Адвокат за починалото при зъболекар дете в Пловдив: Анестезиологът няма задължение да извършва тестове за възможни алергии
Коментар на юриста по мединско право Мария Шаркова по отношение на умрялото дете след оказана дентална здравна помощ с цялостна упойка. Тъй като сигурно пораждат доста въпроси и най-много паники измежду пациентите и измежду родителите на децата - пациенти, Шаркова написа следното в страницата си в обществените мрежи:
" Най-напред в този случай би трябвало да се обясни повода за гибелта. Образувано е досъдебно произвеждане, в границите на което ще се извърши съдебно-медицинска експертиза и движимостите лица ще посочат повода за гибелта. Дотогава всичко казано ще е в областта на догатките и спекулациите.
Припомням, че на всички лица, умряли в лечебно заведение, се прави аутопсия, в случай че ръководителят на лечебното заведение не вземе решение такава да не се прави след искане на околните. Много постоянно в моята процедура ме търсят за консултация близки на умряли пациенти, които са поискали освобождение от аутопсия, а след това стартират да се съмняват, че гибелта е настъпила вследствие на оказване на некачествена здравна помощ. Без осъществена аутопсия доста мъчно могат да се потвърдят неправилни дейности или бездействия и връзката им със гибелта.
В България няма настоящ медицински стандарт по компетентност " Анестезиология и интензивно лекуване ". Отделни правила за държание могат да се открият от фармако-терапевтичното управление по тази компетентност или в други медицински стандарти, най-много регламентиращи хирургични специалности. В тази връзка прецизирам, че анестезиологът няма обвързване да прави проби за вероятни алергии към анестетици, миорелаксанти и други лекарствени артикули, употребявани при упойка.
Преди всяка оперативна намеса би трябвало да се извърши оценка на оперативния риск, включваща разнообразни по тип прегледи - при деца наложително се прави обзор от педиатър, прави се и преданестезиологична консултация. Тази консултация включва попълването на въпросник и снемането на подробна анамнеза, включително за минали болести, алергии, нежелани лекарствени реакции в предишното, консумация на храна и вода, и впрочем. Ако такива бъдат обявени следва да бъдат осъществени съвещания със съответните експерти и да бъдат назначени спомагателни проучвания и да се вземат поради при установяване на риска. Анестезиологът дефинира риска за пациента по скалата ASA (като ASA I значи най-ниският риск).
На базата на извършените прегледи и проучвания, операторът или лекарски консилиум дефинират оперативния риск, който се оповестява на пациента, надлежно на родител/настойник/попечител съгласно възрастта на пациента. Преди да се съгласят (в писмена форма) на осъществяваната интервенция, родителите/настойник/попечител/пациент би трябвало да бъдат осведомени КОНКРЕТНО за рисковете от тази оперативна намеса.
Дали този логаритъм е бил изпълнен на този стадий не знаем. Надявам се обаче тази информация да внесе повече изясненост измежду родителите, на чиито деца следва осъществяването на интервенция и потребление на упойка ", написа Шаркова.
" Най-напред в този случай би трябвало да се обясни повода за гибелта. Образувано е досъдебно произвеждане, в границите на което ще се извърши съдебно-медицинска експертиза и движимостите лица ще посочат повода за гибелта. Дотогава всичко казано ще е в областта на догатките и спекулациите.
Припомням, че на всички лица, умряли в лечебно заведение, се прави аутопсия, в случай че ръководителят на лечебното заведение не вземе решение такава да не се прави след искане на околните. Много постоянно в моята процедура ме търсят за консултация близки на умряли пациенти, които са поискали освобождение от аутопсия, а след това стартират да се съмняват, че гибелта е настъпила вследствие на оказване на некачествена здравна помощ. Без осъществена аутопсия доста мъчно могат да се потвърдят неправилни дейности или бездействия и връзката им със гибелта.
В България няма настоящ медицински стандарт по компетентност " Анестезиология и интензивно лекуване ". Отделни правила за държание могат да се открият от фармако-терапевтичното управление по тази компетентност или в други медицински стандарти, най-много регламентиращи хирургични специалности. В тази връзка прецизирам, че анестезиологът няма обвързване да прави проби за вероятни алергии към анестетици, миорелаксанти и други лекарствени артикули, употребявани при упойка.
Преди всяка оперативна намеса би трябвало да се извърши оценка на оперативния риск, включваща разнообразни по тип прегледи - при деца наложително се прави обзор от педиатър, прави се и преданестезиологична консултация. Тази консултация включва попълването на въпросник и снемането на подробна анамнеза, включително за минали болести, алергии, нежелани лекарствени реакции в предишното, консумация на храна и вода, и впрочем. Ако такива бъдат обявени следва да бъдат осъществени съвещания със съответните експерти и да бъдат назначени спомагателни проучвания и да се вземат поради при установяване на риска. Анестезиологът дефинира риска за пациента по скалата ASA (като ASA I значи най-ниският риск).
На базата на извършените прегледи и проучвания, операторът или лекарски консилиум дефинират оперативния риск, който се оповестява на пациента, надлежно на родител/настойник/попечител съгласно възрастта на пациента. Преди да се съгласят (в писмена форма) на осъществяваната интервенция, родителите/настойник/попечител/пациент би трябвало да бъдат осведомени КОНКРЕТНО за рисковете от тази оперативна намеса.
Дали този логаритъм е бил изпълнен на този стадий не знаем. Надявам се обаче тази информация да внесе повече изясненост измежду родителите, на чиито деца следва осъществяването на интервенция и потребление на упойка ", написа Шаркова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ