Парламентът: много ново и много от старото
Коментарът ми през днешния ден беше плануван да е напълно друг, само че пък през днешния ден е първият работен ден на Народното събрание, по какъв начин да го пропуснем? Не върви някак си. Въпросът е: по какъв начин съумях да го не помни?
Успях, може би тъй като е трета серия за този сезон, а трилогия в една година никой не прави, даже Джордж Лукас. Прегоряхме, един тип.
Улисани в договаряния за кабинет, битка с гръцката писменост по Коронавирус фронта, ще вървят ли децата на учебно заведение, няма ли да вървят, ще има ли имунизации, ограничения, локдауни, заринати от вести за убийства и принуждение над дами, убити, напъхани в куфари, запалени живи…
… стартът на 47 Народно заседание някак потъна. Не се посрещна с подобен възторг, с какъвто една огромна вяра се посреща. Каквато вяра би трябвало да е един нов парламент.
Разбира се, хубаво е политическият живот в една страна да е отегчителен, тъй като това значи сигурност и предсказуемост. Ако няма огромни разтърсвания, новото начало не се чака с боязън, тъй като няма какво да се поправя и избавя, новият парламент ще е единствено една условност.
Това е хубавият сюжет за „ скучно начало “.
Лошият сюжет за също по този начин „ скучно начало “ (или другояче казано: лишено от интереса на публиката) е когато нещата са толкоз FUBAR, че на никой не му дреме към този момент какво се случва.
(FUBAR е термин на американската войска и безусловно значи „ Пре*бано оттатък опцията да се поправи “ – Fucked Up Beyond All Repair.)
На вас по какъв начин ви се коства: кое от двете ще да е при нас? Не желая да съм черноглед, само че и не желая да неистина, по тази причина тактично ще подмина въпроса, както Пеевски подминава журналистическите въпроси в коридорите на Народното събрание.
Понеже загатнах Джордж Лукас, ще употребявам заглавието „ Нова вяра “.
Та, „ Новата вяра “ се вижда в този нов парламент. Идва от новите лица на „ “ и поръчката за работа с другите политически партии на смяната, като Демократична България, да вземем за пример, които също са анти-статукво.
Неприятно е да се означи, че с по този начин разпилени гласове от изборите се стигна до смешната обстановка бунтовниците да се съюзяват със сили на империята (кой схванал – разбрал). Българска социалистическа партия, щем не щем, ни се сервира като партия, която ще взима решения, в екипа им на договарянията успяхме да забележим остарели муцуни, кой съден, кой – не, кой Р.Овч., кой – не. Радвам се, че най-малко Жан Виденов не пратиха да договаря.
Странно събитие има и в опозицията. „ “. Ние хубаво се майтапим със приключилите московски институти остарели лица от Прехода у Българска социалистическа партия, само че да хвърлим едно око към „ новите “ лица на най-пресните в Народното събрание.
Докато договарящите в работните групи разсъждаваха над неща като оправянето в браншове опазване на здравето, енергетика, финанси, спорт, околна среда, обучение, новите от „ “ споделиха, че не виждали допирни точки и ще го играят съпротива. Нито една допирна точка? Наистина ли? Нито една? Насред тази гигантска рецесия, в която се намираме? Съжалявам, само че това е несериозно. Тропането с крайник и говоренето „ на макар “ на всички непременно, е симптом, че с изключение на цирк, друго не можеш да предложиш на гласоподавателя.
За всичко им е отговорно американското посолство, за 30 години преход „ западът “ ни бил докарал до това дередже…
Хм? Нищо, че ченгета от Държавна сигурност се преструваха на „ демократи “ и единствено си играеха на партии, а тая „ народна власт “, с която плашат дъртите симпатизанти на Българска социалистическа партия и младите на „ “, е толкоз в кавички, че чак не се вижда от тях…
Тази изразителност е показателна, че ще се работи единствено за основаване на звук – хем за реклама (феновете им очевидно обичат така), хем за основаване на мътна вода и безпорядък, с цел да се тресе стабилността на ръководството. Защо? Предполагам поради външни ползи на трети страни с дълбоки джобове. Може и да греша. Дано да греша. За морала на политическия бродяга Костадин Костадинов и за строеното и купуваното с партийни дотации не ми се отваря дума изобщо. Който харесва Костадинов, го харесва ВЪПРЕКИ това, който не го харесва, не е не запомнил.
Сега Костадинов (забележете по какъв начин НЕ употребявам валутния му прякор… човек ще реши, че съм пораснал духовно!) съобщи, че партията му щяла да бъде гласът на безмълвното болшинство. Само да напомним, че тоя глас на това митично болшинство едвам мина четирите % да влезе в Народното събрание и то единствено тъй като българите всеобщо не гласоподаваха (защото им писна и бяха обезсърчени от трикове с сякаш „ проблематични машини “).
В тая чаша освен стихия виждам, ами и борби към този момент се водят и цели ескадрили безмълвни болшинства плуват вътре…
Сега несъмнено се чудите за какво изобщо би трябвало да ни тормози една мини-партия с 13 души в Народното събрание и микро-електорат.
На доктрина – не би трябвало. На процедура обаче, би трябвало, тъй като с говоренето си те възстановяват омразата към науката (мерки, ваксини), възстановяват връщането към реториката на соц.строя, че американците са ни отговорни за всичко и Рейгън е зложелател номер едно на тутраканската селищна система, а с това размиват фокуса от същинските проблеми и същинските врагове, които са се окопали и водят хибридна война не от през днешния ден и не от през вчерашния ден.
И не на последно място, легитимизират вярването, че всеки, който желае да се докопа до власт, би трябвало да употребява шумна агитация на инат на здравия разсъдък и да залага на боязън и ненавист, а не на съграждане и съгласие.
„ Костадинов съобщи, че ще се опълчат против насилствените маски, зеления документ и имунизацията, против зелената договорка, няма да позволен Истанбулската спогодба, ще работят за националния интерес в връзките със Северна Македония, също за довършването на АЕЦ "Белене ". “ (БНТ)
„ Белене “ е напълно съветски интерес, маскиран като „ енергийна самостоятелност “. Истинската енергийна самостоятелност може да пристигна от „ Козлодуй “, където липсва заплахата, само че пък и липсва съветският интерес.
За Истанбулската конвенция… тъкмо сега, в който България се тресе от случаите на принуждение над дами, да се опитваш да претопляш манджата, че видите ли джендърите се криели в нея, е гнусно.
А персонално съгласно мен, в връзките със Северна Македония няма грам национални ползи. Защо ли? Защото Македония е слаб стопански сътрудник, никаква опасност за националната ни сигурност, нищо не зависи от тях, не ни притискат, колкото и да се надуват, че могат да го създадат (не могат). Те са дребни и безобидни. Какво пропагандират техните Копейкини, с цел да се докопат до власт там, нито ще ни вдигне заплатите, нито ще ни стопли през зимата, нито ще ни направи по-щастливи или здрави, нито ще понижи смъртността и бедността у нас. Това е типичен образец за размиване на проблемите и пренасяне на фокуса, както и за съзнателно дърлене със съседите в полза на трети страни, с цел да сме на нож и да няма съюз посред ни. Както едно време са откъснали Македония от нас с агитация, по този начин децата и внуците на същите сътрудници на соц.службите (и от двете страни) поддържат враждата с кьорфишеци през днешния ден. Ако не пуснем Македония в Европейски Съюз, в интереса ще се намърдат руснаците и сърбите, тъй като вакуум в политиката няма. Дали не е това задачата?
Костадинов сподели: „ Ние възрожденците се опълчихме и по тази причина сме тук… “
Не е ли безсрамно да се наричаш самичък себе си „ възрожденец “? И да се слагаш до хора като Ботев, като Левски и Раковски, някак си човек с публичен прякор „ Копейкин “ не стои добре в тази компания. А и всички те са били прогресивни мозъци, про-европейски, вярвали в науката, не са я саботирали, а също по този начин са били срещу Русия да намърдва ползите си тук. Много разлики. Много.
А и ще ни е по-лесно да повярваме в думите и реториката на цялата „ възрожденска “ групировка, когато да вземем за пример прочетем заглавие: „ Костадинов и „ “ попитаха Пеевски за „ Магнитски “. Ама едва ли.
А какво да кажем за Пеевски? Той е като намагнетизиран и за Движение за права и свободи, и за Народното събрание. Винаги влиза, само че нормално по един път първоначално.
Поне стана ясно от кое място идва новото и от кое място лъха на остаряло – и в ръководещи, и в съпротива. И от двете има по доста: и ново, и остаряло. Затова следим с сдържан оптимизъм и внимаваме да не се надяваме прекомерно доста, тъй като клопки са заложени из целия парламент. С кръв са я взимали, с кръв ще я дадат. Още са там и още бозаят.
Успях, може би тъй като е трета серия за този сезон, а трилогия в една година никой не прави, даже Джордж Лукас. Прегоряхме, един тип.
Улисани в договаряния за кабинет, битка с гръцката писменост по Коронавирус фронта, ще вървят ли децата на учебно заведение, няма ли да вървят, ще има ли имунизации, ограничения, локдауни, заринати от вести за убийства и принуждение над дами, убити, напъхани в куфари, запалени живи…
… стартът на 47 Народно заседание някак потъна. Не се посрещна с подобен възторг, с какъвто една огромна вяра се посреща. Каквато вяра би трябвало да е един нов парламент.
Разбира се, хубаво е политическият живот в една страна да е отегчителен, тъй като това значи сигурност и предсказуемост. Ако няма огромни разтърсвания, новото начало не се чака с боязън, тъй като няма какво да се поправя и избавя, новият парламент ще е единствено една условност.
Това е хубавият сюжет за „ скучно начало “.
Лошият сюжет за също по този начин „ скучно начало “ (или другояче казано: лишено от интереса на публиката) е когато нещата са толкоз FUBAR, че на никой не му дреме към този момент какво се случва.
(FUBAR е термин на американската войска и безусловно значи „ Пре*бано оттатък опцията да се поправи “ – Fucked Up Beyond All Repair.)
На вас по какъв начин ви се коства: кое от двете ще да е при нас? Не желая да съм черноглед, само че и не желая да неистина, по тази причина тактично ще подмина въпроса, както Пеевски подминава журналистическите въпроси в коридорите на Народното събрание.
Понеже загатнах Джордж Лукас, ще употребявам заглавието „ Нова вяра “.
Та, „ Новата вяра “ се вижда в този нов парламент. Идва от новите лица на „ “ и поръчката за работа с другите политически партии на смяната, като Демократична България, да вземем за пример, които също са анти-статукво.
Неприятно е да се означи, че с по този начин разпилени гласове от изборите се стигна до смешната обстановка бунтовниците да се съюзяват със сили на империята (кой схванал – разбрал). Българска социалистическа партия, щем не щем, ни се сервира като партия, която ще взима решения, в екипа им на договарянията успяхме да забележим остарели муцуни, кой съден, кой – не, кой Р.Овч., кой – не. Радвам се, че най-малко Жан Виденов не пратиха да договаря.
Странно събитие има и в опозицията. „ “. Ние хубаво се майтапим със приключилите московски институти остарели лица от Прехода у Българска социалистическа партия, само че да хвърлим едно око към „ новите “ лица на най-пресните в Народното събрание.
Докато договарящите в работните групи разсъждаваха над неща като оправянето в браншове опазване на здравето, енергетика, финанси, спорт, околна среда, обучение, новите от „ “ споделиха, че не виждали допирни точки и ще го играят съпротива. Нито една допирна точка? Наистина ли? Нито една? Насред тази гигантска рецесия, в която се намираме? Съжалявам, само че това е несериозно. Тропането с крайник и говоренето „ на макар “ на всички непременно, е симптом, че с изключение на цирк, друго не можеш да предложиш на гласоподавателя.
За всичко им е отговорно американското посолство, за 30 години преход „ западът “ ни бил докарал до това дередже…
Хм? Нищо, че ченгета от Държавна сигурност се преструваха на „ демократи “ и единствено си играеха на партии, а тая „ народна власт “, с която плашат дъртите симпатизанти на Българска социалистическа партия и младите на „ “, е толкоз в кавички, че чак не се вижда от тях…
Тази изразителност е показателна, че ще се работи единствено за основаване на звук – хем за реклама (феновете им очевидно обичат така), хем за основаване на мътна вода и безпорядък, с цел да се тресе стабилността на ръководството. Защо? Предполагам поради външни ползи на трети страни с дълбоки джобове. Може и да греша. Дано да греша. За морала на политическия бродяга Костадин Костадинов и за строеното и купуваното с партийни дотации не ми се отваря дума изобщо. Който харесва Костадинов, го харесва ВЪПРЕКИ това, който не го харесва, не е не запомнил.
Сега Костадинов (забележете по какъв начин НЕ употребявам валутния му прякор… човек ще реши, че съм пораснал духовно!) съобщи, че партията му щяла да бъде гласът на безмълвното болшинство. Само да напомним, че тоя глас на това митично болшинство едвам мина четирите % да влезе в Народното събрание и то единствено тъй като българите всеобщо не гласоподаваха (защото им писна и бяха обезсърчени от трикове с сякаш „ проблематични машини “).
В тая чаша освен стихия виждам, ами и борби към този момент се водят и цели ескадрили безмълвни болшинства плуват вътре…
Сега несъмнено се чудите за какво изобщо би трябвало да ни тормози една мини-партия с 13 души в Народното събрание и микро-електорат.
На доктрина – не би трябвало. На процедура обаче, би трябвало, тъй като с говоренето си те възстановяват омразата към науката (мерки, ваксини), възстановяват връщането към реториката на соц.строя, че американците са ни отговорни за всичко и Рейгън е зложелател номер едно на тутраканската селищна система, а с това размиват фокуса от същинските проблеми и същинските врагове, които са се окопали и водят хибридна война не от през днешния ден и не от през вчерашния ден.
И не на последно място, легитимизират вярването, че всеки, който желае да се докопа до власт, би трябвало да употребява шумна агитация на инат на здравия разсъдък и да залага на боязън и ненавист, а не на съграждане и съгласие.
„ Костадинов съобщи, че ще се опълчат против насилствените маски, зеления документ и имунизацията, против зелената договорка, няма да позволен Истанбулската спогодба, ще работят за националния интерес в връзките със Северна Македония, също за довършването на АЕЦ "Белене ". “ (БНТ)
„ Белене “ е напълно съветски интерес, маскиран като „ енергийна самостоятелност “. Истинската енергийна самостоятелност може да пристигна от „ Козлодуй “, където липсва заплахата, само че пък и липсва съветският интерес.
За Истанбулската конвенция… тъкмо сега, в който България се тресе от случаите на принуждение над дами, да се опитваш да претопляш манджата, че видите ли джендърите се криели в нея, е гнусно.
А персонално съгласно мен, в връзките със Северна Македония няма грам национални ползи. Защо ли? Защото Македония е слаб стопански сътрудник, никаква опасност за националната ни сигурност, нищо не зависи от тях, не ни притискат, колкото и да се надуват, че могат да го създадат (не могат). Те са дребни и безобидни. Какво пропагандират техните Копейкини, с цел да се докопат до власт там, нито ще ни вдигне заплатите, нито ще ни стопли през зимата, нито ще ни направи по-щастливи или здрави, нито ще понижи смъртността и бедността у нас. Това е типичен образец за размиване на проблемите и пренасяне на фокуса, както и за съзнателно дърлене със съседите в полза на трети страни, с цел да сме на нож и да няма съюз посред ни. Както едно време са откъснали Македония от нас с агитация, по този начин децата и внуците на същите сътрудници на соц.службите (и от двете страни) поддържат враждата с кьорфишеци през днешния ден. Ако не пуснем Македония в Европейски Съюз, в интереса ще се намърдат руснаците и сърбите, тъй като вакуум в политиката няма. Дали не е това задачата?
Костадинов сподели: „ Ние възрожденците се опълчихме и по тази причина сме тук… “
Не е ли безсрамно да се наричаш самичък себе си „ възрожденец “? И да се слагаш до хора като Ботев, като Левски и Раковски, някак си човек с публичен прякор „ Копейкин “ не стои добре в тази компания. А и всички те са били прогресивни мозъци, про-европейски, вярвали в науката, не са я саботирали, а също по този начин са били срещу Русия да намърдва ползите си тук. Много разлики. Много.
А и ще ни е по-лесно да повярваме в думите и реториката на цялата „ възрожденска “ групировка, когато да вземем за пример прочетем заглавие: „ Костадинов и „ “ попитаха Пеевски за „ Магнитски “. Ама едва ли.
А какво да кажем за Пеевски? Той е като намагнетизиран и за Движение за права и свободи, и за Народното събрание. Винаги влиза, само че нормално по един път първоначално.
Поне стана ясно от кое място идва новото и от кое място лъха на остаряло – и в ръководещи, и в съпротива. И от двете има по доста: и ново, и остаряло. Затова следим с сдържан оптимизъм и внимаваме да не се надяваме прекомерно доста, тъй като клопки са заложени из целия парламент. С кръв са я взимали, с кръв ще я дадат. Още са там и още бозаят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ