Борис Иванов: Българският чукча не осъзнава, че е болен
Коментар на известния интелетуалец Борис Иванов.
Българският чукча не чете доста, тъй като е уморително. И тъй като просто знае! И тъй като знае - написа.
Българският чукча постоянно изрича цялостната истина, въпреки и постоянно с празни думи и полуграмотно.
Българският чукча се гордее, че е български чукча, само че се наскърбява, когато го назовават български чукча.
Българският чукча има татко, само че се сеща, че има майка единствено когато псува или го псуват (и по публични празници).
Българският чукча боготвори основателя си - той е силата и славата, слънцето и въздуха...
Българският чукча ненавижда другите чукчи, изключително непознатите. И е уверен, че Бащицата го пази от другите чукчи. И ги убива.
Българският чукча за пред света от време на време афишира, че не е чукча. Защото обича фондовете на неприятните, само че си милее за задния двор на Бащицата...
Българският чукча всеки път не е добре. Преклонението пред силата на оръжията за повече от 500 години го е превило до там, че да се възхищава от силата на оръжията. И да се снишава и ослушва. И в това прегърбено състояние да бабаитства единствено словесно. И по тази причина не е добре. Как да е добре, като в един житен клас има повече съвест и достолепие.
Българският чукча по тази причина постоянно не помни защо живее, само че постоянно помни, че би трябвало да заявява, че постоянно е подготвен да почине за Бащицата на чукчите.
Българският чукча не осъзнава, че е болен. Въпреки че непрекъснато се оплаква и опасява, и чака апокалипсис. Диагнозата на заболяването не е нелепост, готованство, изтощение. Нарича се съчувствен недостиг, простичко - загуба на обикновена човечност.
Българският чукча не чете доста, тъй като е уморително. И тъй като просто знае! И тъй като знае - написа.
Българският чукча постоянно изрича цялостната истина, въпреки и постоянно с празни думи и полуграмотно.
Българският чукча се гордее, че е български чукча, само че се наскърбява, когато го назовават български чукча.
Българският чукча има татко, само че се сеща, че има майка единствено когато псува или го псуват (и по публични празници).
Българският чукча боготвори основателя си - той е силата и славата, слънцето и въздуха...
Българският чукча ненавижда другите чукчи, изключително непознатите. И е уверен, че Бащицата го пази от другите чукчи. И ги убива.
Българският чукча за пред света от време на време афишира, че не е чукча. Защото обича фондовете на неприятните, само че си милее за задния двор на Бащицата...
Българският чукча всеки път не е добре. Преклонението пред силата на оръжията за повече от 500 години го е превило до там, че да се възхищава от силата на оръжията. И да се снишава и ослушва. И в това прегърбено състояние да бабаитства единствено словесно. И по тази причина не е добре. Как да е добре, като в един житен клас има повече съвест и достолепие.
Българският чукча по тази причина постоянно не помни защо живее, само че постоянно помни, че би трябвало да заявява, че постоянно е подготвен да почине за Бащицата на чукчите.
Българският чукча не осъзнава, че е болен. Въпреки че непрекъснато се оплаква и опасява, и чака апокалипсис. Диагнозата на заболяването не е нелепост, готованство, изтощение. Нарича се съчувствен недостиг, простичко - загуба на обикновена човечност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




