За сексуалните посегателства и ценностите
Коментарът е от блога на Божидар Божанов.
Тези дни се появиха значително публикации и отзиви, които омаловажаваха половите похищения против дами. Една от по-коментираните беше тази, в която тезата е жестоко казано " аз два пъти имах шанса да съм в състояние да откажа и да не стана жертва, значи всички сте мрънкала ". Темата потегли от разкритията за Харви Уайстийн (или както там се произнася), който се е възползвал от ситуацията си на продуцент в връзките си с млади актриси (ако мога да се изразя деликатно).
Разбира се, немалка част от мъжката част от популацията е склонна да подмине всички случаи на полови похищения, разказани в станалия " вайръл " хештаг #MeТoo. Явно част и от женската, които (за щастие) не са ставали жертва на такива дейности. А какви са те – ами всевъзможни, нежелани от жертвата дейности със полов детайл.
Ще се опитам да дам къси отговори на някои от общоприетите намеци и риторични въпроси, в които тематиката се неглижира, пренебрегва или даже повдигащите я биват упреквани, че " то в случай че това е посягане, по този начин къде ще му излезе краят ".
Коментар: Какво толкоз е едно опипване / притискане /, нали не е обезчестяване?
Отговор: Номинално не е обезчестяване, да. Но е възползване от позицията на по-силния за облекчаване на полови стремежи. Именно позицията на неспособност за опозиция (срещу " мощния пол " ) е това, което прави тези дейности толкоз проблематични. " Какво толкоз е " не знам, само че дано оставим жертвите да дефинират какво толкоз е, не ние, които не сме били подложени на нещо такова. Имам едно може би неуместно съпоставяне, само че ще го направя. Хора, чийто апартамент е бил обран, се усещат извънредно. Не тъй като са им взели нещо (понякога съвсем нищо скъпо не е взето), а тъй като някой е нарушил неприкосновеността на дома им. Разбил го е, омърсил го е, разпилял го, и към този момент обраният не се усеща удобно в личния си дом. Е, умножете това възприятие по 100, тъй като става дума не за дом, а за тялото на жертвата.
Коментар: Защо чак в този момент се сещат да кажат?
Отговор: Защото даже в този момент, толкоз години напред в общественото развиване, към момента са посрещани с съмнение и обвинявания (например, че " са си го търсили " ). Освен това такова прекарване е травматично; нещо, което предпочиташ да забравиш; нещо, за което говоренето е мъчно. Как отиваш и разказваш травматично прекарване, за което имаш опасения, че никой няма да ти повярва и дори може да има отрицателни резултати върху теб?
Коментар: Къде е границата? Не може ли да се натискат хора в дискотека?
Отговор: Може, до момента в който е непринудено. Да, под въздействие на алкохола евентуално е по-трудно човек да разбере подмятания на противоречие, само че " като се напия ставам свиня " не е никакво опрощение. Някой като се напие може да взема пушката и да почва да стреля. Границата в някои случаи в действителност е мъчно да се откри, само че тези случаи съгласно мен са относително малко.
Коментар: Какво в този момент, да подписваме заявления за всеки флирт ли?
Отговор: Залитането в крайности е неверно. Граничните случаи, в които е мъчно да се дефинира единодушие, са малко, и няма потребност процесът да бъде бюрократизиран
Коментар: Жените би трябвало да са по-силни душевен, в случай че желаят да имат равни права!
Отговор: Психическата непоклатимост, т.е. опцията да се оправиш с едно такова посягане без то да ти се отрази и без да те травмира е набор, а освен две точки " мъж " и " жена ". Някои са по-чувствителни, други – не. Но това какъв брой си сензитивен по никакъв метод не би трябвало да въздейства върху това какви права имаш. Ако не се съгласим по този въпрос, имаме по-сериозен проблем.
Коментар: Преувеличават, въобще няма толкоз доста случаи
Отговор: Дали е 50%, " всяка трета жена " или " всяка пета ", разликата не е толкоз основна. На първо място, статистиката няма по какъв начин да е изцяло достоверна, тъй като доста дами не си споделят (защо – виж няколко отговора по-нагоре). Но даже и 5 % да са – това отново е прекомерно доста. И би трябвало да посочим казуса, да четем за казуса, да знаем за него. За да не прекрачваме границата, и да не разрешаваме прекрачването на границата да бъде " обикновено ". А в действителност, всеки познава най-малко по една жена, която е била жертва на полово посягане (дори да не се е стигнало до насилие).
Коментар: Някакви хора изнудват и унищожават кариерата на звезди със противоречиви истории от предишното
Отговор: Когато излезеш и разкажеш история, не е изнудване. Изнудване е в случай че заплашиш да разкажеш историята, в случай че изнудваният не направи нещо в твоя изгода. В тези случаи изнудването постоянно е доказауемо (става с писма/съобщения, които могат да бъдат приложени като доказателства в съд). Вероятно има случаи, в които изнудвания отхвърля да даде желаното, само че не му се занимава със правосъден развой, а изнудващия стопира да блъфира и споделя историята. Но това са прекомерно дребна част от случаите. Всъщност, известните персони, забъркани в такива кавги са доста дребна част от случаите. Просто чуваме за тях, тъй като са известни.
Коментар: С тия истории целят единствено да придобият известност.
Отговор: Ако ми кажете някой, който " е станал прочут като жертвата на Х ", може и да стартираме да спорим по тая догадка. Но надали има такива случаи. Не на последно място, кой тъкмо желае да стане прочут с това, че някой го е употребявал за полово задоволство?
Коментар: Те в Африка и някои мюсюлмански държавни са по-зле
Отговор: Е, и? В Саудитска Арабия убиват с камъни, но това не значи, че е окей ние да убиваме с Итонг (че сме по-развити). Да, в развитите общества дамите имат доста повече права и са в доста по-добра позиция в сравнение с в (част от) ислямския свят и в страни от третия свят. Но това не значи, че няма проблеми.
Коментар: Не се ли трансформират тези кавги в лов на вещици?
Отговор: Това постоянно е риск. Махалото да отиде в другата посока; около сухото да изгори и суровото. Затова не би трябвало да оставяме нагнетяването на такова напрежение, което да избухне по избран мотив. Може би Дъстин Хофман просто има пошъл език, може би някой различен е имал зле изразени сантиментални планове. Но може и да е унижение от позиция на мощния. Може да е полово посягане. Да, обществените мрежи имат способността да жигосват преждевременно, да демонизират. Но това е различен проблем (че би трябвало да се научим да употребяваме технологиите не като средство за изтребване на комплексите си, а за по-удобна комуникация).
Коментар: Това ли е най-големият проблем?
Отговор: Няма максимален проблем. Има голям брой проблеми, постоянно свързани между тях, които с времето би трябвало да решаваме, движени от споделени полезности. Като ги решим, ще живеем по-добре. Като решим един съответен, ще помогнем за решаването на няколко други. И по този начин нататък.
Проблемът съществува. Проблемът не е дребен и доста дами биват травмирани, което се отразява и на самочувствието им, и на доста други аспекти от живота им. Да, от време на време даже от едно по-грубо опипване, когато знаят, че не могат нищо да създадат. Всяка история е друга, всяка душeвност е характерна, само че общото е, че към момента прекалено много мъже се усещат безнаказани да се възползват от ситуацията си (дали на физическа мощ, дали на висока позиция).
И самият факт, че въобще водим разногласия за това дали " не се вършат на ощипани ", демонстрира, че казусът продължава да го има. А той е, че наподобява към момента нямаме базовата полезност, че непознатото тяло е неприкосновено.
Тези дни се появиха значително публикации и отзиви, които омаловажаваха половите похищения против дами. Една от по-коментираните беше тази, в която тезата е жестоко казано " аз два пъти имах шанса да съм в състояние да откажа и да не стана жертва, значи всички сте мрънкала ". Темата потегли от разкритията за Харви Уайстийн (или както там се произнася), който се е възползвал от ситуацията си на продуцент в връзките си с млади актриси (ако мога да се изразя деликатно).
Разбира се, немалка част от мъжката част от популацията е склонна да подмине всички случаи на полови похищения, разказани в станалия " вайръл " хештаг #MeТoo. Явно част и от женската, които (за щастие) не са ставали жертва на такива дейности. А какви са те – ами всевъзможни, нежелани от жертвата дейности със полов детайл.
Ще се опитам да дам къси отговори на някои от общоприетите намеци и риторични въпроси, в които тематиката се неглижира, пренебрегва или даже повдигащите я биват упреквани, че " то в случай че това е посягане, по този начин къде ще му излезе краят ".
Коментар: Какво толкоз е едно опипване / притискане /, нали не е обезчестяване?
Отговор: Номинално не е обезчестяване, да. Но е възползване от позицията на по-силния за облекчаване на полови стремежи. Именно позицията на неспособност за опозиция (срещу " мощния пол " ) е това, което прави тези дейности толкоз проблематични. " Какво толкоз е " не знам, само че дано оставим жертвите да дефинират какво толкоз е, не ние, които не сме били подложени на нещо такова. Имам едно може би неуместно съпоставяне, само че ще го направя. Хора, чийто апартамент е бил обран, се усещат извънредно. Не тъй като са им взели нещо (понякога съвсем нищо скъпо не е взето), а тъй като някой е нарушил неприкосновеността на дома им. Разбил го е, омърсил го е, разпилял го, и към този момент обраният не се усеща удобно в личния си дом. Е, умножете това възприятие по 100, тъй като става дума не за дом, а за тялото на жертвата.
Коментар: Защо чак в този момент се сещат да кажат?
Отговор: Защото даже в този момент, толкоз години напред в общественото развиване, към момента са посрещани с съмнение и обвинявания (например, че " са си го търсили " ). Освен това такова прекарване е травматично; нещо, което предпочиташ да забравиш; нещо, за което говоренето е мъчно. Как отиваш и разказваш травматично прекарване, за което имаш опасения, че никой няма да ти повярва и дори може да има отрицателни резултати върху теб?
Коментар: Къде е границата? Не може ли да се натискат хора в дискотека?
Отговор: Може, до момента в който е непринудено. Да, под въздействие на алкохола евентуално е по-трудно човек да разбере подмятания на противоречие, само че " като се напия ставам свиня " не е никакво опрощение. Някой като се напие може да взема пушката и да почва да стреля. Границата в някои случаи в действителност е мъчно да се откри, само че тези случаи съгласно мен са относително малко.
Коментар: Какво в този момент, да подписваме заявления за всеки флирт ли?
Отговор: Залитането в крайности е неверно. Граничните случаи, в които е мъчно да се дефинира единодушие, са малко, и няма потребност процесът да бъде бюрократизиран
Коментар: Жените би трябвало да са по-силни душевен, в случай че желаят да имат равни права!
Отговор: Психическата непоклатимост, т.е. опцията да се оправиш с едно такова посягане без то да ти се отрази и без да те травмира е набор, а освен две точки " мъж " и " жена ". Някои са по-чувствителни, други – не. Но това какъв брой си сензитивен по никакъв метод не би трябвало да въздейства върху това какви права имаш. Ако не се съгласим по този въпрос, имаме по-сериозен проблем.
Коментар: Преувеличават, въобще няма толкоз доста случаи
Отговор: Дали е 50%, " всяка трета жена " или " всяка пета ", разликата не е толкоз основна. На първо място, статистиката няма по какъв начин да е изцяло достоверна, тъй като доста дами не си споделят (защо – виж няколко отговора по-нагоре). Но даже и 5 % да са – това отново е прекомерно доста. И би трябвало да посочим казуса, да четем за казуса, да знаем за него. За да не прекрачваме границата, и да не разрешаваме прекрачването на границата да бъде " обикновено ". А в действителност, всеки познава най-малко по една жена, която е била жертва на полово посягане (дори да не се е стигнало до насилие).
Коментар: Някакви хора изнудват и унищожават кариерата на звезди със противоречиви истории от предишното
Отговор: Когато излезеш и разкажеш история, не е изнудване. Изнудване е в случай че заплашиш да разкажеш историята, в случай че изнудваният не направи нещо в твоя изгода. В тези случаи изнудването постоянно е доказауемо (става с писма/съобщения, които могат да бъдат приложени като доказателства в съд). Вероятно има случаи, в които изнудвания отхвърля да даде желаното, само че не му се занимава със правосъден развой, а изнудващия стопира да блъфира и споделя историята. Но това са прекомерно дребна част от случаите. Всъщност, известните персони, забъркани в такива кавги са доста дребна част от случаите. Просто чуваме за тях, тъй като са известни.
Коментар: С тия истории целят единствено да придобият известност.
Отговор: Ако ми кажете някой, който " е станал прочут като жертвата на Х ", може и да стартираме да спорим по тая догадка. Но надали има такива случаи. Не на последно място, кой тъкмо желае да стане прочут с това, че някой го е употребявал за полово задоволство?
Коментар: Те в Африка и някои мюсюлмански държавни са по-зле
Отговор: Е, и? В Саудитска Арабия убиват с камъни, но това не значи, че е окей ние да убиваме с Итонг (че сме по-развити). Да, в развитите общества дамите имат доста повече права и са в доста по-добра позиция в сравнение с в (част от) ислямския свят и в страни от третия свят. Но това не значи, че няма проблеми.
Коментар: Не се ли трансформират тези кавги в лов на вещици?
Отговор: Това постоянно е риск. Махалото да отиде в другата посока; около сухото да изгори и суровото. Затова не би трябвало да оставяме нагнетяването на такова напрежение, което да избухне по избран мотив. Може би Дъстин Хофман просто има пошъл език, може би някой различен е имал зле изразени сантиментални планове. Но може и да е унижение от позиция на мощния. Може да е полово посягане. Да, обществените мрежи имат способността да жигосват преждевременно, да демонизират. Но това е различен проблем (че би трябвало да се научим да употребяваме технологиите не като средство за изтребване на комплексите си, а за по-удобна комуникация).
Коментар: Това ли е най-големият проблем?
Отговор: Няма максимален проблем. Има голям брой проблеми, постоянно свързани между тях, които с времето би трябвало да решаваме, движени от споделени полезности. Като ги решим, ще живеем по-добре. Като решим един съответен, ще помогнем за решаването на няколко други. И по този начин нататък.
Проблемът съществува. Проблемът не е дребен и доста дами биват травмирани, което се отразява и на самочувствието им, и на доста други аспекти от живота им. Да, от време на време даже от едно по-грубо опипване, когато знаят, че не могат нищо да създадат. Всяка история е друга, всяка душeвност е характерна, само че общото е, че към момента прекалено много мъже се усещат безнаказани да се възползват от ситуацията си (дали на физическа мощ, дали на висока позиция).
И самият факт, че въобще водим разногласия за това дали " не се вършат на ощипани ", демонстрира, че казусът продължава да го има. А той е, че наподобява към момента нямаме базовата полезност, че непознатото тяло е неприкосновено.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ