Комарите се считат за най-опасното животно на света не пряко

Комарите се смятат за най-опасното животно на света не директно поради ухапването, посредством което обикновено се хранят, а поради това, че могат да предадат разнообразни патогени, които надлежно предизвикват болести в човешкия или в животинския организъм, като най-смъртоносното при хората в международен мащаб е маларията.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Огнян Миков, ентомолог и основен помощник в Националния център по заразни и паразитни заболявания в Отдел „ Паразитология и тропическа медицина “.

Миков се занимава от 23 години с проучване на комарите. С него беседваме по отношение на регистрирания от Европейската организация за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) рекорден растеж на заболявания, пренасяни от комари в Европа.

По думите му голям брой вирусни болести, които не са типични за Европа, се ускориха и на европейска почва.

„ Появиха се доста случаи на денга, на чикунгуня. Зика нямаме доста в последно време, само че пък Западният Нил предходната година имаше доста случаи, тази са една концепция по-малко в европейски мащаб “, сподели ентомологът.

В международен мащаб съществуват над 3500 типа комари.

„ В България има към 50. Има три най-масово публикувани рода. Anopheles – това е родът на маларийните комари, като под маларийни комари желая да акцентира, че това са комари, които могат да придвижват малария по хората, не е наложително да са инфектирани. Другите два типа са родът Culex и родът Aedes “, заяви Миков.

От рода Culex най-масовият тип, публикуван у нас, е Culex pipiens. Ентомологът изясни, че този тип се въди в наводнени изби, в тунелите на метрото, в градовете в разнообразни нечисти води, а също и в природата. „ Хапе и хора, и животни. Тези биотипове, които се хранят по хора и по животни, дават хибриди, които се хранят и по хора, и по животни, и по птици. Видове с такава необятна хранителна база са доста положителни преносители на болести сред хората и животните “, посочи той. 

Третият жанр, който е най-вече публикуван в България, е Aedes.

„ През последните над 10 години най-важният негов представител, който евентуално може да придвижва болести в България и действително ги придвижва в Европа, е тигровият комар, или Aedes albopictus, който навлезе в страната ни 2011 година и до тази година насели съвсем всички области “, съобщи Миков и добави, че до момента няма данни да е откриван само в областите Перник и Смолян.

Рекордният растеж на заболявания, пренасяни от комари в Европа, се дължи главно на измененията в климата.

„ Нашата страна става все по-гореща, все по-суха, което от една страна благоприятства скъсяването на сезона за някои комари, които са по-хладнолюбиви и влаголюбиви. От друга страна пък благоприятства удължаването на сезона за комари, които са по-топлолюбиви като тигровите комари и други тропични типове, които навлязоха в Европа през последните 30 – 40 години “, изясни ентомологът.

Тигровият комар за пръв път е намиран в Албания в края на 1970-те години, след което стартира да населва Европа от 1990 – 1991 година от Италия и в този момент стигна до Стокхолм в Швеция, където не съумя  да се откри трайно. В България от 2011 година се появи по Черноморското крайбрежие и последователно насели цялата страна. 

Помолен да изясни по какъв начин комарите се заразяват и надлежно стават преносители, ентомологът означи, че това е най-важното.

„ Трябва да има източник на болест, схватлив човек и механизъм на предаване. Трите детайла са наложителни, с цел да се реализира предаването на заболяване. Източник, т.е. болен човек, който носи патогена в себе си (вирус или паразит), подобаващият тип комар, тъй като не всички комари могат да придвижват всичко, и на третия детайл на веригата е възприемчивото население (такова постоянно има), тъй че би трябвало да има и трите детайла на веригата, с цел да се реализира предаване “, разясни той.

Миков акцентира, че през 1961 година е последният случай на локално предаване на малария в България. 

„ След това по условията на Световната здравна организация би трябвало 3 години да не се прави никаква битка с комарите, с цел да се подсигурява, че няма източник. Другите два детайла са налични, само че като няма източник, няма от кое място да тръгне. Това във връзка с маларията е изпълнено 1965 година, от този момент сме сертифицирани като страна, свободна от малария “, означи той и добави, че прилежащите на България страни, като Югославия, Румъния и Гърция, са по-късно сертифицирани от нас.

Същият е и правилото с вирусните болести – с цел да тръгне зараза от денга, от чикунгуня, от зика или от Западен Нил, би трябвало да има източник на болестта. 

„ При Западния Нил е по-лесно да тръгне такава зараза, тъй като негов източник са птиците, изключително прелетните птици, които носят вируса сред континентите. Когато орнитофилните комари, т.е. тези, които се хранят върху птици, хапят птиците, по-късно хапят домашни животни, коне – конете също страдат от Западен Нил, само че и те като индивида са кьорав клон в тази верига, тъй като болестта се върти птици – комари. В индивида и в коня не може количеството на вируса в кръвта да е толкоз високо, че да болести комар, който да е ухапал нас “, изясни още ентомологът и уточни, че при такива заболявания, които засягат главно хората, като чикунгуня и като денга, би трябвало да има болен човек, комаропреносител и възприемчиво население.

Тигровият комар, който се появи в Европа и се откри съвсем на всички места, е прецизно наблюдаван от Европейската организация за надзор и предварителна защита. На уеб страницата ACDC има карти на разпространяването, които се осъвременяват на 3 до 6 месеца особено за тигровия комар, или когато се натрупат нови данни във всеки идващ миг те се осъвременяват.

„ Поне от 2018 година във Франция и в Испания има съвсем непрекъснати случаи на денга. Предишни години в Италия и в Хърватия е имало случаи на чикунгуня “, сподели още Миков и добави, че колкото и да се вършат ограничения за надзор, постоянно може да излезе някой случай, от който да тръгне епидемията.

Обикновено при тези вирусни болести постоянно има повишение на температурата. Но не би трябвало всяко хапане от комар да води до суматоха, обърна внимание ентомологът.

За да се предпазим от ухапвания от комари, той поучава, когато сме на отрито, да носим облекла с дълги ръкави, дълги крачоли, за предпочитане светли, защото комарите се притеглят от по-тъмни цветове. Важно е и облеклата да са по-свободни, а не прилепнали по тялото, тъй като комарите могат да ухапят през тях. Ако не вървим с дълги панталони и с дълги ръкави, би трябвало да използваме репелент върху кожата.

„ Диетилтолуамид, или DEET, е индустриалният стандарт за успеваемост на репелент – той може да трае 5 – 6 часа, зависи от физическата интензивност, степента на потене. Всички тези репеленти блокират обонянието на комарите и надлежно те не могат да ви открият толкоз елементарно. Различните етерични масла и други от сорта, които много хора избират – естествени артикули, някои от тях нямат никакво защитно деяние, други имат, само че е в пъти по-кратко от то ва на диетилтолуамид “, сподели още Миков и заключи: „ Всичко, което е обикновено направено, етикетирано, сертифицирано и продавано в аптеки, е минало проби за сигурност и аз нищо друго не предлагам да се употребява “.