Иво Сиромахов: Литературата е и приключение, тя е начин да опознаеш света
Коментар на Иво Сиромахов, публицист, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Романът му „ Бай Тошо “ е безмилостна ирония за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е притежател на „ Наградата за дебют в региона на изкуствата “ през 1995 година Водещ е на „ Шоуто на Слави ” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а след това НАТФИЗ.
Понеже приказваме за сбърканата просветителна система, която не дава опция на учениците да изживеят насладата от четенето, а чака от тях да дават отговор на въпроса „ какво е желал да каже създателят “ и да зубрят малоумни разбори, написани от някакви спарени комплексари…
Много учители се опълчват на тия идиотщини.
Много са учителите, които схващат несъстоятелността на просветителната стратегия и от време на време надават глас на опозиция. Но няма кой да ги чуе. Чиновниците в министерството изпадат в смут, в случай че би трябвало да вземат някакво решение.
Спомням си една от забележителните си учителки по литература в 19-то учебно заведение „ Елин Пелин “. Когато бяхме в четвърти клас, тя ни четеше на глас чудесния разказ на Ъптон Синклер „ Гномобил “. Няма да не помни по какъв начин седнал съм на чина си, виждам през прозореца разцъфналите кестени в двора на учебното заведение, а напевният глас на учителката ме отнася в приказни светове.
Веднъж тя донесе в час букет пролетни цветя, постави ги на бюрото си, пусна на грамофона „ Годишните времена “ на Вивалди и ни сподели: „ Пишете! “. Без тематика, без рамки, без ограничавания. Просто да пишем това, което мислим сега. Беше извънредно прекарване.
Спомням си, че написах приказка, в която цветята нещо си говореха…
Това е литературата. Не е „ какво е желал да каже създателят “.
Освен това литературата е и премеждие. Тя е метод да опознаеш света. Разбрах го в Дъблин, когато прекосявах мостовете над река Лифи, кръстени на великите ирландски писатели – Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Бърнард Шоу, Самуел Бекет.
В Англия направих пътешестване по места свързани с обичаните ми създатели – отидох в Кентърбъри на Чосър, в Бристъл, от който пиратите потеглят към острова на съкровищата, в Лондон отидох във възобновения спектакъл „ Глоуб “ на Темза, в родното градче на Шекспир – Стратфорд на Ейвън и в замъка Белфорт, където май е живял същинският създател на шекспировите пиеси. На такива места изключително мощно се усеща духът на великите писатели.
Това е литературата. Не е „ какво е желал да каже създателят “.
Литературата не може да бъде поставена в рамки.
Тя е независимост.
Тя е полет.
Тя е екстаз.
Дайте опция на децата да я изживеят!
Заглавието е на редактора
