита към днешна дата.
От препубликуваното от уеб страниците излиза наяве, че бъдещето на наложения платеж е неразбираемо, така като той носи съществени загуби на предлагащите артикули и услуги и даже " в доста страни такава алтернатива няма ".
Включени са и отзиви на “засегнати ” страни по веригата.
В част от онлайн публикациите са представени и данни на Българска Е-комeрс асоциация (ВЕА) - съдружие с нестопанска цел, сплотяващо компаниите, разрастващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и други
С тематиката се
Кой какъв брой артикули връща и проблем ли е това?
В позиция за националното радио председателката на Българска Е-комерс асоциация Жанет Найденова дефинира като “подвеждаща " публикацията, че " наложеният платеж при доставка на поръчана стока в България ще бъде прекратен като процедура ”, както и дава следните разяснения:
“Българска Е-комерс асоциация (БЕА) прави регулярни изследвания за методите на заплащане и методите на доставка, в това число върнати колета с право на отвод в 14-дневен период и невзети колета, чиито резултати разгласява в годишното издание " ПАСПОРТ на е-комерс промишлеността в България “. Тазгодишното издание е осмо подред.
По отношение на върнатите колета с право на отвод в 14-дневен период при онлайн извършване на покупки, България въобще не е измежду европейските " първенци " по върнати колета, както се твърди в обявата.
Данните за 2024 година демонстрират, че 7,1% от всички онлайн поръчки са върнати с право на отвод в 14-дневен период, а през 2023 година този % е бил близо 8% (7,99%). Категорията с най-голям % върнати поръчки с правото на отвод в 14 дневен период е " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 15%.
По данни от Statista в страните от Европейския съюз, междинният % върнати поръчки с право на отвод в 14-дневен период е 20 на 100 (сумарно за всички онлайн продуктови категории). Категорията с най-голям % върнати поръчки с правото на отвод в 14 дневен период още веднъж е " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 32.9%.
От страните в Европейски Съюз не България, а Германия е с най-голям % на върнати поръчки с право на отвод в 14-дневен период и то още веднъж категория " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 64.3%. Иначе казано, процентите върнати поръчки с правото на отвод в 14-дневен период в страните от Европейския съюз, съпоставени с процентите в България са в пъти по-високи.
За информация в Съединените щати средният процент върнати поръчки е 30 % (сумарно за всички онлайн продуктови категории), като категорията с най-голям % върнати поръчки с правото на отвод в 14 дневен период и тук е " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 40%.
По отношение на методите на заплащане за 2024 година, данните от изследването на БЕА за миналата година са следните:
Наложен платеж – 50.30%
Кредитни и дебитни карти – 38.20%
Банкови и мобини заплащания 7.29%
Купи в този момент - заплати след това – 4.21%.
В своята позиция от Българската е-комерс асоциация, подписана от Жанет Найденова, специално се акцентира и че...
"... при метод на плащане " Наложен платеж “, който е 50,30% от всички типове заплащания при онлайн търговията в България, няма по какъв начин да е напът да остане в предишното! "
Онлайн търговците в България биха се радвали, в случай че всички заплащания са цифрови, т.е. те биха отстранили един голям проблем, произлизащ от " наложения платеж ", а точно невзетите колета ”.
Тенденцията всяка година е към понижаване на % натрапен платеж, само че с темповете, с които понижава, ще са нужни десетки години, с цел да остане в предишното ”, приключва позицията си ръководителят на Българската е-комерс асоциация.
Габриела Руменова. Снимка БНР
" Ще трябват десетилетия... " Какво споделят от платформата " Ние, потребителите "
БНР разгласява и изявление с Габриела Руменова - основател на онлайн платформата “Ние, потребителите ”, в която може да бъдат открити мнения, информация, препоръки и безплатна помощ от жители на жители по необятен набор потребителски тематики:
" В България все още наложеният платеж е инструмент, само че и гаранция за потребителя, че ще получи стока въобще, тъй като те не трябва да подценяват и множеството подправени уеб сайтове, които съществуват ".
" За страдание, незадоволително е високата потребителска просвета у жителите да селектират тези уеб сайтове и да могат да преценяват дали контактуват с търговец или с някой, който желае да извърши машинация в онлайн пространството ".
“Освен това има и електронни търговци, които по занимание упражняват тази активност, само че са некоректни и забавят пратките, или въобще не изпращат нищо, вършат и неверни поръчки ", акцентира тя.
На въпрос - в случай че по някакъв метод се отстрани този тип заплащане, как ще повлияе това, Руменова позволява, че " потребителите ще търсят търговци, които не престават да оферират наложения платеж "
Тя дава отговор и - по какъв начин може да се компенсират загубите, за които търговците приказват от върнати пратки, представени в онлайн публикациите?
" С повече информация, която да е и по-коректна за потребителите, тъй като доста е значимо на входа - там, където потребителят взима решение за покупката и си мисли, че това е вярното решение за него, той да си образува мнение, което е съответно, с цел да не се стига до там да получи стока, която, в случай че приказваме за дрехи, не е с нужното качество или цветът не е тъкмо този, който е показан.
Т.е. да се употребяват фотоси, които не са ретуширани, да се прибавят повече видеа, с цел да може потребителят да се осведоми по-добре за качествата и характерностите на тези артикули.
И още нещо значимо: това, че ще отпадне наложеният платеж, не значи, че ще се отнеме едно обещано със закон право на потребителя да се откаже от онлайн покупката в 14-дневен период ", напомня Руменова:
И още:
" Нека ви дам за образец следната действителна обстановка, в която съм изпадала точно с опцията " натрапен платеж " в магазин за облекла: направила съм онлайн поръчка на 1-во число на месеца, само че съм я взела на 15-то число от пощальон, защото се е забавила с доставката. Тогава на него съм дала парите, т.е. направила съм договорката и съм получила стремежи артикул. След още 15 дни обаче, вземам решение да върна покупката, само че във физическия магазин. Там на касата ми споделят, че съм изпуснала периода от 30-те дни за задачата - в неточност ли съм аз като консуматор или не?
14-дневният период, който е даден със закон, започва да тече от момента на приемане на стоката. Всъщност този период е даден, с цел да може да се изравнят опциите за потребителя да се запознае същински с това, което съставлява стоката, по този начин както би направил в един физически магазин ".
Екипът на БНР я пита още - в платформата " Ние, потребителите " има ли сигнали за неточни практики, свързани с наложения платеж.
" Имаме, да! Например, за недоставена стока в период, но потребителят е платил авансово. Ето, тук е огромният проблем, тъй като, в случай че е натрапен платеж, потребителят получава, заплаща, до момента в който тук по-скоро сигналите са свързани с това, че потребителят е платил с карта, чака си пратката и първо не я получава, и второ не може да наблюдава нейния път и не знае дали в миналото ще бъде доставена ".
" Не би трябвало да забравяме и това, че се върви към цифровизация на заплащанията - това незименно ще се случи, само че към момента в България няма чак толкоз висок степен на доверие в електронната търговия - освен поради измамниците, които съществуват в онлайн пространството, само че и защото ние нямаме чак толкоз дълги обичаи, както в другите европейски страни... "
Ето и финалната й прогноза - сравнявайки наложения платеж като процедура и алтернатива в чужбина и у нас:
" Все повече се залага на безкасовите заплащания, само че моето мнение е, че тук, в България, би трябвало да минат още най-малко едно-две десетилетия, до момента в който се стигне до такава степен, че да има освен по-високи отбрани - защото то такива има, само че въпросът към този момент е ние, като консуматори, по какъв начин избираме да пазарим.
Много хора към момента купуват непосредствено от обществените мрежи - нещо, което е безусловно неправилно. Попадат и на физически лица, а не вършат разлика, изключително от такива " маркетплейси ", където има и търговци, и физически лица. Не знаят, че в случай че купят нещо от физическо лице, нямат тези права, които имат по закон, когато пазарят от същински търговец.
Не знаят по какъв начин да потърсят правата си и те не са отговорни за това, само че би трябвало доста, доста да се приказва, още доста проблеми да се разискват в дълбочина, с цел да могат хората да схванат от кое място идват заканите и по какъв начин да ги заобикалят ".
... Но пък има и нещо друго! Попадала съм на групи в обществените мрежи - тъкмо такива групи, в които са физически лица си продават един на различен нещо и там също има оповестени даже фотоси, настрана е какъв брой е законно това, само че на консуматори, които са били неточни. Някой продава нещо и го е пратил, обаче пък индивидът насреща не е отишъл да го получи и в този момент за този човек следват загуби и по изпращането, и по връщането, знаете, в случай че не си го вземе в точния момент и въобще доста комплицирано става ".
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Онлайн публикациите, отдадени на " гибелта " на наложения платеж в България, са ПОДВЕЖДАЩИ за потребителите най-много поради поставените им МАНИПУЛАТИВНИ заглавия.
Цитираната в изявленията информация може да бъде регистрирана и като НЕВЯРНА, защото не може да бъде открит нейният първоизточник, както и като мощно пресилена, евентуално за подбудителство на интереса на аудиторията към съответните публикации.
Забелязват се и грешки в цитираните данни, както и опит за реклама на дадени услуги. И въпреки част от разсъжденията на коментиращите да са ВЕРНИ по създание, то тяхната достоверност също остава под въпрос.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
По-точно въпросът е, дали идва краят на този метод за възнаграждение при доставка, при който посредством медиатор (най-често куриер) се събират парите от клиента и предават на търговеца при получена от потребителя стока.
Озаглавените по друг метод материали цитират една и съща публикация, поместена на Investor.bg, която при търсене в разнообразни търсачки не може да бъде открита към днешна дата.
От препубликуваното от уеб страниците излиза наяве, че бъдещето на наложения платеж е неразбираемо, така като той носи съществени загуби на предлагащите артикули и услуги и даже " в доста страни такава алтернатива няма ".
Включени са и отзиви на “засегнати ” страни по веригата.
В част от онлайн публикациите са представени и данни на Българска Е-комeрс асоциация (ВЕА) - съдружие с нестопанска цел, сплотяващо компаниите, разрастващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и други
С тематиката се
Кой какъв брой артикули връща и проблем ли е това?
В позиция за националното радио председателката на Българска Е-комерс асоциация Жанет Найденова дефинира като “подвеждаща " публикацията, че " наложеният платеж при доставка на поръчана стока в България ще бъде прекратен като процедура ”, както и дава следните разяснения:
“Българска Е-комерс асоциация (БЕА) прави регулярни изследвания за методите на заплащане и методите на доставка, в това число върнати колета с право на отвод в 14-дневен период и невзети колета, чиито резултати разгласява в годишното издание " ПАСПОРТ на е-комерс промишлеността в България “. Тазгодишното издание е осмо подред.
По отношение на върнатите колета с право на отвод в 14-дневен период при онлайн извършване на покупки, България въобще не е измежду европейските " първенци " по върнати колета, както се твърди в обявата.
Данните за 2024 година демонстрират, че 7,1% от всички онлайн поръчки са върнати с право на отвод в 14-дневен период, а през 2023 година този % е бил близо 8% (7,99%). Категорията с най-голям % върнати поръчки с правото на отвод в 14 дневен период е " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 15%.
По данни от Statista в страните от Европейския съюз, междинният % върнати поръчки с право на отвод в 14-дневен период е 20 на 100 (сумарно за всички онлайн продуктови категории). Категорията с най-голям % върнати поръчки с правото на отвод в 14 дневен период още веднъж е " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 32.9%.
От страните в Европейски Съюз не България, а Германия е с най-голям % на върнати поръчки с право на отвод в 14-дневен период и то още веднъж категория " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 64.3%. Иначе казано, процентите върнати поръчки с правото на отвод в 14-дневен период в страните от Европейския съюз, съпоставени с процентите в България са в пъти по-високи.
За информация в Съединените щати средният процент върнати поръчки е 30 % (сумарно за всички онлайн продуктови категории), като категорията с най-голям % върнати поръчки с правото на отвод в 14 дневен период и тук е " Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 40%.
По отношение на методите на заплащане за 2024 година, данните от изследването на БЕА за миналата година са следните:
Наложен платеж – 50.30%
Кредитни и дебитни карти – 38.20%
Банкови и мобини заплащания 7.29%
Купи в този момент - заплати след това – 4.21%.
В своята позиция от Българската е-комерс асоциация, подписана от Жанет Найденова, специално се акцентира и че...
"... при метод на плащане " Наложен платеж “, който е 50,30% от всички типове заплащания при онлайн търговията в България, няма по какъв начин да е напът да остане в предишното! "
Онлайн търговците в България биха се радвали, в случай че всички заплащания са цифрови, т.е. те биха отстранили един голям проблем, произлизащ от " наложения платеж ", а точно невзетите колета ”.
Тенденцията всяка година е към понижаване на % натрапен платеж, само че с темповете, с които понижава, ще са нужни десетки години, с цел да остане в предишното ”, приключва позицията си ръководителят на Българската е-комерс асоциация.
Габриела Руменова. Снимка БНР " Ще трябват десетилетия... " Какво споделят от платформата " Ние, потребителите "
БНР разгласява и изявление с Габриела Руменова - основател на онлайн платформата “Ние, потребителите ”, в която може да бъдат открити мнения, информация, препоръки и безплатна помощ от жители на жители по необятен набор потребителски тематики:
" В България все още наложеният платеж е инструмент, само че и гаранция за потребителя, че ще получи стока въобще, тъй като те не трябва да подценяват и множеството подправени уеб сайтове, които съществуват ".
" За страдание, незадоволително е високата потребителска просвета у жителите да селектират тези уеб сайтове и да могат да преценяват дали контактуват с търговец или с някой, който желае да извърши машинация в онлайн пространството ".
“Освен това има и електронни търговци, които по занимание упражняват тази активност, само че са некоректни и забавят пратките, или въобще не изпращат нищо, вършат и неверни поръчки ", акцентира тя.
На въпрос - в случай че по някакъв метод се отстрани този тип заплащане, как ще повлияе това, Руменова позволява, че " потребителите ще търсят търговци, които не престават да оферират наложения платеж "
Тя дава отговор и - по какъв начин може да се компенсират загубите, за които търговците приказват от върнати пратки, представени в онлайн публикациите?
" С повече информация, която да е и по-коректна за потребителите, тъй като доста е значимо на входа - там, където потребителят взима решение за покупката и си мисли, че това е вярното решение за него, той да си образува мнение, което е съответно, с цел да не се стига до там да получи стока, която, в случай че приказваме за дрехи, не е с нужното качество или цветът не е тъкмо този, който е показан.
Т.е. да се употребяват фотоси, които не са ретуширани, да се прибавят повече видеа, с цел да може потребителят да се осведоми по-добре за качествата и характерностите на тези артикули.
И още нещо значимо: това, че ще отпадне наложеният платеж, не значи, че ще се отнеме едно обещано със закон право на потребителя да се откаже от онлайн покупката в 14-дневен период ", напомня Руменова:
И още:
" Нека ви дам за образец следната действителна обстановка, в която съм изпадала точно с опцията " натрапен платеж " в магазин за облекла: направила съм онлайн поръчка на 1-во число на месеца, само че съм я взела на 15-то число от пощальон, защото се е забавила с доставката. Тогава на него съм дала парите, т.е. направила съм договорката и съм получила стремежи артикул. След още 15 дни обаче, вземам решение да върна покупката, само че във физическия магазин. Там на касата ми споделят, че съм изпуснала периода от 30-те дни за задачата - в неточност ли съм аз като консуматор или не?
14-дневният период, който е даден със закон, започва да тече от момента на приемане на стоката. Всъщност този период е даден, с цел да може да се изравнят опциите за потребителя да се запознае същински с това, което съставлява стоката, по този начин както би направил в един физически магазин ".
Екипът на БНР я пита още - в платформата " Ние, потребителите " има ли сигнали за неточни практики, свързани с наложения платеж.
" Имаме, да! Например, за недоставена стока в период, но потребителят е платил авансово. Ето, тук е огромният проблем, тъй като, в случай че е натрапен платеж, потребителят получава, заплаща, до момента в който тук по-скоро сигналите са свързани с това, че потребителят е платил с карта, чака си пратката и първо не я получава, и второ не може да наблюдава нейния път и не знае дали в миналото ще бъде доставена ".
" Не би трябвало да забравяме и това, че се върви към цифровизация на заплащанията - това незименно ще се случи, само че към момента в България няма чак толкоз висок степен на доверие в електронната търговия - освен поради измамниците, които съществуват в онлайн пространството, само че и защото ние нямаме чак толкоз дълги обичаи, както в другите европейски страни... "
Ето и финалната й прогноза - сравнявайки наложения платеж като процедура и алтернатива в чужбина и у нас:
" Все повече се залага на безкасовите заплащания, само че моето мнение е, че тук, в България, би трябвало да минат още най-малко едно-две десетилетия, до момента в който се стигне до такава степен, че да има освен по-високи отбрани - защото то такива има, само че въпросът към този момент е ние, като консуматори, по какъв начин избираме да пазарим.
Много хора към момента купуват непосредствено от обществените мрежи - нещо, което е безусловно неправилно. Попадат и на физически лица, а не вършат разлика, изключително от такива " маркетплейси ", където има и търговци, и физически лица. Не знаят, че в случай че купят нещо от физическо лице, нямат тези права, които имат по закон, когато пазарят от същински търговец.
Не знаят по какъв начин да потърсят правата си и те не са отговорни за това, само че би трябвало доста, доста да се приказва, още доста проблеми да се разискват в дълбочина, с цел да могат хората да схванат от кое място идват заканите и по какъв начин да ги заобикалят ".
... Но пък има и нещо друго! Попадала съм на групи в обществените мрежи - тъкмо такива групи, в които са физически лица си продават един на различен нещо и там също има оповестени даже фотоси, настрана е какъв брой е законно това, само че на консуматори, които са били неточни. Някой продава нещо и го е пратил, обаче пък индивидът насреща не е отишъл да го получи и в този момент за този човек следват загуби и по изпращането, и по връщането, знаете, в случай че не си го вземе в точния момент и въобще доста комплицирано става ".
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Онлайн публикациите, отдадени на " гибелта " на наложения платеж в България, са ПОДВЕЖДАЩИ за потребителите най-много поради поставените им МАНИПУЛАТИВНИ заглавия.
Цитираната в изявленията информация може да бъде регистрирана и като НЕВЯРНА, защото не може да бъде открит нейният първоизточник, както и като мощно пресилена, евентуално за подбудителство на интереса на аудиторията към съответните публикации.
Забелязват се и грешки в цитираните данни, както и опит за реклама на дадени услуги. И въпреки част от разсъжденията на коментиращите да са ВЕРНИ по създание, то тяхната достоверност също остава под въпрос.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ