Стоян Панчев: През последните десет години се напечатиха трилиони и правителствата можеха да си позволят всичко
Коментар на, пpeдceдaтeл нa Бългapcĸo либepтapиaнcĸo oбщecтвo, иĸoнoмиcт в EKИΠ и пpeпoдaвaтeл в CУ " Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи ".
Софийска вода се борят за продължение на концесията и дават обещание обилни вложения във време на сериозен срив на капиталообразуването.
Веднага виждаме две неща, които ние в ЕКИП и либертарианците от дълго време посочваме по линия на приватизация/концесиониране
1. Концесионирането на инфраструктура, рано или късно, ще има не просто софтуерно преимущество, само че и финансово такова – т.е. ще докарва вложения, когато страната не може. Дори и да има парите, както в този момент.
През последните 10 години се напечатиха трилиони и държавните управления можеха да си разрешат всичко. Днес банкетът завърши (поне за известно време) и до момента в който българският бюджет изпитва усложнения с финансиране на недостига, частни планове като този в столичното ВиК могат да докарат милиарди без чисто да покачват инфлацията.
2. Втората теза е, че валутният ръб пази стопанската система от държавен разгул по многочислени способи. Ако България можеше да монетизира дълга си през ЕЦБ или Българска народна банка без ръб, то кабинетът би имал опцията да си напечати 1 или 2 милиарда и да ги налее в продънените ВиК държавни планове.
Но бордът отстрани това и управниците са изправени пред две все положителни за обществото други възможности –
или да притеглят кадърни частни вложители посредством концесии и приватизация или да множат полуфалирали и недофинансирани държавни компании, които да разголят неефективността на обществените компании.
Ще е забавно да забележим сякаш десните съветници от Демократична България и Обединени патриоти каква позиция ще заемат по проблема – про-пазарна или социалистическа.
Или към този момент са се пренаредили в новото разделяне и всички са заобичали левите решения.
Софийска вода се борят за продължение на концесията и дават обещание обилни вложения във време на сериозен срив на капиталообразуването.
Веднага виждаме две неща, които ние в ЕКИП и либертарианците от дълго време посочваме по линия на приватизация/концесиониране
1. Концесионирането на инфраструктура, рано или късно, ще има не просто софтуерно преимущество, само че и финансово такова – т.е. ще докарва вложения, когато страната не може. Дори и да има парите, както в този момент.
През последните 10 години се напечатиха трилиони и държавните управления можеха да си разрешат всичко. Днес банкетът завърши (поне за известно време) и до момента в който българският бюджет изпитва усложнения с финансиране на недостига, частни планове като този в столичното ВиК могат да докарат милиарди без чисто да покачват инфлацията.
2. Втората теза е, че валутният ръб пази стопанската система от държавен разгул по многочислени способи. Ако България можеше да монетизира дълга си през ЕЦБ или Българска народна банка без ръб, то кабинетът би имал опцията да си напечати 1 или 2 милиарда и да ги налее в продънените ВиК държавни планове.
Но бордът отстрани това и управниците са изправени пред две все положителни за обществото други възможности –
или да притеглят кадърни частни вложители посредством концесии и приватизация или да множат полуфалирали и недофинансирани държавни компании, които да разголят неефективността на обществените компании.
Ще е забавно да забележим сякаш десните съветници от Демократична България и Обединени патриоти каква позиция ще заемат по проблема – про-пазарна или социалистическа.
Или към този момент са се пренаредили в новото разделяне и всички са заобичали левите решения.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ