Любомир Кючуков: Дори една година преговори е по-добра от един ден война
Коментар на Любомир Кючуков, посланик от кариерата. Той е бил заместник-министър на външните работи и дипломат на България в Лондон. Понастоящем е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Коментарът е за профилираното издание
Взривът на Кримския мост беше следващата стъпка в спиралата на ескалация на борбата. Където всяко деяние на едната страна води до ответна реакция от другата. Ключовият въпрос тук е по кое време и по какъв начин свършва всичко това – тъй като продължаването по този коловоз води към риска от световна злополука. И с всеки минал ден пътят към договаряния става все по-труден.
Като за момента липсва политическа воля и от Украйна, и от Русия за ангажиране с разговор и договаряния.
Дори и за помирение, което се преглежда и от двете страни като стадий от войната, а не като крачка към мира: като всяка подозира съперника си (може би основателно), че би употребявал възможното преустановяване на огъня като пауза за прегрупиране преди нова атака.
Засега нашият отговор, на НАТО и Европейски Съюз, следва праволинейно две линии: повече наказания и повече оръжие. Но на процедура това значи и повече война, и повече жертви. След Украйна и Русия Европа е най-пострадала от войната. Полезният ход е ориентиране на напъните към преустановяване на войната, а не към аргументиране на нуждата от нейното продължение. С други думи: съдействане, бих споделил – напън, за преустановяване на военните дейности и прекачване на спора от военното в политическото поле. Разбира се, би било заблуда да се чака бързо решение на противоречивите въпроси, като териториалните проблеми евентуално ще тровят интернационалните връзки в продължение на десетилетия. Но даже една година договаряния е по-добра от един ден война.
Колкото до декларацията на водачите на девете страни от Централна и Източна Европа за участието на Украйна в НАТО ми е мъчно да сложа генералния секретар на НАТО Столтенберг и съветника по националната сигурност на американския президент Съливан в графата „ путинисти ” – а тяхната позиция се покрива с тази на българския президент: ускорено участие на Украйна в НАТО не е на дневен ред. Докато част от украинската територия е окупирана от Русия, участието в НАТО на процедура би означавало замесване на Алианса в световен спор. Защото по силата на прословутия член 5 от Договора за НАТО, страните членки ще бъдат длъжни да я защитят против всяко нахлуване върху териториалната ѝ целокупност. И обясненията, че няма автоматизъм в ангажирането на НАТО и че включването на Алианса е въпрос на в допълнение разискване и решение, са просто опит за замяна на политиката с процедура. Или, което е не по-малко озадачаващо - предварителна поръчка, че НАТО няма да съблюдава отговорностите си да отбрани една страна членка.
Впрочем, това би било продължение на досегашния ни метод.
Всички бяха наясно, в това число и украинските ръководители, че страната няма да бъде призната в Алианса до момента в който е в спор с Русия.
Затова и в формалните документи се поддържаше „ устрема ” на Украйна да стане член на НАТО, само че не непосредствено самото ѝ участие. И даже в упоменатия демарш на деветте водачи от Централна и Източна Европа се реферира към Декларацията от срещата на върха на НАТО от 2008 година в Букурещ, потвърждаваща точно този метод. Горчивата подигравка е, че вследствие на войната Русия получи повече НАТО на Изток (с присъединението на Швеция и Финландия), а ние – повече Русия на Запад (с референдумите в четирите украински области).
Взривът на Кримския мост беше следващата стъпка в спиралата на ескалация на борбата. Където всяко деяние на едната страна води до ответна реакция от другата. Ключовият въпрос тук е по кое време и по какъв начин свършва всичко това – тъй като продължаването по този коловоз води към риска от световна злополука. И с всеки минал ден пътят към договаряния става все по-труден.
Като за момента липсва политическа воля и от Украйна, и от Русия за ангажиране с разговор и договаряния.
Дори и за помирение, което се преглежда и от двете страни като стадий от войната, а не като крачка към мира: като всяка подозира съперника си (може би основателно), че би употребявал възможното преустановяване на огъня като пауза за прегрупиране преди нова атака.
Засега нашият отговор, на НАТО и Европейски Съюз, следва праволинейно две линии: повече наказания и повече оръжие. Но на процедура това значи и повече война, и повече жертви. След Украйна и Русия Европа е най-пострадала от войната. Полезният ход е ориентиране на напъните към преустановяване на войната, а не към аргументиране на нуждата от нейното продължение. С други думи: съдействане, бих споделил – напън, за преустановяване на военните дейности и прекачване на спора от военното в политическото поле. Разбира се, би било заблуда да се чака бързо решение на противоречивите въпроси, като териториалните проблеми евентуално ще тровят интернационалните връзки в продължение на десетилетия. Но даже една година договаряния е по-добра от един ден война.
Колкото до декларацията на водачите на девете страни от Централна и Източна Европа за участието на Украйна в НАТО ми е мъчно да сложа генералния секретар на НАТО Столтенберг и съветника по националната сигурност на американския президент Съливан в графата „ путинисти ” – а тяхната позиция се покрива с тази на българския президент: ускорено участие на Украйна в НАТО не е на дневен ред. Докато част от украинската територия е окупирана от Русия, участието в НАТО на процедура би означавало замесване на Алианса в световен спор. Защото по силата на прословутия член 5 от Договора за НАТО, страните членки ще бъдат длъжни да я защитят против всяко нахлуване върху териториалната ѝ целокупност. И обясненията, че няма автоматизъм в ангажирането на НАТО и че включването на Алианса е въпрос на в допълнение разискване и решение, са просто опит за замяна на политиката с процедура. Или, което е не по-малко озадачаващо - предварителна поръчка, че НАТО няма да съблюдава отговорностите си да отбрани една страна членка.
Впрочем, това би било продължение на досегашния ни метод.
Всички бяха наясно, в това число и украинските ръководители, че страната няма да бъде призната в Алианса до момента в който е в спор с Русия.
Затова и в формалните документи се поддържаше „ устрема ” на Украйна да стане член на НАТО, само че не непосредствено самото ѝ участие. И даже в упоменатия демарш на деветте водачи от Централна и Източна Европа се реферира към Декларацията от срещата на върха на НАТО от 2008 година в Букурещ, потвърждаваща точно този метод. Горчивата подигравка е, че вследствие на войната Русия получи повече НАТО на Изток (с присъединението на Швеция и Финландия), а ние – повече Русия на Запад (с референдумите в четирите украински области).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ