Десните ценности на Бойко Борисов са като новите дрехи на царя
Коментарът е от новия седмичен брой на " Капитал ". Заглавието е на " Дневник ".
Сравнително безапелационната изборна победа на ГЕРБ очевидно не е задоволителна, с цел да провокира удовлетворение у премиера и партиен водач Бойко Борисов. Причината е, че за пръв път по-голямата част от гласоподавателите на " Демократична България " в София и в няколко други града демонстрираха, че са подготвени даже да поддържат обвързван с Българска социалистическа партия претендент, с цел да санкционират ръководството на ГЕРБ. Нетърпимостта към него е станала толкоз мощна, че е задоволителна да преодолее стигмата да не се допират до някогашните комунисти. Ако този развой се задълбочи до парламентарните избори, политическите последици могат да доведат до
завършек на хегемонията на негласния политически съюз на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Досега министър председателят Борисов грижливо избягваше да акцентира идеологическа принадлежност. Играеше съгласно случая – на левите говореше за дядо си, погубен от фашистите, на десните – за другия, погубен от комунистите. За да не заема позиция сред Запада и Русия, се прогласи за мост сред тях. И до момента в който Българска социалистическа партия и така наречен обичайната десница взаимно се обезсилваха с идеологически стигми, ГЕРБ стои на власт благодарение на всевъзможни формирания – от политическата корпорация Движение за права и свободи, през националистите патриоти, до танцувалите по един мандат " Воля " на Марешки и ЛИДЕР на Ковачки.
На тези избори обаче и изключително в сериозната борба за София Борисов и активът на ГЕРБ ненадейно се вживяха в ролята на десни. " Десните хора по принцип са демократи, мислещи хора. Аз съм демократ ", разгласи министър председателят. " Винаги съм била дясна за разлика от госпожа Манолова ", уверяваше и заместничката му в партията Йорданка Фандъкова.
Любезната поза беше внезапно изоставена, когато на балотажа солидната й преднина се стопи до 20 хиляди гласа, една трета от които – от " десните " ромски квартали. Това, че част от гласувалите на първия тур за " Демократична България " на втория са подкрепили Манолова, докара ръководещите до нервност.
Борисов атакува изключително жестоко " Демократична Бългория ",
че там били децата на някогашната номенклатура, които предават дясното, а ГЕРБ била същинската дясна партия, тъй като е " синя " и " антикомунистическа ".
Десните полезности на Бойко Борисов са като новите облекла на царя – всички виждат, че ги няма. Идеологията на ГЕРБ и Движение за права и свободи е властта, потреблението на ресурсите на властта за придобиване на повече власт, повече запаси и по този начин – до цялостната власт. Пълната власт е тоталитарна страна, в която какво мислят жителите няма значение. В тоталитарната страна всички десни полезности - като персонална независимост, свободна самодейност, ред, правила, правдивост, сигурност, правда и независимост на изразяването, са потъпкани. Съвременните неототалитарни страни се построяват във фасадата на институциите на демократичната страна.
Част от казуса с " демократичните диктатури " не е български, а произлиза от метода на действие на Европейски Съюз.
За Бойко Борисов Европейски Съюз е като Съюз на съветските социалистически републики за Тодор Живков.
Борисов обезпечава на водачите на Европейски Съюз безусловна поддръжка, против което получава правото да разпределя обилни финансови запаси (субсидии) и правото да не му задават въпроси какво прави вътре в страната си. С милиардите от Европейски Съюз страната на Борисов става все по-важна, а частната самодейност и конкуренцията – все по-второстепенни. От влизането си в съюза България организира по-скоро етатистка, а не дясна политика.
Икономическите елити се образуват не от естествения асортимент на конкуренцията, а от близостта до властта. В ролята на преследвач на инакомислещи и дисиденти вместо Държавна сигурност е прокуратурата. Чл. 1 в " демократично " -тоталитарната конституция, посредством купените гласове на всички избори, утвърждава водещата роля в обществото на ГЕРБ - Движение за права и свободи.
В цялата тази недомислена и даже истерична реакция след изборите министър председателят Бойко
Борисов направи две стратегически неточности.
Първо, той допълтително заби чеп в така и така огромната цепнатина сред ГЕРБ и свободомислещите гласоподаватели.
Второ, излишно изгори и президента Росен Превнелиев. Погледнато в ретроспектива, Плевнелиев е единственият върховен представител на ГЕРБ, който и като министър, и като президент е заставал на страната на жителите против модела на Пеевски, схемите на Движение за права и свободи и превзетата страна. Участието му в офанзивата взаимно с Борисов също толкоз безогледно изгори може би най-здравия личен мост за бъдещо взаимоотношение с " Демократична България ".
Сравнително безапелационната изборна победа на ГЕРБ очевидно не е задоволителна, с цел да провокира удовлетворение у премиера и партиен водач Бойко Борисов. Причината е, че за пръв път по-голямата част от гласоподавателите на " Демократична България " в София и в няколко други града демонстрираха, че са подготвени даже да поддържат обвързван с Българска социалистическа партия претендент, с цел да санкционират ръководството на ГЕРБ. Нетърпимостта към него е станала толкоз мощна, че е задоволителна да преодолее стигмата да не се допират до някогашните комунисти. Ако този развой се задълбочи до парламентарните избори, политическите последици могат да доведат до
завършек на хегемонията на негласния политически съюз на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Досега министър председателят Борисов грижливо избягваше да акцентира идеологическа принадлежност. Играеше съгласно случая – на левите говореше за дядо си, погубен от фашистите, на десните – за другия, погубен от комунистите. За да не заема позиция сред Запада и Русия, се прогласи за мост сред тях. И до момента в който Българска социалистическа партия и така наречен обичайната десница взаимно се обезсилваха с идеологически стигми, ГЕРБ стои на власт благодарение на всевъзможни формирания – от политическата корпорация Движение за права и свободи, през националистите патриоти, до танцувалите по един мандат " Воля " на Марешки и ЛИДЕР на Ковачки.
На тези избори обаче и изключително в сериозната борба за София Борисов и активът на ГЕРБ ненадейно се вживяха в ролята на десни. " Десните хора по принцип са демократи, мислещи хора. Аз съм демократ ", разгласи министър председателят. " Винаги съм била дясна за разлика от госпожа Манолова ", уверяваше и заместничката му в партията Йорданка Фандъкова.
Любезната поза беше внезапно изоставена, когато на балотажа солидната й преднина се стопи до 20 хиляди гласа, една трета от които – от " десните " ромски квартали. Това, че част от гласувалите на първия тур за " Демократична България " на втория са подкрепили Манолова, докара ръководещите до нервност.
Борисов атакува изключително жестоко " Демократична Бългория ",
че там били децата на някогашната номенклатура, които предават дясното, а ГЕРБ била същинската дясна партия, тъй като е " синя " и " антикомунистическа ".
Десните полезности на Бойко Борисов са като новите облекла на царя – всички виждат, че ги няма. Идеологията на ГЕРБ и Движение за права и свободи е властта, потреблението на ресурсите на властта за придобиване на повече власт, повече запаси и по този начин – до цялостната власт. Пълната власт е тоталитарна страна, в която какво мислят жителите няма значение. В тоталитарната страна всички десни полезности - като персонална независимост, свободна самодейност, ред, правила, правдивост, сигурност, правда и независимост на изразяването, са потъпкани. Съвременните неототалитарни страни се построяват във фасадата на институциите на демократичната страна.
Част от казуса с " демократичните диктатури " не е български, а произлиза от метода на действие на Европейски Съюз.
За Бойко Борисов Европейски Съюз е като Съюз на съветските социалистически републики за Тодор Живков.
Борисов обезпечава на водачите на Европейски Съюз безусловна поддръжка, против което получава правото да разпределя обилни финансови запаси (субсидии) и правото да не му задават въпроси какво прави вътре в страната си. С милиардите от Европейски Съюз страната на Борисов става все по-важна, а частната самодейност и конкуренцията – все по-второстепенни. От влизането си в съюза България организира по-скоро етатистка, а не дясна политика.
Икономическите елити се образуват не от естествения асортимент на конкуренцията, а от близостта до властта. В ролята на преследвач на инакомислещи и дисиденти вместо Държавна сигурност е прокуратурата. Чл. 1 в " демократично " -тоталитарната конституция, посредством купените гласове на всички избори, утвърждава водещата роля в обществото на ГЕРБ - Движение за права и свободи.
В цялата тази недомислена и даже истерична реакция след изборите министър председателят Бойко
Борисов направи две стратегически неточности.
Първо, той допълтително заби чеп в така и така огромната цепнатина сред ГЕРБ и свободомислещите гласоподаватели.
Второ, излишно изгори и президента Росен Превнелиев. Погледнато в ретроспектива, Плевнелиев е единственият върховен представител на ГЕРБ, който и като министър, и като президент е заставал на страната на жителите против модела на Пеевски, схемите на Движение за права и свободи и превзетата страна. Участието му в офанзивата взаимно с Борисов също толкоз безогледно изгори може би най-здравия личен мост за бъдещо взаимоотношение с " Демократична България ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ