Възкръсва „Колосалният кон“ на Канова след половин век забрава
„ Колосалният кон “, гипсов модел на Антонио Канова, е възобновен след 50 години давност. Произведението, основано сред 1819 и 1821 година, десетилетия наред е съхранявано разглобено в музейни хранилища. Това е едно от последните творения на Канова, считан за исполин на неокласицизма. Моделът е бил пропуснат след метаморфоза през 60-те години на предишния век.
Първоначалното предопределение на коня е било като подготвителна работа за бронзова скулптура на Наполеон. След провалянето при Ватерло обаче, проектите се трансформират. Статуята е пренасочена като респект към краля на Неапол Фердинанд I Бурбон. Скулптурата по този начин и не е приключена заради гибелта на Канова през 1822 година. Неговият брат, Джамбатиста Сартори, изпраща гипсовия модел в музея в Басано през 1849 година Там той остава изложен до края на 60-те години.
Повече от пет десетилетия по-късно, фрагментите са деликатно събрани и реставрирани. Сега „ Колосалният кон “ е изложен за първи път в Gallerie d’Italia в Милано. Произведението е с внушителни размери – над четири метра височина и пет метра дължина. То господства в основната зала като централен експонат на галерия, отдадена на неокласицизма в Милано и Рим през Наполеоновата ера.
Антонио Канова (1757-1822) е един от най-великите скулптори на неокласицизма. Той е прочут с новаторския си метод към скулптурата. Канова основава голям брой творби за Наполеон и неговото семейство. Сред тях е статуята „ Наполеон-Марс-Победител “ от 1803-1806 година След рухването на Наполеон през 1815 година, Канова интензивно спомага за връщането на отнесените от императора художествени съкровища назад в Рим. Папа Пий VII го назначава за основен смотрител на паметниците във Ватикана и му присъжда купата маркиз д’Искиа. Канова построява и типичен храм в родния си град Посаньо по пример на римския Пантеон, където са заровени неговите остатъци.
Микеле Копола, общоприет шеф на Gallerie d’Italia, разяснява смисъла на творбата:
Конят е основан в символ на респект към Наполеон, само че по-късно е имал друга орис. Но мисля, че е забавно да се замислим по какъв начин след толкоз години първичната концепция за скулптура, която да притегля вниманието по това време, е към момента толкоз мощна през днешния ден, че в действителност е централен детайл в описа за наполеоновата ера тук, в Милано.
Копола добавя за провокациите пред реставрацията:
Когато се сблъскахме с досието на „ Колосалния кон “ на Канова, разчленен на над 200 части, в неприятно положение, изглеждаше невероятно геният, уменията и актуалните технологии да го върнат към живот.
