От съдебни зали и арести до победа: Невероятната битка на Нидал Алгафари срещу властта и цензурата
Коментарът на Нидал Алгафари е израз на неговото персонално прекарване и размишления, свързани освен с професионалния му път, само че и с по-дълбоките въпроси за свободата на изложение и човешката резистентност пред обществените и политическите ограничавания. В текста си той споделя мъчителните си мемоари от времето, когато е бил преследван и подлаган на правосъдни дейности поради своите креативен изяви, изправяйки се против мощните институции и враждебната социална настройка.
Въпреки компликациите, той продължава да има вяра в силата на изкуството и творчеството да се бори с рестриктивните мерки на външния свят и да намира метод да продължи напред. Алгафари разкрива освен персоналната си болежка, само че и значимостта на прощението и на персоналната увереност да не се предадеш.
разгласява целия текст без редакторска интервенция.
Приятели, преди 34 години ми бе неразрешено да престъпвам прага на Българската национална телевизия. Бяха заведени най-малко три каузи. Нямаше вестник, списание, предаване или новинарски излъчвания и всеки имащ достъп до екрана на Българска национална телевизия или ефира на БНР и да не си упражняваше мисловната активност ориентирана към мен. Демократичните сили привидяха в режисираното от мен предаване, опит за осъществяване на прелом. Две години обикалях правосъдните зали, а имаше и миг в който бях задържан. И всичко това, тъй като показах мнението си като режисьор в издание на развлекателна стратегия. Тогава малко на брой се осмелиха да защитят правото ми да упражнявам специалността за която бях учил. Нямаше манифестации. Нямаше митинги! Нямаше протестно пиянство на кафета! Дали продължих? Да! Продължих! Реализирах игрален филм. Продуцирах доста излъчвания по кабелни малките екрани. Продуцирах и режисирах доста концерти. Когато още веднъж имах опция да дирижирам излъчвания, мъстта ме застигна и това ми право се спря. Дали продължих? Да! Продължих! Написах трите си романа. Дали са ме обиждали? Дали са ме заплашвали? Дали са се усмихвали ехидно, като бях отблъскван настрана? Дали овластените не потриваха удовлетворени ръце, когато се опитваха да ме спрат? Да беше! Въпреки болката, макар тъгата, сълзи обществено не пророних. Надигах се и успявах. Успявах, тъй като най-близкият ми кръг бяха и са до мен. Простил съм на всеки взел участие във възпирането ми да работя това, което обичам, одобрявам и желая. Простил съм и прощавам на всеки, който се е опитвал да ме наскърбява, да ме ругае, да ме набеждава и заплашва. Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
