Любо Дилов-син: Четете повече. Така е малко по-лесно
Коментар на един от най-четящите хора в България - Любо Дилов-син във връзка приемането на наградата " Рицар на книгата ". Той e роден на 19 ноември 1964 година в София. Син е на световноизвестния ни публицист – фантазьор Любен Дилов – старши. Младши е завръшил Журналистическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Работил е във вестниците „ Поглед ”, „ АБВ ”, „ 1000 дни ” и други. Бил е основен редактор на ежедневците „ Експрес ”, „ Новинар ” и „ Ку-ку ” – първият язвителен ежедневник в България. Също и на списанията „ L`Europeo ” и „ Playboy ”- България. Заедно със Слави Трифонов основават „ Славата на Слави ” - първото частно всекидневно радио токшоу, с национално покритие (излъчвано по едно и също време от повече от 10 радиостанции). Сред основателите е на телевизионните излъчвания „ Ку-ку ”, „ Пипе ”,„ Каналето ”, „ Хъшове ”, „ Шоуто на Слави ”, както и на авторкото му телевизионно толк-шоу „ Удавете водещия ” и „ Пуснете водата ”. Любо е почетен ръководител на Политическа партия Движение Гергьовден и сега е народен представител от групата на ГЕРБ-СДС.
Срещнах иронични мнения по отношение на получения " Рицар на книгата " от депутати от 48-то Общински народен съвет.
Основанието на уредниците беше превръщането на 9% Данък добавена стойност върху печатните издания в непрекъсната бюджетна мярка...
Понеже следва нова парламентарна борба за опазване на това състояние, належащо е да направя два коментара. Първият ще е подигравателен. Защо депутати получават премия за книги? Ако извършите анкета с един въпрос: " Коя е книгата трансформирала живота на най-вече хора ", евентуално ще получите милион отговори: Библията, Коранът, " Малкият принц ", " Мечо пух ", " Престъпление и наказване "... Истината е, че живота на най-вече хора е трансформирала друга книга. Тя се споделя " Наказателен кодекс " и се написа точно в съответните национални парламенти:-)))
Сега съществено: от 40-то Обикновено национално заседание поставям големи старания, за въвеждането на по-нисък Данък добавена стойност за книгите и периодическите печатни издания. Без триумф до появяването на Ковид 19. Тогава 9% Данък добавена стойност за книгите беше въведено като краткотрайна мярка за подкрепяне на издателската промишленост. В 48-я парламент тази мярка стана непрекъсната, а с не малко старания към нея бяха добавени и съвсем изчезналите към този момент периодически печатни издания - вестниците и списанията. Това второто стана допустимо най-много, тъй като съумях да убедя сътрудниците си от парламентарната група на ГЕРБ-СДС какъв брой е значимо. И - несъмнено - да получим поддръжката на още близо 120 депутати от другите парламентарни сили. Защо е значимо?
На първо място, тъй като облагането с Данък добавена стойност на книгите и печатните медии е на практика налог върху знанието и информацията.
Нещо, което съгласно мен, нито една организация, претендираща да е национална виновна страна не би трябвало да си разрешава. Няма потребност да ви обливам с информация по какъв начин е в другите страни от Европейски Съюз и по света. По-важното е, че диференцираните ставки по Данък добавена стойност в действителност съставляват политика в най-чист тип. Дълги години държавниците отказваха въобще да дискутират този въпрос. Данъкът беше идентичен за всички артикули и услуги. Първият пробив направи туристическата промишленост с 9% Данък добавена стойност върху пакетните туристически услуги... Защо е чиста политика? Защото една ръководеща политическа мощ се изправя пред жителите си и споделя коя сфера от публичното действие е най-важна за нея и тя я подкрепя с понижаване или унищожаване на всевъзможни налози.
Нужна е известна политическа храброст, с цел да кажеш, че знанието и свободната информация са по-важни за теб от хляба и млякото.
И то в страна, която има ужасната сентенция " никой не е по-висок от хляба ". И последно: офанзивите, които търпяхме, че пониженото Данък добавена стойност върху книгите не понижава крайната им цена за потребителите издава цялостно недоумение на това по какъв начин работи тази промишленост. Мярката е за подкрепяне на издателите - да не изчезнат, пометени от икономическите разтърсвания, настъплението на новите осведомителни технологии, всеобщото прекосяване на популацията към положение на непрекъснато развеселен глупак, провокирано от превъзходството на обществените мрежи. По-ниската или нулева ставка по Данък добавена стойност е директна поддръжка за писатели, преводачи, художници и илюстратори, редактори, публицисти в печатните медии. Много по-важна поддръжка от тази, те или читателите им, да си купуват с 11% по-евтин кашкавал, да вземем за пример. Сега, когато след 2 години волни опити обществените финанси са пред колапс, не се колебая, че ще се направи опит това състояние още веднъж да бъде променено. Вече се чуват и оферти общ Данък добавена стойност без изключения и за общо нарастване още веднъж на 22 %, че и повече...Не знам дали е рицарско, само че знам, че ще бъде доста мъчно! Но - въпреки това - никой не е обещавал да бъде елементарно. Четете повече. Така е малко по-лесно.
Срещнах иронични мнения по отношение на получения " Рицар на книгата " от депутати от 48-то Общински народен съвет.
Основанието на уредниците беше превръщането на 9% Данък добавена стойност върху печатните издания в непрекъсната бюджетна мярка...
Понеже следва нова парламентарна борба за опазване на това състояние, належащо е да направя два коментара. Първият ще е подигравателен. Защо депутати получават премия за книги? Ако извършите анкета с един въпрос: " Коя е книгата трансформирала живота на най-вече хора ", евентуално ще получите милион отговори: Библията, Коранът, " Малкият принц ", " Мечо пух ", " Престъпление и наказване "... Истината е, че живота на най-вече хора е трансформирала друга книга. Тя се споделя " Наказателен кодекс " и се написа точно в съответните национални парламенти:-)))
Сега съществено: от 40-то Обикновено национално заседание поставям големи старания, за въвеждането на по-нисък Данък добавена стойност за книгите и периодическите печатни издания. Без триумф до появяването на Ковид 19. Тогава 9% Данък добавена стойност за книгите беше въведено като краткотрайна мярка за подкрепяне на издателската промишленост. В 48-я парламент тази мярка стана непрекъсната, а с не малко старания към нея бяха добавени и съвсем изчезналите към този момент периодически печатни издания - вестниците и списанията. Това второто стана допустимо най-много, тъй като съумях да убедя сътрудниците си от парламентарната група на ГЕРБ-СДС какъв брой е значимо. И - несъмнено - да получим поддръжката на още близо 120 депутати от другите парламентарни сили. Защо е значимо?
На първо място, тъй като облагането с Данък добавена стойност на книгите и печатните медии е на практика налог върху знанието и информацията.
Нещо, което съгласно мен, нито една организация, претендираща да е национална виновна страна не би трябвало да си разрешава. Няма потребност да ви обливам с информация по какъв начин е в другите страни от Европейски Съюз и по света. По-важното е, че диференцираните ставки по Данък добавена стойност в действителност съставляват политика в най-чист тип. Дълги години държавниците отказваха въобще да дискутират този въпрос. Данъкът беше идентичен за всички артикули и услуги. Първият пробив направи туристическата промишленост с 9% Данък добавена стойност върху пакетните туристически услуги... Защо е чиста политика? Защото една ръководеща политическа мощ се изправя пред жителите си и споделя коя сфера от публичното действие е най-важна за нея и тя я подкрепя с понижаване или унищожаване на всевъзможни налози.
Нужна е известна политическа храброст, с цел да кажеш, че знанието и свободната информация са по-важни за теб от хляба и млякото.
И то в страна, която има ужасната сентенция " никой не е по-висок от хляба ". И последно: офанзивите, които търпяхме, че пониженото Данък добавена стойност върху книгите не понижава крайната им цена за потребителите издава цялостно недоумение на това по какъв начин работи тази промишленост. Мярката е за подкрепяне на издателите - да не изчезнат, пометени от икономическите разтърсвания, настъплението на новите осведомителни технологии, всеобщото прекосяване на популацията към положение на непрекъснато развеселен глупак, провокирано от превъзходството на обществените мрежи. По-ниската или нулева ставка по Данък добавена стойност е директна поддръжка за писатели, преводачи, художници и илюстратори, редактори, публицисти в печатните медии. Много по-важна поддръжка от тази, те или читателите им, да си купуват с 11% по-евтин кашкавал, да вземем за пример. Сега, когато след 2 години волни опити обществените финанси са пред колапс, не се колебая, че ще се направи опит това състояние още веднъж да бъде променено. Вече се чуват и оферти общ Данък добавена стойност без изключения и за общо нарастване още веднъж на 22 %, че и повече...Не знам дали е рицарско, само че знам, че ще бъде доста мъчно! Но - въпреки това - никой не е обещавал да бъде елементарно. Четете повече. Така е малко по-лесно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ