„Труд“: Рашидов е поредното доказателство, че мястото на твореца не е в коридорите на властта
Коментар на
Политиката е гибелна за хората на духа. Мами светлите мозъци, използва ги и след това ги изхвърля омерзени. Вежди Рашидов е следващото доказателство, че мястото на създателя не е в коридорите на властта. Той беше „ отсвирен ” от своите. Една политическа групировка, в която вярваше и за която даде доста.
Драмата на създателя с партиен билет стартира още от Алеко Константинов. Щастливеца има нещастието да влезе в Демократическата партия. През 1894 година на власт е Народната, известна като партията на милионерите. Води ги Константин Стоилов, който поради скромния растеж носи продължен цилиндър. Да се извисява над електората.
Щастливеца Алеко Константинов има нещастието да влезе в Демократическата партия.
На 11 септември са планувани избори за Народно заседание. Демократите тикат Алеко в свищовската листа. Народняците изправят против него Атанас Данков. Това е фамозният Данко Харсъзина.
„ До урните да бъдат позволени единствено наши! ”, подрежда Стоилов в обиколката си из страната. В нощта против вота народняците провеждат ударен отряд от власи и роми. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да обезпечи изборна победа.
Заранта в центъра стартират да се стичат гласоподаватели. „ По едно време - хроникира Алеко - откъм Крайната махала се зададе с музика отпред една навалица от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиене очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и сходни тям персони, лишени от цивилен и политически права за позорни закононарушения. ”
Харсъзина печели със сразяващ резултат и стяга бохча за Народното събрание. Щастливеца също се прибира в София да облече Бай Ганю в депутатски одежди. „ Изборите за VIII нормално национално заседание ненадейно сложиха Алека внезапно, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая персонална битка на създателя с хероя Алеко излезе победен ”, разяснява Пенчо Славейков.
На 11 май 1897 година Щастливеца е в един файтон със съпартиеца Михаил Такев. Народняшка засада причаква файтона край пазарджишкото село Радилово. Залп раздира нощната тишина. Екзекуторите настояват, че целта бил Такев. Прострелян е обаче Алеко Константинов.
Същата година Иван Вазов става министър на просвещението.
„ Като член на Стоиловия кабинет - спомня си поетът - аз се озовах, уви, във вълните на политическите пристрастености. След офанзивите на своите литературни съперници, попаднах под доста по-жестоките удари на политическите врази на кабинета. Всеки ден ми носеше нови кахъри и паники. ”
Вазов го изтезават до 18 януари 1899 година, когато държавното управление подава оставка. „ Простих се с поста си с убеждението, че не е трябвало да ставам министър ”, поставя точка на злощастния епизод литературният патриарх.
„ Революцията изяжда децата си! ”, проповядват комунистите и затриват най-будните от своята членска маса. Класически е казусът с Христо Смирненски. Пролетарският бард живее в Ючбунар. Кварталът на софийската сиромашия, където всеки трети е инфектиран от туберкулозния микроб.
Той също го носи в гърдите си, до момента в който през април 1923 година получава първия кръвоизлив. Родителите му наемат къща в Горна баня с вярата чистият въздух да изцери белите му дробове. На 6 май го посещава Крум Кюлявков:
„ Заварих го блед, подпрял се с едната си ръка и втренчен през прозореца. По лицето му като че ли беше паднала някаква сянка. Като ме видя, той се обърна и като че ли по привичка леко трепна върху устата му познатата негова усмивка. ”
„ Ще се мре, Круме ”, усмихва се артистът на гладните и онеправданите. И му дава ръкописа на популярната „ Приказка за стълбата ”.
Трябват пари за санаториум. Тома Измирлиев, по-големият брат на Смирненски, моли за помощ партийната кооперация „ Освобождение ”. Тя има солидни банкови сметки. „ Пари няма! ”, отсичат обаче марксистите.
В същото време купуват къща на Димитър Благоев на улица „ Дебър ” в столицата. Пред входа е паркиран файтон. Дар от „ Освобождение ”, което отхвърля благодеяние на Христо Смирненски.
Поетът остава без храна и медикаменти. Най-сетне е признат в един частен санаториум. На 18 юни към 6 и половина сутринта се повдига от възглавницата. „ Искаш ли нещо, Христо? ”, пита го майка му. „ Молив и хартия ”, отронва Смирненски.
„ Даваме му молив и хартия. Мъчи се нещо да запише, мъчи се и току изпусна молива и ми падна на ръцете. И свърши. Свърши благото, измъчено чадо ”, плаче покрусената майка.
Никола Вапцаров е другото закононарушение на Българска комунистическа партия. Вкара създателя на „ Моторни песни ” в минно-подривната активност на партията. Той е стихотворец, в никакъв случай не е хващал револвер или бомба. Бил е въоръжен с едно кабърче!
През 1984 година взех изявление от Младен Исаев, съкилийник на Вапцаров по време на процеса. Изнася от пандиза тетрадка със стихове и тефтерче на разстреляния. Исаев описа следното:
„ През дългите затворнически нощи шушукайки разговаряхме с Никола и един път той ми сподели, че в Дирекция на полицията се е опитал да постави завършек на живота си. Този факт изключително ме озадачи... След безкрайните мъчения в ръцете на поета инцидентно попаднало малко ръждиво кабърче. Забил го във вената на лявата си ръка. Кръвта потекла, а той мълвял: „ Враг будет разрушен - победа будет за нами... ”
След успеха на по този начин наречената народна власт политиката се пренасели с хора на духа. През 1990 година в Седмото велико национално заседание влязоха писатели, литератори, артисти и художници. Като видяха в каква кал са затънали, един по един се изнизаха от коридорите на властта.
Ако Вежди Рашидов беше измежду тях, в точния момент щеше да се опари и да си стои в ателието. Той обаче прекрачи в политиката по-късно и дълго си затваряше очите за голата истина. Стоически дочака партийното оскърбление, което е неизбежно за всеки създател.
Политиката е гибелна за хората на духа. Мами светлите мозъци, използва ги и след това ги изхвърля омерзени. Вежди Рашидов е следващото доказателство, че мястото на създателя не е в коридорите на властта. Той беше „ отсвирен ” от своите. Една политическа групировка, в която вярваше и за която даде доста.
Драмата на създателя с партиен билет стартира още от Алеко Константинов. Щастливеца има нещастието да влезе в Демократическата партия. През 1894 година на власт е Народната, известна като партията на милионерите. Води ги Константин Стоилов, който поради скромния растеж носи продължен цилиндър. Да се извисява над електората.
Щастливеца Алеко Константинов има нещастието да влезе в Демократическата партия.
На 11 септември са планувани избори за Народно заседание. Демократите тикат Алеко в свищовската листа. Народняците изправят против него Атанас Данков. Това е фамозният Данко Харсъзина.
„ До урните да бъдат позволени единствено наши! ”, подрежда Стоилов в обиколката си из страната. В нощта против вота народняците провеждат ударен отряд от власи и роми. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да обезпечи изборна победа.
Заранта в центъра стартират да се стичат гласоподаватели. „ По едно време - хроникира Алеко - откъм Крайната махала се зададе с музика отпред една навалица от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиене очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и сходни тям персони, лишени от цивилен и политически права за позорни закононарушения. ”
Харсъзина печели със сразяващ резултат и стяга бохча за Народното събрание. Щастливеца също се прибира в София да облече Бай Ганю в депутатски одежди. „ Изборите за VIII нормално национално заседание ненадейно сложиха Алека внезапно, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая персонална битка на създателя с хероя Алеко излезе победен ”, разяснява Пенчо Славейков.
На 11 май 1897 година Щастливеца е в един файтон със съпартиеца Михаил Такев. Народняшка засада причаква файтона край пазарджишкото село Радилово. Залп раздира нощната тишина. Екзекуторите настояват, че целта бил Такев. Прострелян е обаче Алеко Константинов.
Същата година Иван Вазов става министър на просвещението.
„ Като член на Стоиловия кабинет - спомня си поетът - аз се озовах, уви, във вълните на политическите пристрастености. След офанзивите на своите литературни съперници, попаднах под доста по-жестоките удари на политическите врази на кабинета. Всеки ден ми носеше нови кахъри и паники. ”
Вазов го изтезават до 18 януари 1899 година, когато държавното управление подава оставка. „ Простих се с поста си с убеждението, че не е трябвало да ставам министър ”, поставя точка на злощастния епизод литературният патриарх.
„ Революцията изяжда децата си! ”, проповядват комунистите и затриват най-будните от своята членска маса. Класически е казусът с Христо Смирненски. Пролетарският бард живее в Ючбунар. Кварталът на софийската сиромашия, където всеки трети е инфектиран от туберкулозния микроб.
Той също го носи в гърдите си, до момента в който през април 1923 година получава първия кръвоизлив. Родителите му наемат къща в Горна баня с вярата чистият въздух да изцери белите му дробове. На 6 май го посещава Крум Кюлявков:
„ Заварих го блед, подпрял се с едната си ръка и втренчен през прозореца. По лицето му като че ли беше паднала някаква сянка. Като ме видя, той се обърна и като че ли по привичка леко трепна върху устата му познатата негова усмивка. ”
„ Ще се мре, Круме ”, усмихва се артистът на гладните и онеправданите. И му дава ръкописа на популярната „ Приказка за стълбата ”.
Трябват пари за санаториум. Тома Измирлиев, по-големият брат на Смирненски, моли за помощ партийната кооперация „ Освобождение ”. Тя има солидни банкови сметки. „ Пари няма! ”, отсичат обаче марксистите.
В същото време купуват къща на Димитър Благоев на улица „ Дебър ” в столицата. Пред входа е паркиран файтон. Дар от „ Освобождение ”, което отхвърля благодеяние на Христо Смирненски.
Поетът остава без храна и медикаменти. Най-сетне е признат в един частен санаториум. На 18 юни към 6 и половина сутринта се повдига от възглавницата. „ Искаш ли нещо, Христо? ”, пита го майка му. „ Молив и хартия ”, отронва Смирненски.
„ Даваме му молив и хартия. Мъчи се нещо да запише, мъчи се и току изпусна молива и ми падна на ръцете. И свърши. Свърши благото, измъчено чадо ”, плаче покрусената майка.
Никола Вапцаров е другото закононарушение на Българска комунистическа партия. Вкара създателя на „ Моторни песни ” в минно-подривната активност на партията. Той е стихотворец, в никакъв случай не е хващал револвер или бомба. Бил е въоръжен с едно кабърче!
През 1984 година взех изявление от Младен Исаев, съкилийник на Вапцаров по време на процеса. Изнася от пандиза тетрадка със стихове и тефтерче на разстреляния. Исаев описа следното:
„ През дългите затворнически нощи шушукайки разговаряхме с Никола и един път той ми сподели, че в Дирекция на полицията се е опитал да постави завършек на живота си. Този факт изключително ме озадачи... След безкрайните мъчения в ръцете на поета инцидентно попаднало малко ръждиво кабърче. Забил го във вената на лявата си ръка. Кръвта потекла, а той мълвял: „ Враг будет разрушен - победа будет за нами... ”
След успеха на по този начин наречената народна власт политиката се пренасели с хора на духа. През 1990 година в Седмото велико национално заседание влязоха писатели, литератори, артисти и художници. Като видяха в каква кал са затънали, един по един се изнизаха от коридорите на властта.
Ако Вежди Рашидов беше измежду тях, в точния момент щеше да се опари и да си стои в ателието. Той обаче прекрачи в политиката по-късно и дълго си затваряше очите за голата истина. Стоически дочака партийното оскърбление, което е неизбежно за всеки създател.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ