Писателят Недялко Славов: На дъното на лицето, лежи красотата на духа на човека
Коментар на писателя. Той е притежател на доста национални награди за лирика и прозаичност, измежду които Национална премия за лирика „ Иван Николов “ за сборника с поеми и стихотворения „ Мраморни години “, Национална премия за литература „ Христо Г. Данов “ за романите „ Фаустино “ и „ Камбаната “, Награда „ Хеликон “ за нова българска художествена прозаичност за романите „ 432 херца “ и „ Камбаната “, както и голям брой литературни номинации. Последната му книга „ Хабитат ” се радва на голям читателски интерес.
Зрелите години на моето потомство бяха изумени, а младите генерации след моето – изгасени от тоя
чудноват международен корпоративен конгломерат, самонарекъл се демократичен, и който по своята същина мога да нарека единствено по този начин - не демократичен, а отровно ала-бален.
Съставен от паратизиращи философи, прояли като дървояди дървото на античната и класическата философия, политици, конфигурирани от един господ знае какви малтусиански и маркузистки кръгове в сянка, литератори-преписвачи, обслужващи политкоректната тоталитарно-глобалистка идеология на спонсорите си, приключени егоистки и егоисти, неспособни за саможертвата на забременяването, раждането и развъждането на човешки деца, безполови талибани на трансхуманизма, свирепи атеисти, цифровизирани лимитирани мозъци.
И знаете ли какво сплотява всички тия ненавиждащи индивида и човешкото – дълбоката им незначителност.
Това ги сплотява. Да, дълбоката им човешка незначителност. И още – омразата към гения и нормалността. И още - това че някъде в детството си са били непогалени и необичани. И още – отсъствието на физическа хубост, обич и одушевеност в лицата им. Всички те си наподобяват и по това. А знаете, че на дъното на лицето, лежи хубостта на духа на индивида.
Заглавието е на редактора
Последвайте канала на
Зрелите години на моето потомство бяха изумени, а младите генерации след моето – изгасени от тоя
чудноват международен корпоративен конгломерат, самонарекъл се демократичен, и който по своята същина мога да нарека единствено по този начин - не демократичен, а отровно ала-бален.
Съставен от паратизиращи философи, прояли като дървояди дървото на античната и класическата философия, политици, конфигурирани от един господ знае какви малтусиански и маркузистки кръгове в сянка, литератори-преписвачи, обслужващи политкоректната тоталитарно-глобалистка идеология на спонсорите си, приключени егоистки и егоисти, неспособни за саможертвата на забременяването, раждането и развъждането на човешки деца, безполови талибани на трансхуманизма, свирепи атеисти, цифровизирани лимитирани мозъци.
И знаете ли какво сплотява всички тия ненавиждащи индивида и човешкото – дълбоката им незначителност.
Това ги сплотява. Да, дълбоката им човешка незначителност. И още – омразата към гения и нормалността. И още - това че някъде в детството си са били непогалени и необичани. И още – отсъствието на физическа хубост, обич и одушевеност в лицата им. Всички те си наподобяват и по това. А знаете, че на дъното на лицето, лежи хубостта на духа на индивида.
Заглавието е на редактора
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ