Коментар на , български поет, преводач, журналист, издател и общественик.

Коментар на, български стихотворец, преводач, публицист, издател и държавник. Той е притежател на български и интернационалните награди за лирика. Превежда от съветски и френски.



Преди години, по време на действителния абсолютизъм, един мой крепък съученик ми предложи да стартираме да упражняваме гребане. Но тогава се увличах по груповите спортове и след къс размисъл отхвърлих. Три десетилетия по-късно осъзнах каква съдбовна неточност съм позволил. Вместо да стана гребец или герой, вместо да се запиша във ВИФ – във Висшия институт по физкултура, аз приключих българска литература. Оказа се, в случай че си бил във ВИФ, все едно си кадър от Висш Икономически Факултет. От този Факултет се нароиха десетките политици и предприемачи с чисто бъдеще и почтено спортно минало.

У нас да си преподавател лингвист, не е влиятелна специалност,

а в случай че мреш за родната литература, си е напряко тип неясно за болшинството на невежите, идиотско занимание. Миналата година някаква колежка, учителка, обра с револвер играчка клон на банка. Сигурно е превъртяла. От беззащитност, невъзможност и изтощение. А е казано: ”Притиснатият в ъгъла единствен излаз има – през трупове да мине. ” През труповете на тези, които са го натикали в ъгъла и откъдето няма мърдане, няма повече накъде човек да отстъпи. Без миша дупка и мишокът става настъпателен, и зайчето се хвърля да атакува. С което не могат да избегнат участта си на жертви, доведени до отвратително оскърбление, до смешна гняв в очите на хищниците към нас. А у нас те са на всички места: освен измежду опозицията и властниците, само че и сред лекарите и съдиите, сред издателите и книжарите, сред писателите и читателите... Общество сме от озверели люде, образцови неприкрити людоеди, с жълтеникави зеници в погледа и с катранено-космата настръхналост в задлицевата си опустошената си от лакомия пустота.

Същата орис, на жертви, заврени в ъгъла, дебне множеството към момента морално здрави българи –

от всеобщото им въодушевление по груповите хазартни игри май остана само привичката да се гмуркат, с главата надолу, в душата на спирта. И да покоряват родните ни върхове – целодневно къркане, тридневен запой, петдневно клин-клин изтребване, тъй като от махмурлука се излизало на пръсти.

Символ-Веруюто: „ Да удавим комунизма в себе си! ”, обаче остаря, грохна и се не помни. Днес на мнозина им се ще да удавят и капитализма в себе си, само че това е непостижима цел, изключително в изискванията на световната морална рецесия. Ето, таман се канехме да се примирим с мисълта, че подарената независимост е по-кофти от най-наглата тирания, и отново подвигнаха цената на книгите. И на тока. И на гражданската отговорност. И на родилните услуги. И на погребенията. И на алкохола.

И това, в случай че е живот, здраве му кажи! Наздраве!