Кристиян Шкварек: Ако е християнин, Бай Ганьо е точно толкова европеец, колкото и император Франц Йосиф
Коментар на Кристиян Шкварек, един от младите представители на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България.
Дали ще стане въпрос за хорото пред Народния спектакъл, дали за геополитическите ни решения или това за коя партия гласуваш - въпросът " европейци ли сме българите " и още повече - " по кое време ще станем " непрекъснато се прокрадва във всеки спор и тематика.
В центъра на дебата стоят " европействащите " - градските либерали, за които ние изрично не сме европейци, само че и също толкоз изрично - би трябвало да станем. И таман те, като дребното хора у нас, " станали европейци ", ще научат останалите - " Ганьовците ", по какъв начин. Или ще го накарат да стане, стига да вземат властта.
Но " европействащият " градски космополит бърка в изначалната си визия и схващане за това какво е Европа и какво прави един човек европеец.
Той е изтъкан от илюзиите и митовете на Просвещението, от модерното и постмодерно пренаписване на историята. Те му основават една изцяло неверна визия за Европа и това какво те прави европеец.
Преди време чух политолог да споделя в ефир, че " те, градските либерали у нас нямат нужното схващане за историческото, тъй като за тях политическата история на България стартира с Нощта на Белия Автобус ". Направи ми усещане какъв брой тъкмо изложение е това и го запомних. По същия метод бих прибавил в този момент, че градските либерали нямат и нужното схващане за Европа, тъй като за тях тя стартира с " Просвещението ", Волтер, Френската гражданска война и " Пролетта на народите ". За тях европейското се въплъщава от " костюма, бомбето " (тоест да си по последна мода във всичко Западно, да си " Алафранга " ) и две-три извънредно простовати идеологии на постхристиянския богохулник, като Либерализма, Демокрацията, Социализма и други.
Тоест, с цел да си " европеец " в очите на днешния градски либерал, ти би трябвало да си модерен/Алафранга, носейки културните белези на Запада (особено, прочее, в музикално отношение), както и да си нравствен и политически почитател на някоя от идеологиите на модернизма. Ако пък това е баш водещата идеология през днешния ден - демократичната народна власт в нейния зелен, постмодерен и ЛГБТ вид, то ти си приключен европеец - примерен.
А в действителност въпросът за Европа и европейското изобщо няма общо с тези обикновени, естетически белези. Продукти на една доста скорошна и на път да си замине ера от историята на тази цивилизация. Защото това, което обособи Европа в обособена и осъзната цивилизация не беше Френската Революция, не беше Волтер, не беше и Демокрацията, камо ли Парламентаризма или " Човешките права ".
Беше Християнството.
Следователно този въпрос - за " Европейското ", у българина е решен доста от дълго време. Решен е от индивида, който честваме през днешния ден - умрелият на този ден през 907-ма година Борис I " Покръстител ". Човекът, който реши един път вечно към коя цивилизация ще принадлежат българите и избра това да е европейската, и по-конкретно нейната гръко-православна половина. Можеше да направи различен избор - Исляма, както вършат волжките българи. Тогава щяхме да сме от друга цивилизация. Можеше да ни остави езичници, и щяхме да последваме всички останали езически нации в тази част на света - към небитието на историята.
Но той избра това, което ни направи и продължава да ни прави европейци. Повече европейци от доста германци, шведи, французи, холандци и впрочем през днешния ден, които режат личния си корен, заличават личната си европейска същина, обръщайки тил на кръста и връщайки се към езичеството, пък въпреки и в съвременна, цифровизирана и оцветена в багрите на дъгата форма на езичество.
Затова, в случай че е християнин, " Бай Ганьо " е тъкмо толкоз европеец, колкото и император Франц Йосиф.
И в същото време в случай че не е християнин, " Алеко Константинов " от жълтите павета, ходещ Алафранга и абонирал се за онлайн изданието на Guardian - не е европеец.
Или най-малко не до дъно, тъй като отхвърля сърцето на тази цивилизация.
Честит Втори Май - Празник на Свети Цар Борис-Михаил Покръстител, българи и европейци. Нямаме потребност от второ " европеизиране ", нито от нови " европеизатори ", тъй като към този момент ги имаше Борис и Покръстването, които взеха решение този въпрос. По-скоро " европеизаторите " да внимават в един миг да не се окаже, че са повече космополитни езичници, в сравнение с европейци.
Заглавието е на редактора
Дали ще стане въпрос за хорото пред Народния спектакъл, дали за геополитическите ни решения или това за коя партия гласуваш - въпросът " европейци ли сме българите " и още повече - " по кое време ще станем " непрекъснато се прокрадва във всеки спор и тематика.
В центъра на дебата стоят " европействащите " - градските либерали, за които ние изрично не сме европейци, само че и също толкоз изрично - би трябвало да станем. И таман те, като дребното хора у нас, " станали европейци ", ще научат останалите - " Ганьовците ", по какъв начин. Или ще го накарат да стане, стига да вземат властта.
Но " европействащият " градски космополит бърка в изначалната си визия и схващане за това какво е Европа и какво прави един човек европеец.
Той е изтъкан от илюзиите и митовете на Просвещението, от модерното и постмодерно пренаписване на историята. Те му основават една изцяло неверна визия за Европа и това какво те прави европеец.
Преди време чух политолог да споделя в ефир, че " те, градските либерали у нас нямат нужното схващане за историческото, тъй като за тях политическата история на България стартира с Нощта на Белия Автобус ". Направи ми усещане какъв брой тъкмо изложение е това и го запомних. По същия метод бих прибавил в този момент, че градските либерали нямат и нужното схващане за Европа, тъй като за тях тя стартира с " Просвещението ", Волтер, Френската гражданска война и " Пролетта на народите ". За тях европейското се въплъщава от " костюма, бомбето " (тоест да си по последна мода във всичко Западно, да си " Алафранга " ) и две-три извънредно простовати идеологии на постхристиянския богохулник, като Либерализма, Демокрацията, Социализма и други.
Тоест, с цел да си " европеец " в очите на днешния градски либерал, ти би трябвало да си модерен/Алафранга, носейки културните белези на Запада (особено, прочее, в музикално отношение), както и да си нравствен и политически почитател на някоя от идеологиите на модернизма. Ако пък това е баш водещата идеология през днешния ден - демократичната народна власт в нейния зелен, постмодерен и ЛГБТ вид, то ти си приключен европеец - примерен.
А в действителност въпросът за Европа и европейското изобщо няма общо с тези обикновени, естетически белези. Продукти на една доста скорошна и на път да си замине ера от историята на тази цивилизация. Защото това, което обособи Европа в обособена и осъзната цивилизация не беше Френската Революция, не беше Волтер, не беше и Демокрацията, камо ли Парламентаризма или " Човешките права ".
Беше Християнството.
Следователно този въпрос - за " Европейското ", у българина е решен доста от дълго време. Решен е от индивида, който честваме през днешния ден - умрелият на този ден през 907-ма година Борис I " Покръстител ". Човекът, който реши един път вечно към коя цивилизация ще принадлежат българите и избра това да е европейската, и по-конкретно нейната гръко-православна половина. Можеше да направи различен избор - Исляма, както вършат волжките българи. Тогава щяхме да сме от друга цивилизация. Можеше да ни остави езичници, и щяхме да последваме всички останали езически нации в тази част на света - към небитието на историята.
Но той избра това, което ни направи и продължава да ни прави европейци. Повече европейци от доста германци, шведи, французи, холандци и впрочем през днешния ден, които режат личния си корен, заличават личната си европейска същина, обръщайки тил на кръста и връщайки се към езичеството, пък въпреки и в съвременна, цифровизирана и оцветена в багрите на дъгата форма на езичество.
Затова, в случай че е християнин, " Бай Ганьо " е тъкмо толкоз европеец, колкото и император Франц Йосиф.
И в същото време в случай че не е християнин, " Алеко Константинов " от жълтите павета, ходещ Алафранга и абонирал се за онлайн изданието на Guardian - не е европеец.
Или най-малко не до дъно, тъй като отхвърля сърцето на тази цивилизация.
Честит Втори Май - Празник на Свети Цар Борис-Михаил Покръстител, българи и европейци. Нямаме потребност от второ " европеизиране ", нито от нови " европеизатори ", тъй като към този момент ги имаше Борис и Покръстването, които взеха решение този въпрос. По-скоро " европеизаторите " да внимават в един миг да не се окаже, че са повече космополитни езичници, в сравнение с европейци.
Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ