Коментарът е от профила на автора във Фейсбук.Решението на Конституционния

Коментарът е от профила на създателя във " Facebook ".

Решението на Конституционния съд по проблема с гражанданството на Кирил Петков е реалност. То не е нито ненадейно, нито изненадващо. И откъдето и да го гледаме, подхожда на това, което е предписано в настоящата редакция на българската конституция и което следва от здравия разсъдък на използване на от дълго време познати правила и положения в правото.

Опитите да се провокира коригиращо текста на конституцията пояснение, като се стъпва на екзотични хипотези на изключения, с цел да се прави опит да се стимулира извеждането на общо предписание или като се привнасят причини от други области на правото, с цел да се заобиколят правилата, присъщи на общественото право, са истински, само че не могат да бъдат подкрепени, в случай че наиситна държим на върховенството на правото и на равенството ни пред закона , без значение от това, дали става въпрос за Гошо, Пешо или Тошо. Когото харесваме или не харесваме, който ни е другар или ни е зложелател.

Правова страна има там, където правото фактически обезпечава съществуването на ограничавания и гаранции пред произвола на тези, които упражняват или ще упражняват властта. Където то вкарва властването в ясна рамка, която не разрешава на Гошо, Пешо или Тошо, единствено тъй като заемат един пост или сега са доста полулярни и харесвани, да вършат всичко, което считат за секси и вярно, оттатък това, което съществува като право и правила. Преди те да дойдат. И които би трябвало да съществуват и откакто те ще си тръгнат. Защото колелото се върти. И никой не е в никакъв случай само и единствено на върха на колелото. Колкото и дълго да се задържи там...

Да, в България правовата страна е в рецесия. В тежка рецесия. Да, тази рецесия значително е резултат от бабаитското, даже бандитското практикуване на властта по време на ръководството Борисов. Да, тя е функционалност на превръщането на страната в бащиния на господин Борисов, господин Доган, на господин Пеевски, на други господа и дами, на техните мрежи от хранени хора.

Но в случай че ние в действителност желаеме да променим тази несретна действителност, в случай че ние в действителност желаеме " да спрем течовете " и да подсигуряваме действителното ценене на върховенството на правото, пълноценното действие на правовата страна, това няма да стане като се опитваме да мачкаме правото като пластелин, единствено тъй като сме доста вътрешно уверени в личната си справедливост и в това, какъв брой положителни са желанията ни.

Няма да стане и когато имаме чуваемост само за гласа на тези, които ни споделят това, което желаеме да чуеем. А още по-малко, когато сме подготвени да размахаме всяка екстравагантна юридическа интерпретация, тъй като нас ни обслужва на момента. Така не способстваме за върховенството на правото. Така разрушавам това, което въобще е останало от някакво правосъзнание , което вероятно съществува в България. А същинска смяна в България ще има тогава, когато успеем да наложим правото да се ползва дейно и еднообразно за всички. Когато в нашето общество ще има мощно правосъзнание, а разпоредбите в действителност ще се съблюдават. От всички. Дали и по кое време това може да се случи в нашата клета страна, не се ангажирам да предвиждам...

И тъй като решението на Конституционния съд по проблема Кирил Петков е реалност, вместо да продължаваме да слагаме персоналните си страсти, аспирации, благосклонности и антипатии пред правилата, предписанията и логиката на правото и правовата страна, по-добре е да вложим енегията, която сме подготвени да отделим за тези изкривени разногласия, с цел да обсъдим един различен въпрос. Дали не е време да преосмислим ограничаването, български жители, които имат и друго поданство, изключително, в случай че то е на страна членка на Европейски Съюз, да могат да заемат висшите длъжности на обществена власт у нас, за които понастоящем се изисква лицата, които ги заемат, да имат само българско поданство.

И да, във време, когато към една трета от жителите на България живеят отвън България, когато те имат свободата да се движат, живеят, пътуват, учат, работят в Европа и навсякдъе по света, само че един ден биха се върнали, с цел да споделят това, което са научили, това, с което житейски са се обогатили, сходно ограничаване е анахронизъм. И би трябвало да бъде преосмислено. Докато го има в конституцията обаче, това са разпоредбите на играта. И би трябвало да ги съблюдаваме, в случай че желаеме в действителност " да спрем течовете ".

Накрая, тъй като не преставам да имам вяра, че всичко това, което Кирил Петков и сподвижниците му заявяват, че желаят да създадат, те в действителност желаят да го създадат, без значение от грешките на растежа, другарски бих споделил, че малко повече зрялост и едно друго отношение към правото, могат единствено да им оказват помощ по пътя, по който са поели.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.