Диана Дамянова: Ще си изям дипломата
Коментар на Диана Дамянова, пиар анализатор, пиар на " " … до наскоро.
Днес ще би трябвало да си изям, или нарежа, или запаля дипломата.
Най-добре – докторската, тъй като точно самочувствието ми на човек, който познава актуалната история ми даваше съображение да дублирам, че това държавно управление ще си изкара целия мандат.
Защото макар големите си подозрения в „ чистите подбуди ” на и още по-големите си подозрения в стратегическите качества на ППДБ,
аз бях уверена в тяхната обща задача наречена България.
Преди 9 месеца бе направена политическа договорка, такава каквато се прави в целия цивилизован свят, когато гласовете за независимо ръководство не стигат. А те, от ден на ден няма да стигат.
Вярвах, че това е договорка, при която /и / последователно и във времето отстъпват елементи от онази власт, която докара до джуджета и нотариуси, до обръчи от компании и политическа олигархия, до изострен недостиг на правдивост и отмъщение.
Знаех, че те няма да правят отстъпка цялата власт, че това ще развой, при който промяната на закони и хора ще отнеме доста и трудно време.
Знаех, че в този развой ППДБ ще губят рейтинг, заради ярките си анти заявления, които не извършиха, само че знаех, че си коства цената.
Защото това щеше да е муден развой на ПРОМЯНА, развой, при който се влива нова и свежа кръв в ръководството, основава се конкуренция по въпросите на честността и справедливостта, развой, при който печелят добрите….
Но, положителните не одобриха половината власт, не одобриха че това ще е дълъг и сложен развой, в който самите те ще изгорят.
Поискаха всичко и получиха нищо.
Нямаха нито тактика нито тактичност за дълга и изтощителна борба с бившето статукво.
Смятаха, че ореолът им на „ положителни сили ” им дава морално и материално съображение да желаят всичко и в този момент.
И получиха нищо, само че вечно.
Защото, за жалост, нито скоро ще се сътвори различен „ либерален прозорец ”, през който да минат измененията, нито отсега нататък се обрисуват демократични обединения, които да осъществят написаната, въпреки и цялостна със обилни нелепости Конституция.
Не, нейните текстове ще останат на хартия, а в случай че в миналото още веднъж в околните години се събере болшинство, задоволително с цел да продължи конституционната промяна, е изцяло допустимо то просто да анулира тези промени.
Получи се по този начин, тъй като политиката не е импровизация и „ ИСКАМ, ИСКАМ ИСКАМ ” е комплицирана научно обоснована активност, която не е почнала през 90-те години, когато са родени героите от смяната.
Политиката е изкуството да можеш да направиш вероятното.
Знанието на историята и на истории не пречи, а оказва помощ, с цел да се вземат верни решения.
И най-после, в случай че българският жител посредством своя избор реши да възпроизведе още веднъж сходна политическа картина, уповавам се уроците да са научени.
Едва ли, само че се надявам.
И по тази причина по никакъв начин не бих желала да бъда в обувките на този, който ще „ прави ” акцията на положителните сили… тъй като от време на време думите не стигат, с цел да се формулират мислите.
И тъй като, който доста пъти повтори неистина, най-после става като лъжливото овчарче….
Пардон, това не се учи в Харвард.
