Саркози бе осъден. Правилата на играта във Франция вече са други.
Коментар от Барбара Везел:
Никола Саркози да лежи в пандиза дружно с наркодилъри и автоджамбази? Не, това не е наложително. Ако присъдата му въобще бъде доказана на идната инстанция, някогашният френски президент ще може да си излежи едната година на мира у дома - с електронна гривна за надзор. А брачната половинка му Карла Бруни може, акомпанирайки си на китара, да му изпее с доста персонално възприятие: " Вършиш, каквото вършиш - единствено гледай да не те пипнат! ". " Ерата Саркози " въобще не беше скучна. Французите с приятност консумираха детайлностите от любовния живот на своя президент, само че политическите му афери излязоха на бял свят едвам по-късно. Сега съдът приема за потвърден обстоятелството, че през 2014 година Саркози е подкупил почитан магистрат, с цел да получи повече информация за едно правосъдно следствие.
Провиненията на висши френски политици
В тази история има какво ли не! Евтини мобилни телефони за еднократна приложимост, подслушани телефонни диалози, първокласен пост в Монако - правосъдната кореспонденция предлага задоволително материал за превъзходен кино сюжет. Но това даже не е всичко. Нека да си напомним, че в един предходен развой Никола Саркози беше оневинен по друго обвиняване: че е приел недекларирани предизборни дарения от Лилиан Бетанкур, наследница на империята " Л‘Ореал ". Онази спекулация продължи години. А правораздаването и до през днешния ден не е разчистило сметките си с някогашния президент. След две седмици стартира нов развой по съмнение за незаконно финансиране на предизборната акция през 2007 година. Твърди се, че тогава Саркози получил 50 милиона евро не от другиго, а тъкмо от някогашния либийски деспот Кадафи. Освен това Саркози е разследван и поради подозрителните консултантски услуги в интерес на съветска компания. Преследван е и с неуместния въпрос по какъв начин по този начин е назначил някогашната си брачна половинка за своя сътрудничка.
Никола Саркози е вторият някогашен президент, на който френският съд постанова ефикасна присъда: през 2011 година Жак Ширак беше наказан поради заграбване и разхищение на публични средства до момента в който беше кмет на Париж. А максимален звук подвигна процесът против някогашния министър-председател Франсоа Фийон, които години наред беше плащал заплата на брачната половинка си, назначена фиктивно като сътрудничка. Присъдата унищожи кариерата на политика-консерватор, който таман посягаше към президентския пост - и отвори тогава пътя към успеха на по-сетнешния президент Еманюел Макрон.
Само допреди няколко десетилетия разпоредбите на играта във Франция бяха разнообразни. Обвинението против президента Валери Жискар д'Еестен, че е получил торбичка с диаманти от централноафриканския деспот Бокаса бързо се изпари. Хората по някакъв метод преглътнаха и обстоятелството, че различен президент, Франсоа Митеран, беше настанил своята държанка и общата им щерка в държавно жилище, което се охраняваше от полицията. Да, във Фрация дълго време за жителите разпоредбите бяха едни, а за ръководещата класа - напълно други. Тъкмо тези двойни стандарти подхранваха гнева на хората против ръководещите. От няколко години обаче правораздаването все по-енергично преследва простъпките на политици, които в предходни десетилетия щяха да бъдат заметени под килима. Нараснаха упованията на обществото за заслужено правораздаване както за дребните, по този начин и за огромните. Добрите остарели обвързаности и зависимости към този момент не дават обещание предходната протекция. За смяна в това отношение приказват и последните следствия поради полови похищения в парижкото висше общество.
Важен сигнал за обезверените и огорчени французи
Разбира се, процеси като този против Никола Саркози, крият и своите рискове. Той самият от самото начало твърди, че всичко това е лов на вещици. Напълно допустимо е сходни процеси против политици от враждебния лагер да се инструментализират точно политически - и тогава правораздаването ще би трябвало да потвърждава своята обективност и самостоятелност. За някогашния френски президент тази присъда е тежък удар. Твърди се, че той се заигравал с мисълта още веднъж да излезе на сцената на идващите президентски избори, доколкото консерваторите към този момент не могат да показват нито един многообещаващ претендент. Да, и след присъдата Саркози към момента може да се кандидатира, само че да водиш предизборна борба с такова престъпно задължение надали би било толкоз елементарно. Възможно е обаче той да остане като кукловод зад кулисите. И въпреки всичко, под линия: присъдата против Никола Саркози дава знак, че във Франция никой не стои над закона. А това е доста значим сигнал за обезверените и огорчени французи.
Никола Саркози да лежи в пандиза дружно с наркодилъри и автоджамбази? Не, това не е наложително. Ако присъдата му въобще бъде доказана на идната инстанция, някогашният френски президент ще може да си излежи едната година на мира у дома - с електронна гривна за надзор. А брачната половинка му Карла Бруни може, акомпанирайки си на китара, да му изпее с доста персонално възприятие: " Вършиш, каквото вършиш - единствено гледай да не те пипнат! ". " Ерата Саркози " въобще не беше скучна. Французите с приятност консумираха детайлностите от любовния живот на своя президент, само че политическите му афери излязоха на бял свят едвам по-късно. Сега съдът приема за потвърден обстоятелството, че през 2014 година Саркози е подкупил почитан магистрат, с цел да получи повече информация за едно правосъдно следствие.
Провиненията на висши френски политици
В тази история има какво ли не! Евтини мобилни телефони за еднократна приложимост, подслушани телефонни диалози, първокласен пост в Монако - правосъдната кореспонденция предлага задоволително материал за превъзходен кино сюжет. Но това даже не е всичко. Нека да си напомним, че в един предходен развой Никола Саркози беше оневинен по друго обвиняване: че е приел недекларирани предизборни дарения от Лилиан Бетанкур, наследница на империята " Л‘Ореал ". Онази спекулация продължи години. А правораздаването и до през днешния ден не е разчистило сметките си с някогашния президент. След две седмици стартира нов развой по съмнение за незаконно финансиране на предизборната акция през 2007 година. Твърди се, че тогава Саркози получил 50 милиона евро не от другиго, а тъкмо от някогашния либийски деспот Кадафи. Освен това Саркози е разследван и поради подозрителните консултантски услуги в интерес на съветска компания. Преследван е и с неуместния въпрос по какъв начин по този начин е назначил някогашната си брачна половинка за своя сътрудничка.
Никола Саркози е вторият някогашен президент, на който френският съд постанова ефикасна присъда: през 2011 година Жак Ширак беше наказан поради заграбване и разхищение на публични средства до момента в който беше кмет на Париж. А максимален звук подвигна процесът против някогашния министър-председател Франсоа Фийон, които години наред беше плащал заплата на брачната половинка си, назначена фиктивно като сътрудничка. Присъдата унищожи кариерата на политика-консерватор, който таман посягаше към президентския пост - и отвори тогава пътя към успеха на по-сетнешния президент Еманюел Макрон.
Само допреди няколко десетилетия разпоредбите на играта във Франция бяха разнообразни. Обвинението против президента Валери Жискар д'Еестен, че е получил торбичка с диаманти от централноафриканския деспот Бокаса бързо се изпари. Хората по някакъв метод преглътнаха и обстоятелството, че различен президент, Франсоа Митеран, беше настанил своята държанка и общата им щерка в държавно жилище, което се охраняваше от полицията. Да, във Фрация дълго време за жителите разпоредбите бяха едни, а за ръководещата класа - напълно други. Тъкмо тези двойни стандарти подхранваха гнева на хората против ръководещите. От няколко години обаче правораздаването все по-енергично преследва простъпките на политици, които в предходни десетилетия щяха да бъдат заметени под килима. Нараснаха упованията на обществото за заслужено правораздаване както за дребните, по този начин и за огромните. Добрите остарели обвързаности и зависимости към този момент не дават обещание предходната протекция. За смяна в това отношение приказват и последните следствия поради полови похищения в парижкото висше общество.
Важен сигнал за обезверените и огорчени французи
Разбира се, процеси като този против Никола Саркози, крият и своите рискове. Той самият от самото начало твърди, че всичко това е лов на вещици. Напълно допустимо е сходни процеси против политици от враждебния лагер да се инструментализират точно политически - и тогава правораздаването ще би трябвало да потвърждава своята обективност и самостоятелност. За някогашния френски президент тази присъда е тежък удар. Твърди се, че той се заигравал с мисълта още веднъж да излезе на сцената на идващите президентски избори, доколкото консерваторите към този момент не могат да показват нито един многообещаващ претендент. Да, и след присъдата Саркози към момента може да се кандидатира, само че да водиш предизборна борба с такова престъпно задължение надали би било толкоз елементарно. Възможно е обаче той да остане като кукловод зад кулисите. И въпреки всичко, под линия: присъдата против Никола Саркози дава знак, че във Франция никой не стои над закона. А това е доста значим сигнал за обезверените и огорчени французи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ