Първан Симеонов: Протестът умря, защото се срути под собствената си красива претенция
Коментар на Първан Симеонов в персоналния му профил във Facebook:
" Да, митингът свърши нощес. Андрей Райчев го подсети. Ако желаете, бройте го през днешния ден, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, митингът имаше смисъл. Моделът „ Борисов “ към този момент трябваше да се смени. Даже митингът свърши, тъкмо където трябваше – като митинг именно; смъкна Борисов. Умря, когато се опита да бъде повече – да е проект; да даде положителна стратегия.
Защо умря? Защото се срути под тежестта на личната си красива рекламация. Заложи такива неуместно високи морални летви, които самият той не можа да прескочи. Не откри „ чистите “ хора, тъй като „ чисти “ в този смисъл хора просто няма. Не удържа алените линии „ промяна-статукво “, тъй като тези червени линии бяха изначално изкуствени. Такива трагично чисти и мръсни потоци в обществата няма. Има разбъркване. Винаги. Да се твърди противоположното е агитация.
Опитвам се да си провеждам мислите и ще пропусна много:
1. Както казахме предходната година по това време, митингът сбърка в едно нещо (във всички други е прав): сбърка, че надцени революционните настроения на българите. Българите живеем по-добре от времената преди 10, двадесет, камо ли преди тридесет години. Затова не сме революционни. Освен това, месии сме виждали към този момент няколко. Гърмени зайци сме. Предупреждавахме, че у нас има И мощни настроения за смяна, И мощни настроения против смяна. Но малко на брой слушаха!
Ако имаше революционни настроения, българите щяхме да приемем и вид „ Слави 1 “, и вид „ Слави плюс безконечност “, без да се замисляме дори, а „ партиите на митинга “ (впрочем, нали на митинга нямаше партии) щяха да се возят на вълната на революцията и да нямат време за кавги. Но не, партиите на митинга повярваха в личната си агитация – българите желали чисто нова страна. И сбъркаха: българите просто нямаха срещу Борисов да си върви към този момент. Но без никакви скокове в незнайното. Българите желаеха И смяна, И сигурност. Затова и през днешния ден кабинетът на Румен Радев се харесва – той предлага и двете. А поръчките на Слави предложиха скок в непознатото.
2. В последните няколко седмици останалите „ партии на митинга “ се чудиха каква е играта на Слави. А игра няма. И по тази причина стана комплицирано: тъй като, точно, е просто. Това си е той, няма план; счита, че е спечелил изборите и има право на кабинет. Традиционните партии обаче не са привикнали да е просто. Те се чудят „ кой (Кой) стои откъм гърба “. И бъркат. Трите дежурни пояснения „ ДПС-Русия-ДС “ са старомодни и явно погрешни. Да, Движение за права и свободи е огромен печеливш от плаващите болшинства, от експертните кабинети и тям сходни, само че смешно е да се мисли, че някой е диктувал на Слави „ Сега убий митинга с имплозия “. Просто погледнете самоубийственото държание на Слави. Кой е този, който ти диктува „ самоубий се “!? Нека излезем от кино лентата!
3. Да, Трифонов заслужава схващане, поради това, че се сблъска челно с лицемерието и двойните стандарти на огромна част от прозападните либерали и старите политици у нас. Знам, да вземем за пример, какво е да те тричат либералите (повечето ми другари са такива, в действителност имам вяра, че множеството либерали у нас са съзнателни и честни хора). И съчувствам (не че оправдавам) на Петър Илиев. Хората на Слави се държат като бизнесхора: споделят „ аз съм сполучлив “. В бизнеса, това е супер; в политиката – провокира всеобщо неспокойствие. И като имаш отсреща си машината за подигравка на Демократична България, край! И не, не е драма, че са надписали биографиите си – всеки бизнесчовек евентуално го прави. Драма е, че както ровят в техните биографии, не ровят в други. Но това е политиката! И драма е предприемачи да се пробват да са политици. И изобщо: когато неполитици са решили, че могат да създадат държавно управление, без даже да съберат към него съидейници. Как тъкмо Слави си е представял политиката? Като самолюбив манастир ли? Ами който го е боязън от мечки, да не върви в гората!
4. Затова ние, българите, и всички славитрифоновци, би трябвало да разберем елементарния урок: политиката е за политици. Идеята, че ще намериш читави хора с кастинг, ще станеш техен патрон и ще стане добре, е христоматийно вярна, само че тъкмо по тази причина е опростенческа, наивна. И хубава, само че по детски хубава - като от буквар. А политиката не е по учебник, тя е еластичност, тя е липса на правила, тя е потребност от консенсус и компромис. А не властване, шантаж, извиване на ръце и „ суверенът сподели “. Няма суверен.
5. Идва ново потомство. Слави си въобразяваше, че е ултимативната власт в страната – тъй като има монопол върху иронията: може да те направи за смях. Но, идва в действителност ново потомство – което може да те унищожи за една седмица в обществените медии – с три колажа, пет „ инфлуенсъра “, седем хипстърски коментара. Тук столичните либерали са пъти по-добри от Слави. Просто, те са млади, а Слави – остарял. Поколенски въпрос е. И ценностен. Слави е селяндур, те са столичани. Във всички смисли. Те почват надпреварата с две обиколки напред.
![Първан Симеонов: Ролята на президента ще пораства, Борисов ще опита да удържи]( "Първан Симеонов: Ролята на президента ще пораства, Борисов ще опита да удържи")
Първан Симеонов: Ролята на президента ще пораства, Борисов ще опита да удържи
Протестът не дава заслужен излаз на Борисов да слезе от сцената. Затова той ще стои и ще чака митингът да се изтощи и да направи своите...
6. Ние, българите, уповавам се, в този момент ще разберем един път вечно, че такива лесни, бързи решения, като инвестиция в следващия политически бизнесмен, не работят. Нито детските хрумвания за нови изборни системи и всичко такова. Само крепко бачкане, непрекъснат цивилен напън, промяна на генерации, това е – скърбя, бързи решения няма. Едно от хубавите неща на актуалната обстановка е това, че някои от бомбите на Слави гръмнаха прибързано.
7. Затова, доста, но доста, е значимо в този момент да не се дава път на всичките хрумвания за завършек на парламентаризма, повече персонална власт, промяна на конституции, велики национални събрания, президентски републики и така нататък Защото тъкмо тези хрумвания ще избуят в този момент. Ако ви е необходим мотив против всички тези неща, просто погледнете обстановката сега. Тя пристигна тъкмо от надцененото чувство, че българите желаят смяна радикално. А множеството българи желаят да гледат сеир и да вървят на Бяло море. Толкоз! И популярност Богу! Това се назовава нормалност.
8. У нас обаче трайно се развива каста, която намира тази нормалност за „ Ганя “. И в действителност презира (често без да съзнава) личния си народ - въпреки да счита, че го води. Това раздвоение на България точно гледаме през днешния ден. Не споделям кой е крив, кой – прав. Казвам, че с такова културно, цивилизационно дори, раздвоение скоро няма да ни бъде като общественост.
9. И още нещо (във връзка с горното): да не си вършим кумири! Не, нищо изключително няма да последва, в случай че махнем Иван Гешев, да вземем за пример. Или въведем мажоритарната система. Нито в случай че съборим на Доган защитния вал, който е маскиран като оранжерия за краставици. Колкото Борисов му събори някакво барбекю. Популизъм са демонстрации като тази с продаването на колата на ББР. Не ме разбирайте погрешно, това са положителни неща, значими знаци. Но не повече. Защо? Защото проблемите на България не се коренят единствено в западняшките клишета за господство на закона, корупцията и така нататък, а се коренят в бедността, в разслояването, в демографската рецесия и така нататък От бедността стартира корупцията, а не противоположното. ОК, затворете профилираните съд и прокуратура, само че хора за нови съдилища и прокуратури от кое място ще внесем – почтени, неподкупни и прочие? От гетата ли? От мигрантите ли? Та в България просто към този момент не се раждат толкоз хора! Ние сме едно застаряващо общество. А застаряващите общества няма по какъв начин да са щастливи!
10. Слушайте повече политолозите! Защото на следващия ден може да има нов митинг, нови продавачи на вяра и нови нови, които да махат от политиката предходните нови. "
Още от ПОЛИТИКА:
" Да, митингът свърши нощес. Андрей Райчев го подсети. Ако желаете, бройте го през днешния ден, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, митингът имаше смисъл. Моделът „ Борисов “ към този момент трябваше да се смени. Даже митингът свърши, тъкмо където трябваше – като митинг именно; смъкна Борисов. Умря, когато се опита да бъде повече – да е проект; да даде положителна стратегия.
Защо умря? Защото се срути под тежестта на личната си красива рекламация. Заложи такива неуместно високи морални летви, които самият той не можа да прескочи. Не откри „ чистите “ хора, тъй като „ чисти “ в този смисъл хора просто няма. Не удържа алените линии „ промяна-статукво “, тъй като тези червени линии бяха изначално изкуствени. Такива трагично чисти и мръсни потоци в обществата няма. Има разбъркване. Винаги. Да се твърди противоположното е агитация.
Опитвам се да си провеждам мислите и ще пропусна много:
1. Както казахме предходната година по това време, митингът сбърка в едно нещо (във всички други е прав): сбърка, че надцени революционните настроения на българите. Българите живеем по-добре от времената преди 10, двадесет, камо ли преди тридесет години. Затова не сме революционни. Освен това, месии сме виждали към този момент няколко. Гърмени зайци сме. Предупреждавахме, че у нас има И мощни настроения за смяна, И мощни настроения против смяна. Но малко на брой слушаха!
Ако имаше революционни настроения, българите щяхме да приемем и вид „ Слави 1 “, и вид „ Слави плюс безконечност “, без да се замисляме дори, а „ партиите на митинга “ (впрочем, нали на митинга нямаше партии) щяха да се возят на вълната на революцията и да нямат време за кавги. Но не, партиите на митинга повярваха в личната си агитация – българите желали чисто нова страна. И сбъркаха: българите просто нямаха срещу Борисов да си върви към този момент. Но без никакви скокове в незнайното. Българите желаеха И смяна, И сигурност. Затова и през днешния ден кабинетът на Румен Радев се харесва – той предлага и двете. А поръчките на Слави предложиха скок в непознатото.
2. В последните няколко седмици останалите „ партии на митинга “ се чудиха каква е играта на Слави. А игра няма. И по тази причина стана комплицирано: тъй като, точно, е просто. Това си е той, няма план; счита, че е спечелил изборите и има право на кабинет. Традиционните партии обаче не са привикнали да е просто. Те се чудят „ кой (Кой) стои откъм гърба “. И бъркат. Трите дежурни пояснения „ ДПС-Русия-ДС “ са старомодни и явно погрешни. Да, Движение за права и свободи е огромен печеливш от плаващите болшинства, от експертните кабинети и тям сходни, само че смешно е да се мисли, че някой е диктувал на Слави „ Сега убий митинга с имплозия “. Просто погледнете самоубийственото държание на Слави. Кой е този, който ти диктува „ самоубий се “!? Нека излезем от кино лентата!
3. Да, Трифонов заслужава схващане, поради това, че се сблъска челно с лицемерието и двойните стандарти на огромна част от прозападните либерали и старите политици у нас. Знам, да вземем за пример, какво е да те тричат либералите (повечето ми другари са такива, в действителност имам вяра, че множеството либерали у нас са съзнателни и честни хора). И съчувствам (не че оправдавам) на Петър Илиев. Хората на Слави се държат като бизнесхора: споделят „ аз съм сполучлив “. В бизнеса, това е супер; в политиката – провокира всеобщо неспокойствие. И като имаш отсреща си машината за подигравка на Демократична България, край! И не, не е драма, че са надписали биографиите си – всеки бизнесчовек евентуално го прави. Драма е, че както ровят в техните биографии, не ровят в други. Но това е политиката! И драма е предприемачи да се пробват да са политици. И изобщо: когато неполитици са решили, че могат да създадат държавно управление, без даже да съберат към него съидейници. Как тъкмо Слави си е представял политиката? Като самолюбив манастир ли? Ами който го е боязън от мечки, да не върви в гората!
4. Затова ние, българите, и всички славитрифоновци, би трябвало да разберем елементарния урок: политиката е за политици. Идеята, че ще намериш читави хора с кастинг, ще станеш техен патрон и ще стане добре, е христоматийно вярна, само че тъкмо по тази причина е опростенческа, наивна. И хубава, само че по детски хубава - като от буквар. А политиката не е по учебник, тя е еластичност, тя е липса на правила, тя е потребност от консенсус и компромис. А не властване, шантаж, извиване на ръце и „ суверенът сподели “. Няма суверен.
5. Идва ново потомство. Слави си въобразяваше, че е ултимативната власт в страната – тъй като има монопол върху иронията: може да те направи за смях. Но, идва в действителност ново потомство – което може да те унищожи за една седмица в обществените медии – с три колажа, пет „ инфлуенсъра “, седем хипстърски коментара. Тук столичните либерали са пъти по-добри от Слави. Просто, те са млади, а Слави – остарял. Поколенски въпрос е. И ценностен. Слави е селяндур, те са столичани. Във всички смисли. Те почват надпреварата с две обиколки напред.
Протестът не дава заслужен излаз на Борисов да слезе от сцената. Затова той ще стои и ще чака митингът да се изтощи и да направи своите...
6. Ние, българите, уповавам се, в този момент ще разберем един път вечно, че такива лесни, бързи решения, като инвестиция в следващия политически бизнесмен, не работят. Нито детските хрумвания за нови изборни системи и всичко такова. Само крепко бачкане, непрекъснат цивилен напън, промяна на генерации, това е – скърбя, бързи решения няма. Едно от хубавите неща на актуалната обстановка е това, че някои от бомбите на Слави гръмнаха прибързано.
7. Затова, доста, но доста, е значимо в този момент да не се дава път на всичките хрумвания за завършек на парламентаризма, повече персонална власт, промяна на конституции, велики национални събрания, президентски републики и така нататък Защото тъкмо тези хрумвания ще избуят в този момент. Ако ви е необходим мотив против всички тези неща, просто погледнете обстановката сега. Тя пристигна тъкмо от надцененото чувство, че българите желаят смяна радикално. А множеството българи желаят да гледат сеир и да вървят на Бяло море. Толкоз! И популярност Богу! Това се назовава нормалност.
8. У нас обаче трайно се развива каста, която намира тази нормалност за „ Ганя “. И в действителност презира (често без да съзнава) личния си народ - въпреки да счита, че го води. Това раздвоение на България точно гледаме през днешния ден. Не споделям кой е крив, кой – прав. Казвам, че с такова културно, цивилизационно дори, раздвоение скоро няма да ни бъде като общественост.
9. И още нещо (във връзка с горното): да не си вършим кумири! Не, нищо изключително няма да последва, в случай че махнем Иван Гешев, да вземем за пример. Или въведем мажоритарната система. Нито в случай че съборим на Доган защитния вал, който е маскиран като оранжерия за краставици. Колкото Борисов му събори някакво барбекю. Популизъм са демонстрации като тази с продаването на колата на ББР. Не ме разбирайте погрешно, това са положителни неща, значими знаци. Но не повече. Защо? Защото проблемите на България не се коренят единствено в западняшките клишета за господство на закона, корупцията и така нататък, а се коренят в бедността, в разслояването, в демографската рецесия и така нататък От бедността стартира корупцията, а не противоположното. ОК, затворете профилираните съд и прокуратура, само че хора за нови съдилища и прокуратури от кое място ще внесем – почтени, неподкупни и прочие? От гетата ли? От мигрантите ли? Та в България просто към този момент не се раждат толкоз хора! Ние сме едно застаряващо общество. А застаряващите общества няма по какъв начин да са щастливи!
10. Слушайте повече политолозите! Защото на следващия ден може да има нов митинг, нови продавачи на вяра и нови нови, които да махат от политиката предходните нови. "
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ