За Местан съдбата на тракийците е естествен резултат от „всяка война“
Коментар на Искра Баева
Днес някогашният водач на Движение за права и свободи и сегашен на ДОСТ Лютви Местан, евентуално в опит да отбрани позицията на Република Турция (Ердоган) и на своята партия направи изявление, част от което не може да се остави без коментар. Става дума за опита му да отхвърли като политическо заиграване тематиката за геноцида над тракийските българи, проведен от Османската империя през 1913 година
Точните думи на Местан са: „ Всяка война има за резултат и десетки хиляди почтени жертви и да се търси определението геноцид за всяка покруса е недопустимо и прекомерно. Тези тематики не трябва да се политизират ненужно. Това са диалози, които би трябвало да се водят сред специалисти на двете страни. Има и насрещни искания поради хилядите български жители, изгонени през 1989 година”.
Но, апелирам ви! Кой може да каже, че избиването на десетки хиляди българи, проведено от Османската империя в Източна Тракия и Източните Родопи, откакто Балканската война е завършила и Лондонският контракт е постановил границата сред България и Османската империя да минава по линията Мидия – Енос, тоест тези територии са в България, е резултат от „ всяка война”? Само политик, за който ползите на страната, към която изпитва преданост, и на партията, която оглавява, са над всичко и най-много над историческите обстоятелства. За Лютви Местан избиването на спокойно население (жени, деца, старци) за етническо пречистване на територия, която изгубилата войната страна желае да си я върне, е нещо обикновено. И е същото като изселването на към 350 хиляди български турци напролет и лятото на 1989 година
Не желая да пазя „ възродителния процес”. Но да се съпоставя изселването (наистина доста тежко за засегнатите) на хора, които са поискали да получат задграничните паспорти и да заминат в „ майката-родина”, както назовават през 1989 година Турция, с избитите към 60 хиляди българи и още повече прогонени (не изселили се) през 1913 година е не цинично, а скандално. При това не трябва да забравяме, че още преди Тодор Живков да бъде свален от власт на 10 ноември 1989 година към 80 хиляди български турци се завръщат в България. А какъв брой от прогонените от Одринска Тракия българи са се върнали в родните си места през 1913 година?
Няма потребност от повече думи, с цел да стане ясно до каква степен може да стигне един политик в отбрана на персоналната си идея.
Моят въпрос обаче е различен: Къде е българската страна, когато се злоупотребява с историята? Страхувам се, че продължава да бъде в плен на желанието да се разправя със личното си близко минало. Както проличава от парламентарната декларация за „ възродителния процес” и от отхвърли на същия парламент да осъди геноцида над тракийските българи.
На кого тогава е оставена отбраната на българската национална идея? Вероятно на историците и обществото. Добре е, че въпреки всичко има кой да я отбрани. Но дали това е задоволително?
Днес някогашният водач на Движение за права и свободи и сегашен на ДОСТ Лютви Местан, евентуално в опит да отбрани позицията на Република Турция (Ердоган) и на своята партия направи изявление, част от което не може да се остави без коментар. Става дума за опита му да отхвърли като политическо заиграване тематиката за геноцида над тракийските българи, проведен от Османската империя през 1913 година
Точните думи на Местан са: „ Всяка война има за резултат и десетки хиляди почтени жертви и да се търси определението геноцид за всяка покруса е недопустимо и прекомерно. Тези тематики не трябва да се политизират ненужно. Това са диалози, които би трябвало да се водят сред специалисти на двете страни. Има и насрещни искания поради хилядите български жители, изгонени през 1989 година”.
Но, апелирам ви! Кой може да каже, че избиването на десетки хиляди българи, проведено от Османската империя в Източна Тракия и Източните Родопи, откакто Балканската война е завършила и Лондонският контракт е постановил границата сред България и Османската империя да минава по линията Мидия – Енос, тоест тези територии са в България, е резултат от „ всяка война”? Само политик, за който ползите на страната, към която изпитва преданост, и на партията, която оглавява, са над всичко и най-много над историческите обстоятелства. За Лютви Местан избиването на спокойно население (жени, деца, старци) за етническо пречистване на територия, която изгубилата войната страна желае да си я върне, е нещо обикновено. И е същото като изселването на към 350 хиляди български турци напролет и лятото на 1989 година
Не желая да пазя „ възродителния процес”. Но да се съпоставя изселването (наистина доста тежко за засегнатите) на хора, които са поискали да получат задграничните паспорти и да заминат в „ майката-родина”, както назовават през 1989 година Турция, с избитите към 60 хиляди българи и още повече прогонени (не изселили се) през 1913 година е не цинично, а скандално. При това не трябва да забравяме, че още преди Тодор Живков да бъде свален от власт на 10 ноември 1989 година към 80 хиляди български турци се завръщат в България. А какъв брой от прогонените от Одринска Тракия българи са се върнали в родните си места през 1913 година?
Няма потребност от повече думи, с цел да стане ясно до каква степен може да стигне един политик в отбрана на персоналната си идея.
Моят въпрос обаче е различен: Къде е българската страна, когато се злоупотребява с историята? Страхувам се, че продължава да бъде в плен на желанието да се разправя със личното си близко минало. Както проличава от парламентарната декларация за „ възродителния процес” и от отхвърли на същия парламент да осъди геноцида над тракийските българи.
На кого тогава е оставена отбраната на българската национална идея? Вероятно на историците и обществото. Добре е, че въпреки всичко има кой да я отбрани. Но дали това е задоволително?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ