Антикомунизъм по целесъобразност
Коментар на Лилия Цачева:
Да, най-сетне историята на България сред 1944 и 1989 година влиза в образователните стратегии на гимназистите. Голямо отлично за екипа на министър Красимир Вълчев и всички забъркани в това решение. Дано и това, което ще забележим в учебниците, когато бъдат написани, бъде за огромно отлично.
Прави бяха ръководещите от ГЕРБ, когато на 1 февруари от трибуната на Народното събрание в декларация се възмутиха, че тъкмо Българска социалистическа партия приказва за "идеологизиране на историята ". При състояние че същата тази партия към момента се гордее, че е правоприемник на комунистическата партия, която не просто е идеологизирала, а е подменяла брутално историята. Че и литературата. При това освен за интервала, в който Българска комунистическа партия е била партия страна. Отказът на част от социалистите в Народното събрание най-малко да замълчат за минута ден по-късно в памет на жертвите на комунизма беше следващ цинизъм, въпреки и не изключително неочакван. Това приказва единствено за себе си и, уви, приказва, че Българска социалистическа партия върви обратно, а не напред в еволюцията от посткомунистическа в социалистическа и социалдемократическа партия, каквато имаше очаквания, че може да бъде. И да наподобява на левиците в Европа...
Въпросната декларация на ГЕРБ в отбрана на новите образователни стратегии и безспорната потребност комунизмът да е в учебниците щеше да бъде напълно на място, в случай че създателите й бяха устояли на изкушението да се разгласят за най-големите демократи и надали не единствените поборници против призраците от комунистическото минало и радетели на раздялата с митовете за оня "чудесен " строй, непризнат от целия цивилизован свят, паралелно с националсоциализма и фашизма, и разгласен за незаконен. Със закон.
Но не устояха.
Из декларацията на ГЕРБ:
Няколко думи и към нашите естествени сътрудници от дясното политическо пространство, обичащи да се кичат със званието „ достоверни “.
Уважаеми другари, до този миг освен че не чухме поддръжка от вас за политиките ни по разобличаването на тоталитарния комунистически режим, само че и виждаме едно необичайно спотайване от ваша страна. Надявам се, че то не се дължи на партизански гени в ДНК-то ви, а на разбираемия човешки позор, че за близо три десетилетия битие не успяхте да отстоите обективното проучване на историята, а в този момент една презряна от „ аристократичното “ ви реститутско его партия за следващ път Ви изнася урок по народна власт...
Защото е елементарно на думи да се самопровъзгласяваш за достоверно десен, само че няма по какъв начин да обясниш за какво, когато от 1997-а до 2001-ва разполагаше с цялата власт в страната, по този начин и не пожела да въведеш най-малко минимална лустрация, както го направиха всички демократични страни от някогашния социалистически блок...
Сега ви боли да гледате, че ГЕРБ за следващ път прави това, което знаете, че трябваше да извършите вие, само че не ви доближи нито достоверност, нито кураж... И се снишавате с вярата хората да не извърнат изключително внимание и да не помнят, по този начин както се снишавахте безмълвно, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи през 2010 година съобщи архивите на Държавна сигурност на Държавна организация „ Архиви “, с което ги направи свободно налични за жителите и за всички жертви на комунистическия гнет и репресии.
И защото сме необятно скроени демократи, с възприятие за национална отговорност, за следващ път ви подаваме ръка и ви призоваваме да загърбим неразбирателствата в предишното и да застанем един до друг в отстояването на идеята за демократизация на България...
Тези думи бяха изречени в парламент, в който "автентичните ", най-много заради личната си нелепост, не участват. ГЕРБ, несъмнено, се възползваха от това, че няма кой да им отговори. Последното, от което има потребност "автентичното " дясно или "демократичната общественост ", е от юристи - те сами би трябвало да дават отговор за личните си провали. И има доста защо да бъдат подложени на критика и доста защо мъчно да им бъде прощавано.
Историята обаче има потребност от обстоятелства - всяка история - и тази за комунизма, и тази, която се написа сега, а ГЕРБ по волята на гласоподавателите си е част от този развой.
Защо чак в този момент комунизмът влиза в образователните стратегии?
Хубав въпрос. Който можеше да е решен, освен това от ГЕРБ, които, да не забравяме, са във властта от съвсем десетилетие. И са управлявали по-дълго от "автентичната десница " от 1990 година насам.
"Приятелите " на ГЕРБ, както сами ГЕРБ ги назовават в текста, предлагаха два пъти в закона за учебното обучение да се запише проучването на комунистическия режим. И двата пъти - в качеството им на сътрудници на ГЕРБ - единия път посредством декларирана парламентарна поддръжка, втория - като публични съдружни сътрудници. Първият опит бе през 2009 година - вносители на предлагането бяха депутатите Лъчезар Тошев от Съюз на демократичните сили и Мартин Димитров, по това време водач на Съюз на демократичните сили и съпредседател на "Синята коалиция ". Резултатът - ГЕРБ не ги поддържаха. Тоест отхвърлиха влизането на комунистическия режим в образователните стратегии и учебниците. Официалният мотив - "трябват необятни публични диспути с възпитаници, учители и родители ".
Вторият път бе още по-скоро - през 2015 година Предложението бе на депутатите от Република България (официален съдружен сътрудник на ГЕРБ във властта) Борис Станимиров, Мартин Димитров, Петър Славов, подписано и от Методи Андреев - който в тази ситуация бе попаднал в листите на ГЕРБ и се подвизаваше като техен народен представител. Подкрепа имаше даже от Патриотичния фронт. Резултатът - влизането на комунизма в образователните стратегии бе отхвърлено с гласоподаване и прегласуване, при които гласовете от ГЕРБ са разпределени по този начин: 9 "за ", 7 "против " и 41 - "въздържал се ". Вотът "въздържал се " всъщност е избор "против ", що се отнася до крайния резултат.
Да, в интервала 1997-2001 година комунизмът не е влезнал в учебниците. Но е правилно, че точно през 2000 година - когато обичайна десница има парламентарно болшинство, комунистическият режим е разгласен за незаконен със закон. Тогава ГЕРБ още ги няма.
Защо няма лустрация?
... "така и не пожела да въведеш най-малко минимална лустрация, както го направиха всички демократични страни от някогашния социалистически блок... "
Годината е 1998-а. Народното събрание приема чисто нов Закон за администрацията. В този закон написа:
(1) За период от 5 години от влизането в действие на този закон наложителни условия към лицата за заемане на управителни длъжности в администрацията са:
1. Да не са заемали управителни длъжности или приравнени на тях в политическия и административния уред на Българската комунистическа партия.
2.Да не са били сътрудници на някогашната Държавна сигурност от която е да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на някогашната Държавна сигурност.
И по този начин нататък. Разбира се, депутатите от Българска социалистическа партия незабавно събират подписи и пращат лустрационните текстове в Конституционния съд. В началото на 1999 година - на 21 януари, Конституционен съд се произнася. Резултатът - цитираният параграф с лустрацията опонира на конституцията и е анулиран.
Това дали е задоволително явен мотив, че не е правилно, че никой в никакъв случай не се е опитал да вкара "дори и минимална лустрация "? По-интересно обаче е по какъв начин е взето решението. Конституционните съдии са мощно разграничени по тематиката. Затова и оповестяването на лустрацията за противоконституционна минава "на косъм " - с минималния брой от 7 гласа в Конституционния съд - минимумът е по закон. Против това решение са останалите петима съдии - Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Иван Григоров. В състава на Конституционен съд тогава е и арбитър... Георги Марков. Да виждате името му измежду защитилите лустрацията? Днес Георги Марков (или сътрудник Николай - какъвто е бил псевдонимът му, до момента в който е работил за Държавна сигурност, както разгласи с решение комисията по досиетата) е народен представител от парламентарната група на ГЕРБ.
Изводът - в случай че актуалният народен представител от ГЕРБ и бивш парламентарен арбитър беше подкрепил лустрацията, такава щеше да има. Въвеждането й, с изключение на признато от Народното събрание на обичайна десница е подкрепено тогава от Министерския съвет (начело с Иван Костов) и от основния прокурор по същото време Иван Татарчев - излиза наяве от приложените към конституционното дело мнения. Е, не е подкрепено от един решителен глас на един парламентарен арбитър...
И след това ГЕРБ отново могат да кажат, че някой нещо не е направил за лустрацията. Всъщност не - някой направи доста за лустрацията - с цел да я няма.
Между другото, и настоящият закон за откриване на досиетата на Държавна сигурност е признат във време, когато ГЕРБ ги нямаше. Преди това в далечната към този момент 1997 година Конституционният съд, в чийто състав е същият арбитър Георги Марков, анулира текстовете, с които се осветяват и сътрудниците на комунистическите служби, за чиято работа са останали единствено регистрационните картони...
И това са единствено най-крещящите разминавания сред декларациите на ГЕРБ за антикомунизма им и действителността. Дори без да прибягваме до ровене в биографиите на партийните им членове през днешния ден, които преди този момент са били партийни членове... в Българска комунистическа партия. Без да припомняме думите на Бойко Борисов от 2010 година пред Нова тв, когато по адрес на Тодор Живков споделя: "Фактът, че 20 години след рухването му от власт никой не го е не запомнил, демонстрира, че много неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние единствено приватизираме това, което е издигнато до тогава. " И без да акцентираме на думите на последния им претендент за президент, който разгласи по какъв начин "времената били такива ", че преди 1989-а всички били членове на Българска комунистическа партия. Последното просто се случи прекомерно скоро и в народен ефир, с цел да се не помни толкоз бързо. И не, не всички са били я в Българска комунистическа партия, а в Държавна сигурност. И мнозина са имали куража да си платят за това. Между другото и оповестяването на 1 февруари за ден за респект на жертвите на комунизма не е тъкмо заслуга на ГЕРБ. А бе самодейност на двама президенти - Петър Стоянов и Желю Желев. И нямаше да е медийно комфортно да не бъде призната.
Да, ГЕРБ не анулираха закона за досиетата, както направи преди този момент Национална движение „Симеон Втори", когато пристигна на власт. Само това оставаше... И да, Цветан Цветанов и в качеството си на министър, и по-късно пази спазването на този закон, въпреки че цитираната неправилно в декларацията на ГЕРБ Държавна организация "Архиви " още не е предала документите на Държавна сигурност, които има, на комисията по досиетата, където би трябвало да са по закон. Хора като евродепутата Андрей Ковачев не могат да бъдат упрекнати в липса на поредност в борбата против комунистическото минало. Но претенцията, че битката с комунизма надали не стартира с ГЕРБ и никой преди този момент нищо не е приключил, е тъкмо толкоз замяна на историята, колкото и опитите на Българска социалистическа партия да реанимират носталгията по комунизма.
Антикомунизмът е въпрос на разбиране, на религия, в случай че щете, не на политическа целенасоченост. Обратното е нищо повече или по-малко от потребление на методите на комунизма за (уж) битка с него. И единствено още един образец - по концепция на "автентичните ", както ги назовават ГЕРБ, от закона отпадна отминалостта за закононарушенията на комунистическия режим. Главният прокурор - днешният, сезира Конституционния съд и той реши, че този въпрос би трябвало да се уреди през конституцията. ГЕРБ обявиха предпочитание да трансформират конституцията за друго - да отпадне отминалостта за следствия на приватизацията. На въпрос -щом по този начин и по този начин ще се пипа главният закон, и то тъкмо в частта за давноста, - ще предложат ли и същото за комунизма - отговорът беше "Не ". Това се случи в края на 2017-а...
Да, най-сетне историята на България сред 1944 и 1989 година влиза в образователните стратегии на гимназистите. Голямо отлично за екипа на министър Красимир Вълчев и всички забъркани в това решение. Дано и това, което ще забележим в учебниците, когато бъдат написани, бъде за огромно отлично.
Прави бяха ръководещите от ГЕРБ, когато на 1 февруари от трибуната на Народното събрание в декларация се възмутиха, че тъкмо Българска социалистическа партия приказва за "идеологизиране на историята ". При състояние че същата тази партия към момента се гордее, че е правоприемник на комунистическата партия, която не просто е идеологизирала, а е подменяла брутално историята. Че и литературата. При това освен за интервала, в който Българска комунистическа партия е била партия страна. Отказът на част от социалистите в Народното събрание най-малко да замълчат за минута ден по-късно в памет на жертвите на комунизма беше следващ цинизъм, въпреки и не изключително неочакван. Това приказва единствено за себе си и, уви, приказва, че Българска социалистическа партия върви обратно, а не напред в еволюцията от посткомунистическа в социалистическа и социалдемократическа партия, каквато имаше очаквания, че може да бъде. И да наподобява на левиците в Европа...
Въпросната декларация на ГЕРБ в отбрана на новите образователни стратегии и безспорната потребност комунизмът да е в учебниците щеше да бъде напълно на място, в случай че създателите й бяха устояли на изкушението да се разгласят за най-големите демократи и надали не единствените поборници против призраците от комунистическото минало и радетели на раздялата с митовете за оня "чудесен " строй, непризнат от целия цивилизован свят, паралелно с националсоциализма и фашизма, и разгласен за незаконен. Със закон.
Но не устояха.
Из декларацията на ГЕРБ:
Няколко думи и към нашите естествени сътрудници от дясното политическо пространство, обичащи да се кичат със званието „ достоверни “.
Уважаеми другари, до този миг освен че не чухме поддръжка от вас за политиките ни по разобличаването на тоталитарния комунистически режим, само че и виждаме едно необичайно спотайване от ваша страна. Надявам се, че то не се дължи на партизански гени в ДНК-то ви, а на разбираемия човешки позор, че за близо три десетилетия битие не успяхте да отстоите обективното проучване на историята, а в този момент една презряна от „ аристократичното “ ви реститутско его партия за следващ път Ви изнася урок по народна власт...
Защото е елементарно на думи да се самопровъзгласяваш за достоверно десен, само че няма по какъв начин да обясниш за какво, когато от 1997-а до 2001-ва разполагаше с цялата власт в страната, по този начин и не пожела да въведеш най-малко минимална лустрация, както го направиха всички демократични страни от някогашния социалистически блок...
Сега ви боли да гледате, че ГЕРБ за следващ път прави това, което знаете, че трябваше да извършите вие, само че не ви доближи нито достоверност, нито кураж... И се снишавате с вярата хората да не извърнат изключително внимание и да не помнят, по този начин както се снишавахте безмълвно, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи през 2010 година съобщи архивите на Държавна сигурност на Държавна организация „ Архиви “, с което ги направи свободно налични за жителите и за всички жертви на комунистическия гнет и репресии.
И защото сме необятно скроени демократи, с възприятие за национална отговорност, за следващ път ви подаваме ръка и ви призоваваме да загърбим неразбирателствата в предишното и да застанем един до друг в отстояването на идеята за демократизация на България...
Тези думи бяха изречени в парламент, в който "автентичните ", най-много заради личната си нелепост, не участват. ГЕРБ, несъмнено, се възползваха от това, че няма кой да им отговори. Последното, от което има потребност "автентичното " дясно или "демократичната общественост ", е от юристи - те сами би трябвало да дават отговор за личните си провали. И има доста защо да бъдат подложени на критика и доста защо мъчно да им бъде прощавано.
Историята обаче има потребност от обстоятелства - всяка история - и тази за комунизма, и тази, която се написа сега, а ГЕРБ по волята на гласоподавателите си е част от този развой.
Защо чак в този момент комунизмът влиза в образователните стратегии?
Хубав въпрос. Който можеше да е решен, освен това от ГЕРБ, които, да не забравяме, са във властта от съвсем десетилетие. И са управлявали по-дълго от "автентичната десница " от 1990 година насам.
"Приятелите " на ГЕРБ, както сами ГЕРБ ги назовават в текста, предлагаха два пъти в закона за учебното обучение да се запише проучването на комунистическия режим. И двата пъти - в качеството им на сътрудници на ГЕРБ - единия път посредством декларирана парламентарна поддръжка, втория - като публични съдружни сътрудници. Първият опит бе през 2009 година - вносители на предлагането бяха депутатите Лъчезар Тошев от Съюз на демократичните сили и Мартин Димитров, по това време водач на Съюз на демократичните сили и съпредседател на "Синята коалиция ". Резултатът - ГЕРБ не ги поддържаха. Тоест отхвърлиха влизането на комунистическия режим в образователните стратегии и учебниците. Официалният мотив - "трябват необятни публични диспути с възпитаници, учители и родители ".
Вторият път бе още по-скоро - през 2015 година Предложението бе на депутатите от Република България (официален съдружен сътрудник на ГЕРБ във властта) Борис Станимиров, Мартин Димитров, Петър Славов, подписано и от Методи Андреев - който в тази ситуация бе попаднал в листите на ГЕРБ и се подвизаваше като техен народен представител. Подкрепа имаше даже от Патриотичния фронт. Резултатът - влизането на комунизма в образователните стратегии бе отхвърлено с гласоподаване и прегласуване, при които гласовете от ГЕРБ са разпределени по този начин: 9 "за ", 7 "против " и 41 - "въздържал се ". Вотът "въздържал се " всъщност е избор "против ", що се отнася до крайния резултат.
Да, в интервала 1997-2001 година комунизмът не е влезнал в учебниците. Но е правилно, че точно през 2000 година - когато обичайна десница има парламентарно болшинство, комунистическият режим е разгласен за незаконен със закон. Тогава ГЕРБ още ги няма.
Защо няма лустрация?
... "така и не пожела да въведеш най-малко минимална лустрация, както го направиха всички демократични страни от някогашния социалистически блок... "
Годината е 1998-а. Народното събрание приема чисто нов Закон за администрацията. В този закон написа:
(1) За период от 5 години от влизането в действие на този закон наложителни условия към лицата за заемане на управителни длъжности в администрацията са:
1. Да не са заемали управителни длъжности или приравнени на тях в политическия и административния уред на Българската комунистическа партия.
2.Да не са били сътрудници на някогашната Държавна сигурност от която е да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на някогашната Държавна сигурност.
И по този начин нататък. Разбира се, депутатите от Българска социалистическа партия незабавно събират подписи и пращат лустрационните текстове в Конституционния съд. В началото на 1999 година - на 21 януари, Конституционен съд се произнася. Резултатът - цитираният параграф с лустрацията опонира на конституцията и е анулиран.
Това дали е задоволително явен мотив, че не е правилно, че никой в никакъв случай не се е опитал да вкара "дори и минимална лустрация "? По-интересно обаче е по какъв начин е взето решението. Конституционните съдии са мощно разграничени по тематиката. Затова и оповестяването на лустрацията за противоконституционна минава "на косъм " - с минималния брой от 7 гласа в Конституционния съд - минимумът е по закон. Против това решение са останалите петима съдии - Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Иван Григоров. В състава на Конституционен съд тогава е и арбитър... Георги Марков. Да виждате името му измежду защитилите лустрацията? Днес Георги Марков (или сътрудник Николай - какъвто е бил псевдонимът му, до момента в който е работил за Държавна сигурност, както разгласи с решение комисията по досиетата) е народен представител от парламентарната група на ГЕРБ.
Изводът - в случай че актуалният народен представител от ГЕРБ и бивш парламентарен арбитър беше подкрепил лустрацията, такава щеше да има. Въвеждането й, с изключение на признато от Народното събрание на обичайна десница е подкрепено тогава от Министерския съвет (начело с Иван Костов) и от основния прокурор по същото време Иван Татарчев - излиза наяве от приложените към конституционното дело мнения. Е, не е подкрепено от един решителен глас на един парламентарен арбитър...
И след това ГЕРБ отново могат да кажат, че някой нещо не е направил за лустрацията. Всъщност не - някой направи доста за лустрацията - с цел да я няма.
Между другото, и настоящият закон за откриване на досиетата на Държавна сигурност е признат във време, когато ГЕРБ ги нямаше. Преди това в далечната към този момент 1997 година Конституционният съд, в чийто състав е същият арбитър Георги Марков, анулира текстовете, с които се осветяват и сътрудниците на комунистическите служби, за чиято работа са останали единствено регистрационните картони...
И това са единствено най-крещящите разминавания сред декларациите на ГЕРБ за антикомунизма им и действителността. Дори без да прибягваме до ровене в биографиите на партийните им членове през днешния ден, които преди този момент са били партийни членове... в Българска комунистическа партия. Без да припомняме думите на Бойко Борисов от 2010 година пред Нова тв, когато по адрес на Тодор Живков споделя: "Фактът, че 20 години след рухването му от власт никой не го е не запомнил, демонстрира, че много неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние единствено приватизираме това, което е издигнато до тогава. " И без да акцентираме на думите на последния им претендент за президент, който разгласи по какъв начин "времената били такива ", че преди 1989-а всички били членове на Българска комунистическа партия. Последното просто се случи прекомерно скоро и в народен ефир, с цел да се не помни толкоз бързо. И не, не всички са били я в Българска комунистическа партия, а в Държавна сигурност. И мнозина са имали куража да си платят за това. Между другото и оповестяването на 1 февруари за ден за респект на жертвите на комунизма не е тъкмо заслуга на ГЕРБ. А бе самодейност на двама президенти - Петър Стоянов и Желю Желев. И нямаше да е медийно комфортно да не бъде призната.
Да, ГЕРБ не анулираха закона за досиетата, както направи преди този момент Национална движение „Симеон Втори", когато пристигна на власт. Само това оставаше... И да, Цветан Цветанов и в качеството си на министър, и по-късно пази спазването на този закон, въпреки че цитираната неправилно в декларацията на ГЕРБ Държавна организация "Архиви " още не е предала документите на Държавна сигурност, които има, на комисията по досиетата, където би трябвало да са по закон. Хора като евродепутата Андрей Ковачев не могат да бъдат упрекнати в липса на поредност в борбата против комунистическото минало. Но претенцията, че битката с комунизма надали не стартира с ГЕРБ и никой преди този момент нищо не е приключил, е тъкмо толкоз замяна на историята, колкото и опитите на Българска социалистическа партия да реанимират носталгията по комунизма.
Антикомунизмът е въпрос на разбиране, на религия, в случай че щете, не на политическа целенасоченост. Обратното е нищо повече или по-малко от потребление на методите на комунизма за (уж) битка с него. И единствено още един образец - по концепция на "автентичните ", както ги назовават ГЕРБ, от закона отпадна отминалостта за закононарушенията на комунистическия режим. Главният прокурор - днешният, сезира Конституционния съд и той реши, че този въпрос би трябвало да се уреди през конституцията. ГЕРБ обявиха предпочитание да трансформират конституцията за друго - да отпадне отминалостта за следствия на приватизацията. На въпрос -щом по този начин и по този начин ще се пипа главният закон, и то тъкмо в частта за давноста, - ще предложат ли и същото за комунизма - отговорът беше "Не ". Това се случи в края на 2017-а...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ