Изкуственият интелект ще подобри работата на хирурга, но никога няма да го замести
Комбинацията от високи технологии и изкуствен интелект би трябвало да бъдe в услуга на индивида и медицинския хуманизъм. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Иво Петров, шеф на Клиниката по кардиология и ангиология в Университетска болница „ Аджибадем Сити клиник “. По негови думи неналичието на интензивно придвижване и несъразмерният стрес, който човешкият организъм не съумява да преработи, са основите аргументи за ранните нервно-ендокринни нарушавания, които водят до развиване на хипертония, захарен диабет, атеросклероза и други затруднения.
Изкуственият разсъдък ще оказва помощ и ще бъде инструмент за подобряването на резултатите от хирургическата активност, само че няма да измести работата на хирурга, счита проф. доктор Иво Петров. Той бе водещ преподавател на втория за тази година конгрес „ Преди утрешния ден – водачи на бъдещето “, проведен от списание BGlobal на 31 май. В събитието взеха присъединяване 18 водещи мисионери по тематиката за изкуствения разсъдък. Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник на самодейността.
Инструмент в ръцете на хората или стопанин на хората ще бъде в бъдеще изкуственият разсъдък?
Това зависи от нас, ние дефинираме разпоредбите в тези връзки. Не би трябвало да се дава безконтролна опция на изкуствения разсъдък да бъде прекомерно самостоятелен. Това изискване е безусловно наложително изключително в медицината, тъй като залогът е прекомерно огромен. Истината е, че към този момент оказва помощ на хората с многото технологии, които се усъвършенстват с помощта на приложения за изкуствен интелект във всички сфери на медицината – от събирането на данни през клиничното разискване на тези данни до използването на съответна терапия. Комбинацията от високи технологии и изкуствен интелект би трябвало да бъде в услуга на индивида и медицинския хуманизъм, само че под безапелационния надзор на лекарския екип.
Какви са отрицателните последствия от статичния виртуален метод на живот на хората върху Вашата работа на съдов хирург?
Аз съм инвазивен кардиолог, т.е. практикувам интервенции на сърцето и съдовете, и това ме среща всеки ден с вредите от метода на живот на човечеството в последно време. Лишаването от придвижване и несъразмерният стрес, който човешкият организъм не съумява да изконсумира, т.е. да го преработи и поема негативите му посредством нервно-ендокринни нарушавания, водят до ранно развиване на хипертония, захарен диабет, атеросклероза и други затруднения.
С какво изкуственият разсъдък оказва помощ съответно на работата Ви?
Изключително употребявани станаха изключително след коронавирус пандемията средствата за телемедицина. Тези устройства сега са доста известни, вграждат се в часовници и в бижута, те ще оказват помощ и в бъдеще. Трябва да има надзор от наша страна за верификация на данните, тъй като би трябвало да сме сигурни, че можем да се доверим на тези данни. Защото залогът е прекомерно огромен, а той е човешкото здраве.
Ще измести ли напълно изкуственият разсъдък работата на хирурга?
Със сигурност изкуственият разсъдък ще оказва помощ и ще бъде инструмент за подобряването на резултатите от хирургическата активност, само че без никакво подозрение няма да измести работата на хирурга, а ще направи по този начин, че той да може да се оправя с по-сложни и предизвикателни положения по-добре.
Прогнозирате ли ден, в който изкуственият разсъдък ще бъде толкоз идеален, че ще може да взема решения, освен това верни, вместо нас, хората?
Винаги крайното решение каква е диагнозата ще взема лекарят. Този действителен повече от 4000 години от времето на Хипократ неписан контракт сред доктор и пациент ще остане вечно най-важната част от лекуването. Пациентът се надява да бъде лекуван по най-хубавия метод, лекарят подписва този неписан контракт, че ще го прави, а изкуственият разсъдък може единствено да оказва помощ в тази взаимовръзка, само че никога няма да е решаващият фактор.
Как съгласно Вас ще се подсигуряват главните човешки полезности като хуманизъм при разрастването в бъдеще на изкуствения разсъдък?
За тези етични морални проблеми четяхме преди време във фантастичните романи, само че сега те са напълно настоящи в актуалния ни живот. Проблемът за човешките полезности би трябвало да се има поради, изключително когато се създава самостоятелен изкуствен интелект. Сега във войната в Украйна се приказва за използването на самостоятелни оръжия. В този аспект първата и най-важна част от логаритмите на изкуствения разсъдък би трябвало да застъпи обстоятелството той да не заплашва живота и здравето на индивида, и постоянно да бъде зависещ на индивида, който ще взема крайното решение.
