Бойка Велкова: Мълчахме, защото имахме уважение към таланта. Мълчахме, защото не искахме да даваме лош пример
Коментар за свадите в Народния спектакъл на известната актриса Бойка Велкова, която от години играе на сцената на националната културна институция. Тя е носителка на премиите Аскеер и Икар за най-хубава женска роля в разнообразни спектакли през разнообразни години. Съпруга е на виртуозния музикант Теодосий Спасов.
Защо е мъчно да постъпваме морално? Защото сме изпълнени с грехове и морални нарушавания: живот без обич, подправено другарство, непочтеност, корист с власт, злоба, нарцисизъм, алкохолизъм, ненавист и доста други.
От всичко за в този момент предпочитам ОМРАЗА.
Омразата е неприязън и омерзение към човек, на който мразещият желае злото.Това е морално заболяване, от което страдат доста хора, само че те не схващат, че се самонаказват, тъй като негативната пристрастеност, която ги разяжда провокира разнообразни умствени и биологични промени и съумява да трансферира виновността и омразата си върху другите.
Омразата е грях!
Но има още по-голям грях от омразата. Това е сеенето на ненавист измежду хората, които за жалост се поддават на операции.
Това значи предумишлено “инфектиране ” на множеството с вируса на личната ни болест.
Първо болестта се популяризира в фамилията, след това на работното място, след това в цялата страна и води до съсипия.
Казват, “че който сее ветрове, жъне стихии ”. Природата има собствен личен морал, само че не можем да сме нейни господари. Не можем да сме надменни. Не можем да се стремим непременно да помрачим или опетним облика, който толкоз доста ни смущава. Не можем да играем ролята на морални огледала, в които се отразява низостта на другите.
Единственото, което можем да създадем, е да изследваме наличието на личното си схващане, тъй като няма да успеем да създадем бездънен и достоверен разбор на действителността. Така се причисляваме към легиона на циниците, изгубили религия във всичко, даже в самите себе си.
Но в учебното заведение на живота се сблъскваме с компликации и трудности, до момента в който те престанат да нарушават вътрешното ни равновесие. Ставаме по-силни и каляваме волята си.
Във всичко това за нас има и добра страна. ТРУПАТА НА ТЕАТЪРА ОСТАНА ЗАЕДНО!!!!!
Това ни научи на резистентност, непоклатимост и да не позволяваме безпорядък.
Мълчахме, тъй като имахме почитание към гения. Мълчахме, тъй като не искахме да даваме неприятен образец. Не обиждахме! Не нападахме! Само защитихме законно определения шеф на Народния спектакъл господин Василев и му дадохме заем на доверие. Иначе щеше да е аморално!!!! Всичко, лишено от морал, е обречено! В него злото покълва най - елементарно!
“От осанна до разпни го ”-човечеството го е претърпяло доста пъти, и още доста пъти ще го претърпява до момента в който не се научим на обич, морал, емпатия и надълбоко схващане, че всеки е на друго място по пътя.
И различен път съм споделяла, че театърът е неявяване на ненавист, той е разговор. Театърът лекува счупените ни души.
Театърът събира дружно всички изкуства. Затова би трябвало да изберем безличността и да не влагаме в нарцисизъм и ненавист.
ТЕАТЪРЪТ Е НАД ВСИЧКО!
Защо е мъчно да постъпваме морално? Защото сме изпълнени с грехове и морални нарушавания: живот без обич, подправено другарство, непочтеност, корист с власт, злоба, нарцисизъм, алкохолизъм, ненавист и доста други.
От всичко за в този момент предпочитам ОМРАЗА.
Омразата е неприязън и омерзение към човек, на който мразещият желае злото.Това е морално заболяване, от което страдат доста хора, само че те не схващат, че се самонаказват, тъй като негативната пристрастеност, която ги разяжда провокира разнообразни умствени и биологични промени и съумява да трансферира виновността и омразата си върху другите.
Омразата е грях!
Но има още по-голям грях от омразата. Това е сеенето на ненавист измежду хората, които за жалост се поддават на операции.
Това значи предумишлено “инфектиране ” на множеството с вируса на личната ни болест.
Първо болестта се популяризира в фамилията, след това на работното място, след това в цялата страна и води до съсипия.
Казват, “че който сее ветрове, жъне стихии ”. Природата има собствен личен морал, само че не можем да сме нейни господари. Не можем да сме надменни. Не можем да се стремим непременно да помрачим или опетним облика, който толкоз доста ни смущава. Не можем да играем ролята на морални огледала, в които се отразява низостта на другите.
Единственото, което можем да създадем, е да изследваме наличието на личното си схващане, тъй като няма да успеем да създадем бездънен и достоверен разбор на действителността. Така се причисляваме към легиона на циниците, изгубили религия във всичко, даже в самите себе си.
Но в учебното заведение на живота се сблъскваме с компликации и трудности, до момента в който те престанат да нарушават вътрешното ни равновесие. Ставаме по-силни и каляваме волята си.
Във всичко това за нас има и добра страна. ТРУПАТА НА ТЕАТЪРА ОСТАНА ЗАЕДНО!!!!!
Това ни научи на резистентност, непоклатимост и да не позволяваме безпорядък.
Мълчахме, тъй като имахме почитание към гения. Мълчахме, тъй като не искахме да даваме неприятен образец. Не обиждахме! Не нападахме! Само защитихме законно определения шеф на Народния спектакъл господин Василев и му дадохме заем на доверие. Иначе щеше да е аморално!!!! Всичко, лишено от морал, е обречено! В него злото покълва най - елементарно!
“От осанна до разпни го ”-човечеството го е претърпяло доста пъти, и още доста пъти ще го претърпява до момента в който не се научим на обич, морал, емпатия и надълбоко схващане, че всеки е на друго място по пътя.
И различен път съм споделяла, че театърът е неявяване на ненавист, той е разговор. Театърът лекува счупените ни души.
Театърът събира дружно всички изкуства. Затова би трябвало да изберем безличността и да не влагаме в нарцисизъм и ненавист.
ТЕАТЪРЪТ Е НАД ВСИЧКО!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ