Коментар на Николай Слатински във Фейсбук Няма сила, която да

Коментар на Николай Слатински във " Facebook "

Няма мощ, която да накара властта да си отвори очите за действителното състояние на нещата.
Трите само достоверни критерии, които ни демонстрират действителното положение на нещата приказват, че бедата е към момента тук и даже става още по-голяма, въпреки че броят на направените PCR проби пада, а отсам падат и бодро рапортуваните цифри за новите публично инфектирани с вируса.

Първо, това е доста високият % на позитивните проби по отношение на всички проби – той се движи към 40%.

Второ, това е броят на умрелите от (с) вируса – те не престават да нарастват с по над 150 души на денонощие, което значи 1000 души на седмица.
Трето, това е броят на инфектираните медицински служащи – те не престават да нарастват с по над 180 души на денонощие, което значи 1250 души на седмица.

Аз не споделям изводите на другояче доста обективно и тъкмо до момента описващите обстановката математици.
Разбирам, че и те желаят да кажат най-накрая нещо оптимистично, само че няма по какъв начин общ брой от погрешни данни да води до правилни изказвания. Единственото, което може да се случи е наклонността за понижаване на публично установяваните нови инфектирани да тласне властта към прибързани отслабвания на ограниченията, еднакво на същински камшик на пандемията при започване на идната година.

Ето и три обстоятелството от последното денонощие.
Първо, мой прочут има потребност заради развиването на заболяването от вируса да влезе в болница. Казали са му – недей, едно, че там няма с какво да ти помогнат; второ, ще ти отговорят, че нямат кревати.

Болниците в страната са достигнали максимума си за действително обезпечени с медицински личен състав места (общо за страната те са едвам 7000) и е всеобща процедура да се пазят по няколко места за специфични случаи – близки, родственици и приятели; авторитетни или известни хора (забелязвате ли, че всякакви футболни босове нямат проблем да бъдат признати в елитни болници).

Второ, различен мой прочут се нуждае от лекарство заради развиване на заболяването от вируса. Казали му, че освен в болничното заведение, в целия град няма. Обадил се на другари в няколко града – няма! Няма! Нищо, че министър председател и министър непрекъснато изясняват, че дефицит на медикаменти няма. Има и то изострен дефицит. Има! Има животозастрашаващ дефицит.

Трето, трети мой прочут е доста зле в интензивното поделение. Роднините му в суматоха. Молят да им оказа помощ с контакти в тази болница, подготвени са да платят каквото и колкото би трябвало. Със съответния виновен доктор сме в положителни връзки. Той ми споделя първо – да дадат парите на Дядо Господ, тъй като всичко в неговите ръце, ние вършим оптималното – с тези към момента здрави лекари, с тези нищожни медикаменти, с тази износена инсталация, с тези 1-2 лелки, които за никакви пари сменят подлоги.

Нима нищо не може да се направи? – запитвам. Може. Това е да намерят връзки и да реалокират болния в по-елитна болница. Да го лекуват не като простосмъртен, тъй като той е просто смъртен, а като ВИП.

За ВИП-овете постоянно има най-хубавите лекари, има най-съвременната инсталация, има най-съвременните медикаменти, има най-модерните условия.