Коментарът е на Петър Чолаков за . Руската посланичка Митрофанова

Коментарът е на Петър Чолаков за.

Руската посланичка Митрофанова съобщи през днешния ден, че настояването на Москва за връщането на НАТО в границите му отпреди 1997 не засягало България. Трябва да попитаме: в случай че това е по този начин, за какво тогава съветската рекламация (по създание ултиматум) въобще бе отправена към нашата страна? Ако Митрофанова бе откровена, за Москва щеше да е задоволително да спомене единствено Румъния да вземем за пример, където има детайли от американския противоракетен щит.

" Хотят ли русские войны? "

Според посланичката България би се трансформирала в цел, в случай че в нея има бази и стратегически оръжия на НАТО. Ала по определение българските военни бази са и бази на НАТО, тъй като страната е част от Пакта. Под маската на доброжелателен звук и опит за „ градивен диалог” Митрофанова в действителност се опита да наставлява българското държавно управление. Тя „ похвали” кабинета за това, че " не се изрича внезапно " по украинската рецесия, само че не пропусна да намекне, че доставките от Газпром могат да секнат, в случай че България поеме различен курс.

С други думи, реториката на Митрофанова демонстрира едно: Русия се пробва да сплаши България. За Кремъл България очевидно не е суверенна страна.

Няма по какъв начин да ни успокоят и стиховете на руския стихотворец Евгений Евтушенко, които посланичката напомни, с цел да увери, че Русия не желае война.

Да, мы умеем воевать,

само че не хотим, чтобы опять

солдаты падали в бою

на землю грустную свою.

Истинското лице на Кремъл

Главният сътрудник на Русия в България е не една или друга партия, а общата ни история, сподели още госпожа Митрофанова. Ала таман историята разкрива, че съветските бойци надалеч не водят война единствено за територията на майка Русия, както внушава цитираният от посланичката стихотворец.

Пактът Рибeнтроп-Молотов, с който Германия и Съюз на съветските социалистически републики си поделят Полша, доктрината " Брежнев ", която легитимира потушаването на „ Пражката пролет”, нашествието в Афганистан, събитията в Грузия, анексията на Крим и не на последно място свидетелствата за интервенции на ГРУ в Европейски Съюз и в самата България - всичко това демонстрира същинското лице на Кремъл, неговите имперски упоритости и експанзия. България би трябвало да си дава ясна сметка за това и да не счита, че в случай че се снишава, бурята някак ще я отмине.

Едно се споделя, друго се схваща, трето се прави

Позицията на българските институции би трябвало да бъде единна. Разбира се, не е нужно да се отвръща нападателно на провокациите на Кремъл. Но президентът, държавното управление, а и политическите партии не трябва да пренебрегват и омаловажават съветския безусловен звук, даже когато той е маскиран зад дипломатична усмивка.

Едно се споделя, друго се схваща, трето се прави - това е формулата, към която се придържа Москва. Впрочем, това важи и за патриота Евтушенко, който от началото на 1990-те заживява в Съединени американски щати и умира там, като рядко се прибира вкъщи.

Накратко: московските опити за господарско отношение и директиви към някогашния спътник България би трябвало изрично да бъдат отхвърлени.