Ирина Асиова - Диамант: Киното за мен винаги е било бомбоубежище от безкрайната мъка на този доста неприятен свят
Коментар на известната световна журналистка, блогърка и публицистка за Оскарите, за „ цялостната некадърност на човечеството да разграничи информация от звук ” и други.
За първи път в историята на Оскарите… не съм и няма да виждам спечелилия за филм на годината. Адски, но пъклен доста се уморих от това проповедническо, политкоректно, мазно двуличие имитиращо угриженост към унизените и оскърбените от ориста. И нито дума за Украйна!
И ще бъда честна…
С цялото ми почитание и съчувствие към болката на всички хора по земята… само че киното за мен постоянно е било бомбоубежище от безкрайната тъга на този много противен свят. Бягство, избавление и вяра. Ето, нощес се пробвах да изгледам документалната драма “Бягство ” с три номинации, за живота на афганистански гей емигрант и едвам устоях до половината. Не душевен, просто физически рухнах. Стисках зъби, краката ми се вледениха в нервна пот, пулсът ми замря и, когато бебетата починаха в оня резервоар на кораба, в който бяха натъпкани бежанците… просто изключих тв приемника. Не мога бе, просто нямам задоволително серотонин, с цел да понеса толкоз премеждия. Сега с едни майки от учебното заведение на щерка ми събираме дарения и ги пращаме към семейство украински бежанци – баба, две майки и три дребни деца. Не, не се лаская какъв брой съм добричка. Напротив. Срам ме е. Срам ме, че нямам сили персонално да им ги занеса. Просто ме е боязън да видя лицата им онлайн, тъй като знам, че ще ме преследват, до момента в който съм жива. Признавам си, аз съм страхливец. Готова съм да даря, само че не мога да събера храброст да ги погледна в очите. Затова и нямам потребност киното да ме възпитава в съчувствие. Там някъде в Ел Ей може на някой да му свърши работа и да го просвети. Аз пребивавам в посткомунистическа Бойковина и нямам потребност от тази просветителна стратегия. Не, благодаря!
Сега малко по-весело. Къв крепък пестник заби Уил Смит на Крис Рок.
Може и да не го поканят на Оскарите, само че в леглото на жена си ще е постоянно добре пристигнал. Между другото съм забелязала, че американците тъй като доста преглъщат, разпоредбите са на всеки милиметър от уредения им живот и като им избие чивията е по този начин става. А тези, които нямат шанса да са на сцената на Оскарите, с цел да ги види светът, просто си купуват автоматизирано оръжие и вървят да трепят по държавните учебни заведения.
По въпроса за филмите. Такава постна, вяла, напряко умряла година. Джейн Кемпиън… моята богиня на 90-те. Тя сътвори “Пианото ” - един от трите кино лентата на живота ми, който съм разчленила кадър по кадър, буквално, Харви Кайтел по Харви Кайтел. Този филм не просто ме беляза, той дефинира избора ми на мъж… или по-точно методът, по който един мъж би трябвало да гледа, да жадува една жена. Да, киното има тази мощ, изключително върху био-химията на 20-годишен мозък. Сега като приближавам 45, нещата стоят по различен метод. Гледам да разкарам щерка ми и кучето при майка ми, да пусна пералнята да издебна мъжа ми, до момента в който гледа израелски вести и да се затворя сама, с цел да се отдам на сакралното прекарване с новия филм на Джейн Кемпиън. Но няма по какъв начин да се получи същата химия. Освен че аз към този момент не съм на 20, всички мои тогавашни богини и богове са тотално изперкали… Два часа драмата на затулен гей каубой в Монтана от началото на предишния век на фона на есенното небе!? Не, ти съществено ли?! Такава протяжна, досадна, претенциозна климактерична полюция с 12 номинации единствено, тъй като би трябвало да връчим статуетката на жена. Посланието било доста внимателно, завоалирано и се разкривало единствено за мозъците на същински отдадените кинаджии. Бе, я си гледай работата и си пий магнезия…
Като споделих полюция и гейове… Педро Алмодовар от дълго време се е спихнал като спукана гайда обаче тая последната… мисля, че това е третият път, в който пиша полюция. Да, изкуството неведнъж е промяна на нагнетена полова сила в креативна. Така беше и при него през 80-те и 90-те. “Ела, завържи ме ”, “Матадор ”! Боже каква пристрастеност, каква полуда. Фламенкото на международното кино! Дуенде на 8 милиметра! А т’ва последното си е просто едно старческо напикаване. И единствено, тъй като ни пробутва луксозната Пенелопе Крус, която през половината време върти испанските си очи, а през другата половина реже домати с надълбоко деколте… и си мисли, че няма да видим какви колумбийски сериали ни пробутва?! Пич, бегай на минерални бани.
Само още едно заяждане с боговете и ще го дам по-позитивно…
Мистър Спилбърг, “Уестсайдска история ” не беше ли онази именита лента от 61-а за уличните войни сред свирепи пуерторикански мачовци и сурови ирландски мъжкари? Еми, тогава чий го дирят тези зализанки, розовобузести джендърчета?! Викаш трендовете са такива, приемливост към полово флуидната, нонбайънъри шитня. Добре разбирам, но може ли най-малко като има ръкопашни боеве мъжете да не са с емайл за устни?!
И финален хейт… “Карай ми колата ” – най-хубав чуждоезичен филм?! Муахахахаххахаххахах! Ако някой ми откри един единствен човек, който е изгледал едновременно без седативи всичките 3 часа, в които депресиран японски сценичен режисьор слуша на касетка в колата си фрагменти от “Вуйчо Ваньо ”… да ми се обади. Ще го черпя тортичка в сладкарница “Неделя ”. Аз пробвах. Бяхме като във анекдот. Един евреин (мъжът ми, продуцент на над 200 кино лентата, множеството екшъни, само че въпреки всичко 200), един французин ( също екшън продуцент, само че въпреки всичко французин), един новозеландец (режисьорът на “Деймс Бонд ” и “Зоро ”) и една русокоска (аз). Беше си напряко като медицински опит по национална психоиздръжливост. Аз се предадох първа. Последен остана французинът, само че той просто заспа.
Знам, че ме четете, тъй като умея да хейтя, както никой различен, само че да кажа и две-три благи думи.
Ако не желаете да си губите времето ето ви шорт листата на заглавията, които не трябва да пропускате тази година.
1. “Не гледай нагоре ”! Не, това не е филм за световното стопляне, тъпаци такива! Това е брилянтна, гениална метафора за цялостната некадърност на човечеството да разграничи информация от звук. Сценарият трябваше не просто да вземе “Оскар ”, а да се учи в майсторски класове. И ще се.
2. “Дюн ”! Мислех, че съм ги израснала тия трепети от първи клас, когато гледах “Междузвездни войни ” три пъти един след различен без да вървя до тоалетна. Е, “Дюн ” има този вълшебен резултат върху пикочния мехур и на раждали дами. Всеки кадър е за рамка! И даже това джендърче Тимъти Нещоси не съумя да ме подразни.
3. “Възход ” и “Написано с огън ”! Най-любимата ми от всички обичани категории е документалната! Така, както плача на писмено не плача на нищо друго. Тая година не съумях да стигна до същински първокласен плач, само че въпреки всичко тези две номинации са наложителни. “Възход ” е прецизна дисекция, само че върху живо месо… на актуалното китайско общество. Какво ти общество. Тия са нечовеци. Те са в бъдещето и бъдещето е в Китай. Една мисъл, която се поканвам да ламинирам и да я сложа над нощното шкафче на щерка ми: Познанието е на всички места, на един клик разстояние, само че е нищо, в случай че не се монетизира. Кадърът от фабриката за секс кукли е от там.
“Написано с огън ” пък е доста ободрителен и насърчителен роман от дълбоките миазми на индийското кастово общество. Там където в действителност слънце не огрява – мрачните гета на “Нечистите ”. Обаче и за тях има вяра и тя идва със… свободната публицистика. Не е подбив. Няколко беззъби индийски домакини без ток и течаща вода се събират и си вършат уебсайт и Ютюб канал. И обръщат играта. Само се чудя…щом те могат, за какво ние ще можем!
*Заглавието е на редактора
За първи път в историята на Оскарите… не съм и няма да виждам спечелилия за филм на годината. Адски, но пъклен доста се уморих от това проповедническо, политкоректно, мазно двуличие имитиращо угриженост към унизените и оскърбените от ориста. И нито дума за Украйна!
И ще бъда честна…
С цялото ми почитание и съчувствие към болката на всички хора по земята… само че киното за мен постоянно е било бомбоубежище от безкрайната тъга на този много противен свят. Бягство, избавление и вяра. Ето, нощес се пробвах да изгледам документалната драма “Бягство ” с три номинации, за живота на афганистански гей емигрант и едвам устоях до половината. Не душевен, просто физически рухнах. Стисках зъби, краката ми се вледениха в нервна пот, пулсът ми замря и, когато бебетата починаха в оня резервоар на кораба, в който бяха натъпкани бежанците… просто изключих тв приемника. Не мога бе, просто нямам задоволително серотонин, с цел да понеса толкоз премеждия. Сега с едни майки от учебното заведение на щерка ми събираме дарения и ги пращаме към семейство украински бежанци – баба, две майки и три дребни деца. Не, не се лаская какъв брой съм добричка. Напротив. Срам ме е. Срам ме, че нямам сили персонално да им ги занеса. Просто ме е боязън да видя лицата им онлайн, тъй като знам, че ще ме преследват, до момента в който съм жива. Признавам си, аз съм страхливец. Готова съм да даря, само че не мога да събера храброст да ги погледна в очите. Затова и нямам потребност киното да ме възпитава в съчувствие. Там някъде в Ел Ей може на някой да му свърши работа и да го просвети. Аз пребивавам в посткомунистическа Бойковина и нямам потребност от тази просветителна стратегия. Не, благодаря!
Сега малко по-весело. Къв крепък пестник заби Уил Смит на Крис Рок.
Може и да не го поканят на Оскарите, само че в леглото на жена си ще е постоянно добре пристигнал. Между другото съм забелязала, че американците тъй като доста преглъщат, разпоредбите са на всеки милиметър от уредения им живот и като им избие чивията е по този начин става. А тези, които нямат шанса да са на сцената на Оскарите, с цел да ги види светът, просто си купуват автоматизирано оръжие и вървят да трепят по държавните учебни заведения.
По въпроса за филмите. Такава постна, вяла, напряко умряла година. Джейн Кемпиън… моята богиня на 90-те. Тя сътвори “Пианото ” - един от трите кино лентата на живота ми, който съм разчленила кадър по кадър, буквално, Харви Кайтел по Харви Кайтел. Този филм не просто ме беляза, той дефинира избора ми на мъж… или по-точно методът, по който един мъж би трябвало да гледа, да жадува една жена. Да, киното има тази мощ, изключително върху био-химията на 20-годишен мозък. Сега като приближавам 45, нещата стоят по различен метод. Гледам да разкарам щерка ми и кучето при майка ми, да пусна пералнята да издебна мъжа ми, до момента в който гледа израелски вести и да се затворя сама, с цел да се отдам на сакралното прекарване с новия филм на Джейн Кемпиън. Но няма по какъв начин да се получи същата химия. Освен че аз към този момент не съм на 20, всички мои тогавашни богини и богове са тотално изперкали… Два часа драмата на затулен гей каубой в Монтана от началото на предишния век на фона на есенното небе!? Не, ти съществено ли?! Такава протяжна, досадна, претенциозна климактерична полюция с 12 номинации единствено, тъй като би трябвало да връчим статуетката на жена. Посланието било доста внимателно, завоалирано и се разкривало единствено за мозъците на същински отдадените кинаджии. Бе, я си гледай работата и си пий магнезия…
Като споделих полюция и гейове… Педро Алмодовар от дълго време се е спихнал като спукана гайда обаче тая последната… мисля, че това е третият път, в който пиша полюция. Да, изкуството неведнъж е промяна на нагнетена полова сила в креативна. Така беше и при него през 80-те и 90-те. “Ела, завържи ме ”, “Матадор ”! Боже каква пристрастеност, каква полуда. Фламенкото на международното кино! Дуенде на 8 милиметра! А т’ва последното си е просто едно старческо напикаване. И единствено, тъй като ни пробутва луксозната Пенелопе Крус, която през половината време върти испанските си очи, а през другата половина реже домати с надълбоко деколте… и си мисли, че няма да видим какви колумбийски сериали ни пробутва?! Пич, бегай на минерални бани.
Само още едно заяждане с боговете и ще го дам по-позитивно…
Мистър Спилбърг, “Уестсайдска история ” не беше ли онази именита лента от 61-а за уличните войни сред свирепи пуерторикански мачовци и сурови ирландски мъжкари? Еми, тогава чий го дирят тези зализанки, розовобузести джендърчета?! Викаш трендовете са такива, приемливост към полово флуидната, нонбайънъри шитня. Добре разбирам, но може ли най-малко като има ръкопашни боеве мъжете да не са с емайл за устни?!
И финален хейт… “Карай ми колата ” – най-хубав чуждоезичен филм?! Муахахахаххахаххахах! Ако някой ми откри един единствен човек, който е изгледал едновременно без седативи всичките 3 часа, в които депресиран японски сценичен режисьор слуша на касетка в колата си фрагменти от “Вуйчо Ваньо ”… да ми се обади. Ще го черпя тортичка в сладкарница “Неделя ”. Аз пробвах. Бяхме като във анекдот. Един евреин (мъжът ми, продуцент на над 200 кино лентата, множеството екшъни, само че въпреки всичко 200), един французин ( също екшън продуцент, само че въпреки всичко французин), един новозеландец (режисьорът на “Деймс Бонд ” и “Зоро ”) и една русокоска (аз). Беше си напряко като медицински опит по национална психоиздръжливост. Аз се предадох първа. Последен остана французинът, само че той просто заспа.
Знам, че ме четете, тъй като умея да хейтя, както никой различен, само че да кажа и две-три благи думи.
Ако не желаете да си губите времето ето ви шорт листата на заглавията, които не трябва да пропускате тази година.
1. “Не гледай нагоре ”! Не, това не е филм за световното стопляне, тъпаци такива! Това е брилянтна, гениална метафора за цялостната некадърност на човечеството да разграничи информация от звук. Сценарият трябваше не просто да вземе “Оскар ”, а да се учи в майсторски класове. И ще се.
2. “Дюн ”! Мислех, че съм ги израснала тия трепети от първи клас, когато гледах “Междузвездни войни ” три пъти един след различен без да вървя до тоалетна. Е, “Дюн ” има този вълшебен резултат върху пикочния мехур и на раждали дами. Всеки кадър е за рамка! И даже това джендърче Тимъти Нещоси не съумя да ме подразни.
3. “Възход ” и “Написано с огън ”! Най-любимата ми от всички обичани категории е документалната! Така, както плача на писмено не плача на нищо друго. Тая година не съумях да стигна до същински първокласен плач, само че въпреки всичко тези две номинации са наложителни. “Възход ” е прецизна дисекция, само че върху живо месо… на актуалното китайско общество. Какво ти общество. Тия са нечовеци. Те са в бъдещето и бъдещето е в Китай. Една мисъл, която се поканвам да ламинирам и да я сложа над нощното шкафче на щерка ми: Познанието е на всички места, на един клик разстояние, само че е нищо, в случай че не се монетизира. Кадърът от фабриката за секс кукли е от там.
“Написано с огън ” пък е доста ободрителен и насърчителен роман от дълбоките миазми на индийското кастово общество. Там където в действителност слънце не огрява – мрачните гета на “Нечистите ”. Обаче и за тях има вяра и тя идва със… свободната публицистика. Не е подбив. Няколко беззъби индийски домакини без ток и течаща вода се събират и си вършат уебсайт и Ютюб канал. И обръщат играта. Само се чудя…щом те могат, за какво ние ще можем!
*Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ