Белезници за предполагаемо намерение за корупция
Коментар на Божидар Чеков
Това е мотивът, който разрешава на френските магистрати понастоящем да разкарват някогашния президент Никола Саркози като мечка на панаир. 30 фоторепортери съпроводиха „ обвинения “ по коридора на правосъдната палата в понеделник 23 ноември.
Загубил изборите за преизбирането си през 2012 година, останал без имунитет, досегашния първи французин се трансформира в зрелищна хапка за търсещи популярност правосъдни следователи и магистрати. Около десетина са повдигнатите против него каузи.
Повече от половината към този момент са в предишното, без Саркози да бъде наказан за каквото и да било нарушение. Най-опасното за него засягаше връзките му с най-богатата французойка – 87 годишната госпожа Бетанкур, собственичка на империята l'Oreal.
Колкото и да са гръмки обвиняванията на прокурори и следователи, отбраната във френската система разполага с задоволително средства с цел да ги отхвърли или сложи под подозрение. Освен, че е заобиколен с положителни юристи, самият Саркози е правист по специалност.
За изненада на медийните лешояди, той излезе от аферата „ Бетанкур “ изцяло оправдан. Загубили процеса против него, магистратите от финансовия департамент на министерството на правораздаването траяли да ровят в телефонните записи на някогашният президент.
За служителите от министерството са станали притежание негови персонални, фамилни и професионални диалози. В един от тях, Саркози подмята съдбовната фраза „ ще му дам едно рамо, в случай че е належащо “. Това е диалог сред него и юристът му Тири Херцог.
Двамата приказват за трето лице, техен дълготраен другар – магистрат, който вероятно би желал да се пресели в Монако. Въз основа на тази фраза, прокурорите завеждат делото за „ корупция и трафик на въздействие “ против някогашния президент. Те се базират на закона, който гласи, че „ корупцията може да бъде действителна или хипотетична “!
В края на краищата, приятелят-магистрат не се е преселил в Монако, а принцът на княжеството отговори, че диалог – посредничество с френският президент в никакъв случай не е провеждал. Реална корупция в тази ситуация няма. Остава обвиняването за „ хипотетична “ такава.
Учудващото е, че в устрема си да покажат своята самостоятелност и неотстъпчивост магистратите не се поколебаха да потъпкат закона.
Телефонните диалози на юрист с клиент, на доктор с пациент и на публицист с осведомител, във Франция не подлежат на подслушване. Дори и в услуга на разследване.
Никой обаче не може да спре съдиите. Те са единствената институция, която в името на общото богатство, може да пояснява закона, по този начин както откри за добре.
За безжалостното гонене на някогашният президент и на всички сходни подозрения за корупция, ролята на медиите е основна. Ако следователите работят в сянката на министерските кабинети, публицистите са „ форлойферите “ на корупционните кавги.
Те са първите осведомени и тяхната работа е да бият тъпана с цел да привлекат вниманието на обществото. Едни се трансформират в обвинители, само че има и такива, които взимат отбраната на обвинения. Благодарение на равновесието сред обвиняване и отбрана, във Франция почтени наказани няма! Везните на правосъдната система са добре смазани.
По някакво необикновено съвпадане, неволите на Саркози съответстваха с тези на Бойко Борисов. Българският министър ръководител също бе заловен да телефонира. При него, работата беше доста по-дебела.
Той не ходатайстваше за работа в Монако, а даваше заповед на шефа на митниците Ваньо Танов да спре инспекция в пивоварна „ Леденика “, благосъстоятелност на приятелят му Мишо Бирата.
Смели български публицисти, по образеца на френските си сътрудници, предоставиха на обществото запис от диалога. Борисов отхвърли обвиняванията. Не призна нарушаването на закона, както и достоверността на записа. Журналистите потърсиха мнението на френска профилирана лаборатория за инспекция на записа.
Лабораторията „ Липсадон “, която работи за френското министерство на правораздаването удостовери неговата достоверност. Борисов се измъкна още веднъж като съобщи, че записа е манипулиран. Прокуратурата го поддържа. Цацаров подцени наличието и се посвети на „ незаконното приключване “ на секретна информация от архивите на ДАНС.
Виновният чиновник бе открит стремително и уволнен. Министърът на вътрешните работи Цветелин Йовчев, вместо да помогне на прокурора в търсенето на истината, се задоволи с една сбита въздишка: „ Борисов доста добре знае кой му забърка тази каша и кой му я изсипа върху главата. Във всеки случай това не съм аз! “ „ Феодалните старци “ от Българска академия на науките откриха мотив да изкарат някой лев.
Академиците вместо да си гледат дебелите книги, се трансфораха в специалисти на СРС-ета. След тяхното угодническо мнение за операция, шумотевицата последователно заглъхна. Съдебната и медийната. Само два месеца след тези събития, които се състояха без да се състоят, основният свидел Мишо Бирата умря ненадейно от инфаркт.
Съпругата му - Ева Михова едвам дочака една година с цел да го последва. Ваньо Танов си отпътува пет години след тях. Ентусиазмът на публицистите, които мислеха, че ще разсънят публичното мнение, изтъня и угасна.
Везните на българската правосъдна система още не са френски.
Това е мотивът, който разрешава на френските магистрати понастоящем да разкарват някогашния президент Никола Саркози като мечка на панаир. 30 фоторепортери съпроводиха „ обвинения “ по коридора на правосъдната палата в понеделник 23 ноември.
Загубил изборите за преизбирането си през 2012 година, останал без имунитет, досегашния първи французин се трансформира в зрелищна хапка за търсещи популярност правосъдни следователи и магистрати. Около десетина са повдигнатите против него каузи.
Повече от половината към този момент са в предишното, без Саркози да бъде наказан за каквото и да било нарушение. Най-опасното за него засягаше връзките му с най-богатата французойка – 87 годишната госпожа Бетанкур, собственичка на империята l'Oreal.
Колкото и да са гръмки обвиняванията на прокурори и следователи, отбраната във френската система разполага с задоволително средства с цел да ги отхвърли или сложи под подозрение. Освен, че е заобиколен с положителни юристи, самият Саркози е правист по специалност.
За изненада на медийните лешояди, той излезе от аферата „ Бетанкур “ изцяло оправдан. Загубили процеса против него, магистратите от финансовия департамент на министерството на правораздаването траяли да ровят в телефонните записи на някогашният президент.
За служителите от министерството са станали притежание негови персонални, фамилни и професионални диалози. В един от тях, Саркози подмята съдбовната фраза „ ще му дам едно рамо, в случай че е належащо “. Това е диалог сред него и юристът му Тири Херцог.
Двамата приказват за трето лице, техен дълготраен другар – магистрат, който вероятно би желал да се пресели в Монако. Въз основа на тази фраза, прокурорите завеждат делото за „ корупция и трафик на въздействие “ против някогашния президент. Те се базират на закона, който гласи, че „ корупцията може да бъде действителна или хипотетична “!
В края на краищата, приятелят-магистрат не се е преселил в Монако, а принцът на княжеството отговори, че диалог – посредничество с френският президент в никакъв случай не е провеждал. Реална корупция в тази ситуация няма. Остава обвиняването за „ хипотетична “ такава.
Учудващото е, че в устрема си да покажат своята самостоятелност и неотстъпчивост магистратите не се поколебаха да потъпкат закона.
Телефонните диалози на юрист с клиент, на доктор с пациент и на публицист с осведомител, във Франция не подлежат на подслушване. Дори и в услуга на разследване.
Никой обаче не може да спре съдиите. Те са единствената институция, която в името на общото богатство, може да пояснява закона, по този начин както откри за добре.
За безжалостното гонене на някогашният президент и на всички сходни подозрения за корупция, ролята на медиите е основна. Ако следователите работят в сянката на министерските кабинети, публицистите са „ форлойферите “ на корупционните кавги.
Те са първите осведомени и тяхната работа е да бият тъпана с цел да привлекат вниманието на обществото. Едни се трансформират в обвинители, само че има и такива, които взимат отбраната на обвинения. Благодарение на равновесието сред обвиняване и отбрана, във Франция почтени наказани няма! Везните на правосъдната система са добре смазани.
По някакво необикновено съвпадане, неволите на Саркози съответстваха с тези на Бойко Борисов. Българският министър ръководител също бе заловен да телефонира. При него, работата беше доста по-дебела.
Той не ходатайстваше за работа в Монако, а даваше заповед на шефа на митниците Ваньо Танов да спре инспекция в пивоварна „ Леденика “, благосъстоятелност на приятелят му Мишо Бирата.
Смели български публицисти, по образеца на френските си сътрудници, предоставиха на обществото запис от диалога. Борисов отхвърли обвиняванията. Не призна нарушаването на закона, както и достоверността на записа. Журналистите потърсиха мнението на френска профилирана лаборатория за инспекция на записа.
Лабораторията „ Липсадон “, която работи за френското министерство на правораздаването удостовери неговата достоверност. Борисов се измъкна още веднъж като съобщи, че записа е манипулиран. Прокуратурата го поддържа. Цацаров подцени наличието и се посвети на „ незаконното приключване “ на секретна информация от архивите на ДАНС.
Виновният чиновник бе открит стремително и уволнен. Министърът на вътрешните работи Цветелин Йовчев, вместо да помогне на прокурора в търсенето на истината, се задоволи с една сбита въздишка: „ Борисов доста добре знае кой му забърка тази каша и кой му я изсипа върху главата. Във всеки случай това не съм аз! “ „ Феодалните старци “ от Българска академия на науките откриха мотив да изкарат някой лев.
Академиците вместо да си гледат дебелите книги, се трансфораха в специалисти на СРС-ета. След тяхното угодническо мнение за операция, шумотевицата последователно заглъхна. Съдебната и медийната. Само два месеца след тези събития, които се състояха без да се състоят, основният свидел Мишо Бирата умря ненадейно от инфаркт.
Съпругата му - Ева Михова едвам дочака една година с цел да го последва. Ваньо Танов си отпътува пет години след тях. Ентусиазмът на публицистите, които мислеха, че ще разсънят публичното мнение, изтъня и угасна.
Везните на българската правосъдна система още не са френски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ