Коментар на Кеворк КеворкянКЕ УМРЕМ ЗА НЕЯПейзанът с пушката от

...
Коментар на Кеворк КеворкянКЕ УМРЕМ ЗА НЕЯПейзанът с пушката от
Коментари Харесай

КЕ УМРЕМ ЗА НЕЯ

Коментар на Кеворк Кеворкян
КЕ УМРЕМ ЗА НЕЯ

Пейзанът с пушката от рекламите за „ Леки “ е подготвен да утрепе всеки злощастник, който се усъмни в качествата на обичаната му наденица - и ние въобще не трябва да се съмняваме, че ще извърши заканата си.

Чува от тв приемника, че за изработката й се употребяват подправки – и неотложно зарежда пушката си: „ Тва се викат миризми! “ – реве горилата, в този момент пък към този момент е цензор на езика – на „ македонския “ или българския, това не излиза наяве.

В рекламите непроменяемо му партнира един нетърпимо заядлив бабишкер, от време на време и едно младо момиче – внучката, която пита баба си, за какво някои идиоти, примерно българите, викат картоф на „ комбито “. Оти, мама им остаряла? Бабата не вдява, само че очевидният отговор е, че българите желаят да затрият великия македонски език.

Във финала на всяка реклама пейзанът с пушката ръфа сладострастно наденица и произнася сакралното си проклинание „ Ке умрем за нея “ – за наденицата, а не за Македония. Наивно ще бъде да чакаме второто – а и самите рекламисти гениално са ни подсказали, че това не е допустимо. Те ни оставят сами да се подсетим за наложения от Скопие комично-куриозен темперамент на „ македонския проблем “ и въобще на митарствата на Македония.

Всъщност, коства ли си „ да умрем за нея “?

И този ли, дето изпразва пушката си накъдето му скимне – тъкмо той ли - носи македонската еднаквост, за която толкоз примират властниците от Северна Македония?

Сещам се за едно страховито предизвестие на Труман Капоти в предговора към сборника му „ Кучетата лаят “, най-общо казано – за заплахите, рестриктивните мерки и даже проклятията на приписаният, на наложеният ти идентитет. Все едно, птица да се убеждава/самоубеждава, че е куче – написа Капоти.

Нека бъдем обективни. И нашата еднаквост от време на време не е по-ясна/ по-чиста - в случай че имаме поради даже единствено измяната, което извърши ПростоКиро, подучен от подлите препоръки на френския президент Макрон – и, в последна сметка, съумя да подтикне безволевите фигуранти в Парламента да се откажат от правото ни на несъгласие против приемането на Северна Македония в Европейски Съюз.

И в този момент към този момент скопяни умерено не престават да настояват, че ке умрат, само че няма да се откажат от идиотските операции, с които изтезават Историята ни.

Само похабихме част от и без друго окъсялото Българско Време в несмислени разправии с тях – откакто беше ясно, че няма никакъв късмет „ дебата “ да се извиси над миризмите.

Това бе неизбежно, щом допуснахме едно политическо кутре като Кирчо, с неговата пък напълно неразбираема еднаквост да показва българските ползи.

Светът явно е полудял – щом оня, който ке почине от преяждане с наденица и другият, който е преситен от личната си дребнавост и безнаказаност, би трябвало да наподобяват като арбитрите в един предопределен спор.

Ке умрем за нея…

Може да ви се стори необичайно, само че намирам връзка сред тематиката за идентичността и към този момент от дълго време забравените акции на американското посолство отпреди 6-7 години, на които доста се разчиташе, само че те нямаха никакъв резултат. Посланията им бяха надлежно „ Те ще трансформират България “ и „ Силата е в теб “. И двете акции мощно намирисваха на соцпропаганда, така че сигурно са се харесали на макето, който по този начин стръвно пази с пушката си „ миризмите “. Но главният проблем – този за идентичността – отново си остана пропуснат.

На едно население, което от ден на ден не желае да се преструва на Народ, мъчно можеш да продадеш лафа „ Силата е в теб “.

Впрочем, сходна фраза е подобаваща по-скоро за кандидат-президентска конкуренция в Съединени американски щати, в сравнение с за каквато и да е приложимост в страна в насипно положение, в каквато от ден на ден се трансформираме. И това не може да бъде променено по никакъв метод.

Народът просто се е предал - вдигнал е ръце от всичко, като че ли към този момент не се интересува даже от личното си оцеляване. Вижте какво вършат тези, които би трябвало да „ трансформират “ България: младите лекари почтено и ясно предизвестиха, че напущат – страната, нас – останалите, в някаква степен даже и себе си. И ще го създадат - и ще са прави, 100 пъти ще са прави. Само една нова и още по-солидна „ Желязна завеса “ може да предотврати бягството им.

Младите лекари са наясно и с нещо друго - какви ще се резултатите от едно обществено допитване до властниците, в което те би трябвало да отговорят на един-единствен въпрос: „ Кое е по-важно за националната сигурност – самолетите Ф-16 или децата? “ Не е мъчно да се познае, какъв ще е отговорът. Няма друга страна, която по този начин безжалостно да похабява/ профуква бъдещето на децата си.

Само ги вижте какво вършат с Националната детска болница – още не са я почнали, а към този момент се дърлят, кой повече ще открадне. После някак ще я подкарат с безконечните оправдания и капризи – като че ли строят Хеопсовата пирамида.

Междувременно, ще продължава разсипията с Ф-16. Ще заръчат на властниците ни да ги купуват, още и още – и те ще ги купуват и почтително складират.

Сега сякаш чоплят всяка детайлност към Националната детска болница – само че има един проблем, върху който въобще не разсъждават: дали е подходящо и перспективно цялото детско опазване на здравето да се събере единствено в София? Това сигурно ще разсипе детските клиники в страната, болничното заведение ще изсмуче всички детски лекари.

Ето една концепция, която може ненапълно да омекоти този гибелен резултат: занапред да се планува закупуването на един мощен авиоотряд от медицински хеликоптери, с цел да има опция и бедна и към този момент явно изоставена България да се добере до Болницата.

Защото от дълго време към този момент е безспорен факт, че страната съдбовно и необратимо е разломена на няколко проспериращи огромни градове и на все по-оскотяваща Низина.

Иначе, до момента в който се пръкне Националната детска болницадецата неудържимо нахлуха в рекламите – до каква степен е морално потреблението им е различен въпрос. С възторжените си гласчета те могат да продадат много отпадъци.

Могат да бъдат употребявани и за други цели – да вземем за пример, за късни пощипвания на многострадалното Минало. Макар че, в последно време доста по-често следим друга наклонност.

Иронизирането, пренебрегването и унижаването на „ ония години “ към този момент като че ли не прави работа. По-скоро се насърчава интереса към неща, които са били отличителни за това Време – да вземем за пример „ Бомбичката “- “Шуменско питие “ и други бири, крем за бръснене „ Каро “ и други

Така върви една реабилитация на Миналото – дали съзнателна или не, мъчно може да се каже.

Но безспорно това си е едно рисковано начинание. Най-малкото могат да изгубят младите потребители. Но, в случай че пък ги завоюват, в случай че по този метод ги насърчават да се трансфорат в справедливи оценители на Миналото, неподвластни на свинщините на безскрупулни манипулатори – е, това напряко ще бъде един същински преврат…

А той може да възвърне и част от от дълго време погубеното ни достолепие като страна – и един ден даже да се чуе възгласът „ Ке умрем за нея “.

Сигурно отново ще го изкряска някой вманиачен – само че то по този начин се стартира.

Фейсбук / КеворкКеворкян

Източник: dunavmost.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР