Истерията около музикалното училище е предозирана
Коментарът на Манол Пейков е от персоналния му профил във " Facebook ". " Дневник " го разгласява с негово позволение. Заглавието и акцентите са на редакцията.
Нямам достойнството да познавам Дарина Такова, само че репутацията й на експерт я предхожда. Радвам се, че е решила да преподава на младежи в България. Подкрепям мнението, че би трябвало да бъде основана специфична процедура, с цел да бъде дадена опция на хора като нея да споделят знанията си и скъпия си опит в българските учебни заведения и университети.
В същото време, нервността към случая с оповестената щатна позиция в Софийското музикално учебно заведение ми се вижда прекомерно предозирана,
а показаните гледни точки - прекомерно нападателни и едностранчиви.
За това не оказва помощ и прекомерно прочувствения звук на госпожа Такова в поста и във " Facebook " (въпреки изказването в самото му начало, че има намерение да изложи единствено " сухи обстоятелства " ).
Намирам, че склонността да се вършат безапелационни изводи откакто се изслуша единствено едната страна в даден спор (включително от хора със солидна социална позиция) е
изразителен симптом за незрялост на обществото ни
и диагноза за положението, до което е доведена визията ни за публичен разговор.
В този подтекст, изключително притеснителна е реакцията на Министъра на културата, под чиято настойчивост се намират музикалните учебни заведения в България. И то освен в частта си " чакам оставката й [на директорката на Музикалното учебно заведение Столина Добрева] на бюрото си на следващия ден заран ", а изключително в изреченото от него в отговор на въпрос на " Дневник " дали е въпреки всичко разговарял с Добрева, с цел да чуе каква е нейната позиция и позиция по случая. На което той отвръща по този начин: " Ама няма какво да беседвам. Утре я крещя и чакам нейната оставка. Какво ще беседвам с нея? Какво да ми изясни тъкмо? "
На този декор, позицията на самата Столина Добрева (чиято оставка се иска), споделена в отговор на питане от " Гласове ", ми се вижда извънредно резонна и уравновесена. Ето няколко извадки от нея:
" До момента от министерството никой не ме е потърсил, с цел да направи публично искане. Не съм разговаряла и с министъра. "
" В случая става въпрос за
много тривиална законова процедура ,
която е извънредно прозаична – доскоро повече от месец обявихме конкурс за работно място за преподаватели по 12 специалности. (Кандидатите за тях досега са над 50 души. бел. авт. - записка на " Гласове " )
" Аз се чух с госпожа Такова и тя сподели, че се интересува. Бях сюрпризирана, тъй като от някогашния шеф Милка Митева знам, че тя неколкократно е била канена да преподава под някаква форма в учебното заведение и до момента е отказвала.
Вчера тя пристигна да подаде документите си, като още веднъж се поинтересува би трябвало ли да минава през всички стадии на състезанието, които включват насърчаване на писмена тематика, по-късно свирене или пеене и просвидетелство за съществуване на наболели публични проблеми в сектора)веждане на урок със събеседване с комисията. Това е процедурата, по която всички преподаватели, които работят в учебното заведение, са минали. Аз самата съм предходна по същата процедура преди 25 години. "
" Обясних, че няма по какъв начин да създадем по този начин, че откритият ред, по който би трябвало да бъде извършена процедурата да бъде изменен или да бъде прескочен или да заличим писмено този конкурс. Това би подложило институцията под ударите на закона, а
спечелилият в подобен конкурс ще бъде нелегитимен.
А това подкопава доверието. В момента, в който обясних това, госпожа Такова изрично отхвърли да си подаде документите и да взе участие в сходен конкурс.
" Като музикант и като човек по никакъв метод не подлагам на подозрение нейните качества. Напротив, изпитвам голямо почитание към нея и нейната биография и това, което прави посредством фондацията си за младите български артисти. Но в тази ситуация става въпрос в действителност за законова процедура, която няма по какъв начин да променим или подминем, тъй като в тази компетентност има и други претенденти, които са декларирали предпочитание за присъединяване. "
" Много се надявам въпреки всичко да намерим метод и общ език и нашите възпитаници да съумеят да се допрян до знанията и уменията на Дарина Такова. Провеждаме майсторски класове, имаме доста лектори, преподаватели и професори от националната музикална академия. "
В умозаключение:
1. Не зная какъв тъкмо е бил тонът на диалога сред госпожа Такова и госпожа Добрева и психическата обстановка сред двете, само че кардинално поддържам мнението на госпожа Добрева, че когато има оповестено щатно място и по него има оповестена процедура, е въпрос на правила, на чест за институцията и почитание към всички участници в състезанието тази процедура да бъде спазена.
2. В същото време считам, че за международно одобрени експерти от калибъра на госпожа Такова
би трябвало да има друга, улеснена процедура за кандидатстване.
(Мнение, което, коства ми се, и госпожа Добрева споделя.) Това, обаче, няма по какъв начин да се случи в границите на към този момент разгласен конкурс с оповестени правила.
3. Разрешаването на сходни въпроси изисква сериозна и зряла социална полемика и деликатно чуване на всички гледни точки. Не съм сигурен, че мястото за тях е " Facebook " - той подготвя към емоционалности, голословие и хейт на нереална основа или по дифолт, което изостря диалога, примитивизира го и го опошлява.
4. Въпреки всичко е добре, че този диалог въобще се организира - пък било то и в обществените мрежи. От сходен диалог от дълго време има потребност и този случай (който явно има огромен и неотложен публичен резонанс - което, с изключение на всичко друго, е и
удостоверение за съществуване на наболели публични проблеми в сектора)
е добър мотив за започването му.
5. Реакцията на министъра на културата в тази ситуация е голословна, непрофесионална и популистка. Правилната държавническа реакция би била: " Очаквам госпожа Добрева на следващия ден заран, с цел да изслушам позицията й. Трябва да се откри специфичен метод към преподаватели от калибъра на Дарина Такова и метод те да бъдат привлечени за идеята на България. И аз като министър ще се погрижа това да се случи. "
6. Един малко непряк коментар: като брачен партньор на диригент и учител в Музикалната академия съм до болежка наясно какво съставлява щатното място в сходна институция. Освен с креативна работа то е неизбежно обвързвано и с доста административна работа, попълване на документи, описи и образователни проекти, срещи на катедрени препоръки и какво ли още не.
Възможно е госпожа Такова да желае тъкмо това, само че се колебая. Мисля, че би предпочела ръцете й да са развързани и да разполага с времето си, с цел да прави изкуство. Поради което ми се коства, че някаква друга, нещатна форма на обвързване с институцията би й подхождала надалеч повече.
7. Искрено се надявам всички забъркани в тази история - и на първо място министър Банов, Столина Добрева и самата Дарина Такова - да намерят редовен, заслужен, хубав и общественополезен метод да излязат от по този начин създалата се обстановка.
Защото персонално за себе си съм уверен, че в този проблем и тримата преследват една и съща цел - добруването на българските възпитаници, повишението на просветителния им стандарт, отварянето на нови порти и прозорци за идващите генерации към едно по-успешно и по-достойно бъдеще.
Нямам достойнството да познавам Дарина Такова, само че репутацията й на експерт я предхожда. Радвам се, че е решила да преподава на младежи в България. Подкрепям мнението, че би трябвало да бъде основана специфична процедура, с цел да бъде дадена опция на хора като нея да споделят знанията си и скъпия си опит в българските учебни заведения и университети.
В същото време, нервността към случая с оповестената щатна позиция в Софийското музикално учебно заведение ми се вижда прекомерно предозирана,
а показаните гледни точки - прекомерно нападателни и едностранчиви.
За това не оказва помощ и прекомерно прочувствения звук на госпожа Такова в поста и във " Facebook " (въпреки изказването в самото му начало, че има намерение да изложи единствено " сухи обстоятелства " ).
Намирам, че склонността да се вършат безапелационни изводи откакто се изслуша единствено едната страна в даден спор (включително от хора със солидна социална позиция) е
изразителен симптом за незрялост на обществото ни
и диагноза за положението, до което е доведена визията ни за публичен разговор.
В този подтекст, изключително притеснителна е реакцията на Министъра на културата, под чиято настойчивост се намират музикалните учебни заведения в България. И то освен в частта си " чакам оставката й [на директорката на Музикалното учебно заведение Столина Добрева] на бюрото си на следващия ден заран ", а изключително в изреченото от него в отговор на въпрос на " Дневник " дали е въпреки всичко разговарял с Добрева, с цел да чуе каква е нейната позиция и позиция по случая. На което той отвръща по този начин: " Ама няма какво да беседвам. Утре я крещя и чакам нейната оставка. Какво ще беседвам с нея? Какво да ми изясни тъкмо? "
На този декор, позицията на самата Столина Добрева (чиято оставка се иска), споделена в отговор на питане от " Гласове ", ми се вижда извънредно резонна и уравновесена. Ето няколко извадки от нея:
" До момента от министерството никой не ме е потърсил, с цел да направи публично искане. Не съм разговаряла и с министъра. "
" В случая става въпрос за
много тривиална законова процедура ,
която е извънредно прозаична – доскоро повече от месец обявихме конкурс за работно място за преподаватели по 12 специалности. (Кандидатите за тях досега са над 50 души. бел. авт. - записка на " Гласове " )
" Аз се чух с госпожа Такова и тя сподели, че се интересува. Бях сюрпризирана, тъй като от някогашния шеф Милка Митева знам, че тя неколкократно е била канена да преподава под някаква форма в учебното заведение и до момента е отказвала.
Вчера тя пристигна да подаде документите си, като още веднъж се поинтересува би трябвало ли да минава през всички стадии на състезанието, които включват насърчаване на писмена тематика, по-късно свирене или пеене и просвидетелство за съществуване на наболели публични проблеми в сектора)веждане на урок със събеседване с комисията. Това е процедурата, по която всички преподаватели, които работят в учебното заведение, са минали. Аз самата съм предходна по същата процедура преди 25 години. "
" Обясних, че няма по какъв начин да създадем по този начин, че откритият ред, по който би трябвало да бъде извършена процедурата да бъде изменен или да бъде прескочен или да заличим писмено този конкурс. Това би подложило институцията под ударите на закона, а
спечелилият в подобен конкурс ще бъде нелегитимен.
А това подкопава доверието. В момента, в който обясних това, госпожа Такова изрично отхвърли да си подаде документите и да взе участие в сходен конкурс.
" Като музикант и като човек по никакъв метод не подлагам на подозрение нейните качества. Напротив, изпитвам голямо почитание към нея и нейната биография и това, което прави посредством фондацията си за младите български артисти. Но в тази ситуация става въпрос в действителност за законова процедура, която няма по какъв начин да променим или подминем, тъй като в тази компетентност има и други претенденти, които са декларирали предпочитание за присъединяване. "
" Много се надявам въпреки всичко да намерим метод и общ език и нашите възпитаници да съумеят да се допрян до знанията и уменията на Дарина Такова. Провеждаме майсторски класове, имаме доста лектори, преподаватели и професори от националната музикална академия. "
В умозаключение:
1. Не зная какъв тъкмо е бил тонът на диалога сред госпожа Такова и госпожа Добрева и психическата обстановка сред двете, само че кардинално поддържам мнението на госпожа Добрева, че когато има оповестено щатно място и по него има оповестена процедура, е въпрос на правила, на чест за институцията и почитание към всички участници в състезанието тази процедура да бъде спазена.
2. В същото време считам, че за международно одобрени експерти от калибъра на госпожа Такова
би трябвало да има друга, улеснена процедура за кандидатстване.
(Мнение, което, коства ми се, и госпожа Добрева споделя.) Това, обаче, няма по какъв начин да се случи в границите на към този момент разгласен конкурс с оповестени правила.
3. Разрешаването на сходни въпроси изисква сериозна и зряла социална полемика и деликатно чуване на всички гледни точки. Не съм сигурен, че мястото за тях е " Facebook " - той подготвя към емоционалности, голословие и хейт на нереална основа или по дифолт, което изостря диалога, примитивизира го и го опошлява.
4. Въпреки всичко е добре, че този диалог въобще се организира - пък било то и в обществените мрежи. От сходен диалог от дълго време има потребност и този случай (който явно има огромен и неотложен публичен резонанс - което, с изключение на всичко друго, е и
удостоверение за съществуване на наболели публични проблеми в сектора)
е добър мотив за започването му.
5. Реакцията на министъра на културата в тази ситуация е голословна, непрофесионална и популистка. Правилната държавническа реакция би била: " Очаквам госпожа Добрева на следващия ден заран, с цел да изслушам позицията й. Трябва да се откри специфичен метод към преподаватели от калибъра на Дарина Такова и метод те да бъдат привлечени за идеята на България. И аз като министър ще се погрижа това да се случи. "
6. Един малко непряк коментар: като брачен партньор на диригент и учител в Музикалната академия съм до болежка наясно какво съставлява щатното място в сходна институция. Освен с креативна работа то е неизбежно обвързвано и с доста административна работа, попълване на документи, описи и образователни проекти, срещи на катедрени препоръки и какво ли още не.
Възможно е госпожа Такова да желае тъкмо това, само че се колебая. Мисля, че би предпочела ръцете й да са развързани и да разполага с времето си, с цел да прави изкуство. Поради което ми се коства, че някаква друга, нещатна форма на обвързване с институцията би й подхождала надалеч повече.
7. Искрено се надявам всички забъркани в тази история - и на първо място министър Банов, Столина Добрева и самата Дарина Такова - да намерят редовен, заслужен, хубав и общественополезен метод да излязат от по този начин създалата се обстановка.
Защото персонално за себе си съм уверен, че в този проблем и тримата преследват една и съща цел - добруването на българските възпитаници, повишението на просветителния им стандарт, отварянето на нови порти и прозорци за идващите генерации към едно по-успешно и по-достойно бъдеще.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ