Тетяна Станева: Физически тежко е да гледаш “20 дни в Мариупол”. ...
Коментар във Фейсбук на, бесарабска българка, публицист, уредник на Международния фестивал на етнографското кино " ОКО ". Станева е режисьор на кино лентата. Именно " ОКО " беше фестивалът, който сподели за първи път в България кино лентата, койот през вчерашния ден за най-хубав документален филм.
Ето какво написа тя за кино лентата:
Този филм “20 дни в Мариупол ” можеше да не стане никак, в случай че не бяха оживели създателите, в случай че не бяха изнесли материала от Мариупол, минавайки безчет блокпостове и скривайки камерата и материалите под столчето. Ако полицейския не беше рискувал да ги вземе в своята кола.
Имаме и друга история, на литовския режисьор Мантас Кведаравичюс, който също снимаше в Мариупол, който окупантите взеха в плен и сетне убиха.
Този оскароносния филм със смърти онлайн можеше да не стане подобен и да е без Оскар, в случай че не бяха тези условия, в които ток и генератори имаше единствено в болничното заведение, където създателите вървяха и се намираха в главното време, и от кое място пращаха материалите.
Този филм по-добре да го нямаше в действителност, както споделя Мстислав Чернов, тъй като демонстрира прекомерно доста премеждия, и физическо тежко да го гледаш. На хората им ставаше неприятно в България по време на четвъртото издание на, някои напускаха залата от боязън да не им се спре сърцето.
Въпреки всичко, добре, че този филм стана, и че той завоюва Оскар, тъй като по този начин повече хора ще знаят за закононарушенията на русия.
Този Оскар е премия за храброст на създателите и Мариуполците, той е мерилото за моралните полезности на човечеството. И в този момент ми е по-спокойно, светът има късмет за възобновяване.
Искам този филм да огледа И той да бъде показван в Хага, когато ще съдят всички отговорни за случилото си.
Един ден, доста се надявам един ден ще спечелва справедливостта изцяло.
Ето какво написа тя за кино лентата:
Този филм “20 дни в Мариупол ” можеше да не стане никак, в случай че не бяха оживели създателите, в случай че не бяха изнесли материала от Мариупол, минавайки безчет блокпостове и скривайки камерата и материалите под столчето. Ако полицейския не беше рискувал да ги вземе в своята кола.
Имаме и друга история, на литовския режисьор Мантас Кведаравичюс, който също снимаше в Мариупол, който окупантите взеха в плен и сетне убиха.
Този оскароносния филм със смърти онлайн можеше да не стане подобен и да е без Оскар, в случай че не бяха тези условия, в които ток и генератори имаше единствено в болничното заведение, където създателите вървяха и се намираха в главното време, и от кое място пращаха материалите.
Този филм по-добре да го нямаше в действителност, както споделя Мстислав Чернов, тъй като демонстрира прекомерно доста премеждия, и физическо тежко да го гледаш. На хората им ставаше неприятно в България по време на четвъртото издание на, някои напускаха залата от боязън да не им се спре сърцето.
Въпреки всичко, добре, че този филм стана, и че той завоюва Оскар, тъй като по този начин повече хора ще знаят за закононарушенията на русия.
Този Оскар е премия за храброст на създателите и Мариуполците, той е мерилото за моралните полезности на човечеството. И в този момент ми е по-спокойно, светът има късмет за възобновяване.
Искам този филм да огледа И той да бъде показван в Хага, когато ще съдят всички отговорни за случилото си.
Един ден, доста се надявам един ден ще спечелва справедливостта изцяло.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ