Колонизацията беше най-щастливото нещо, което се е случило на Австралия.

Колонизацията беше най-щастливото нещо, което се е случило на Австралия. Това съобщи най-дълго управлявалият министър-председател на нацията Джон Хауърд , предава „ BBC “. Коментарът на Хауърд беше изработен по отношение на историческия референдум , който би трябвало да се организира тази година по отношение на признаването на локалното население . Ако вотът е позитивен, гласуването ще промени конституцията на Австралия, с цел да даде на хората от Първите народи по-голяма дума върху законите и политиките, които ги засягат. Но дебатът беше последван от вълна от спорни мнения.

В изказване пред австралийския вестник за идния избор Хауърд разказа колонизацията като „ неизбежна “. Той акцентира:

„ Наистина подкрепям мнението, че най-щастливото нещо, което се е случвало на тази страна, е да бъде колонизирана от британците. Не че са били съвършени по някакъв метод, само че са били безпределно по-успешни и благотворни колонизатори от други европейски страни. “

Той също по този начин предвижда, че самодейността „ Глас към Народното събрание “ няма да успее да мине, оставяйки „ нова сцена за спор “ по отношение на това „ по какъв начин да се помогне на коренното население “ след себе си, като в същото време упрекна нейните поддръжници, че не са съумели да я продадат на австралийската общност.

Гласуването на Гласът, първият референдум в Австралия от 1999 година, беше разгласен от министър-председателя Антъни Албанезе при започване на 2023 година

Ако бъде признато предлагането, поддръжниците му споделят, че ще докара до по-добри резултати за хората от първите народи в Австралия, които са изправени пред по-ниска дълготрайност на живота и непропорционално по-лоши резултати в опазването на здравето и образованието от белите австралийци.

Тези срещу предлагането обаче настояват – наред с други неща – че Гласът е значително алегоричен жест, който няма да успее да вкара промяна, като в същото време подкопава съществуващите държавни структури на Австралия .

Последните изследвания също демонстрираха непрекъснат – само че трагичен – спад в публичната поддръжка за Гласът , защото дебатът става все по-продължителен.

Хауърд е една от най-влиятелните консервативни фигури, които поддържат акцията „ Не “, само че личното му завещание по въпросите на коренното население остава противоречиво. Неговото държавно управление отслаби поземлените права на Първите народи, спря австралийския акт за расова дискриминация и отхвърли да се извини на Откраднатите генерации – десетки хиляди деца от туземци и поданици на островите от Торесовия пролив, които бяха отнети от фамилиите им от държавното управление доникъде на 60-те години. А през 2007 година той беше архитектът на „ Интервенцията “ – набор от политики, съгласно които австралийските военни бяха ситуирани, с цел да поемат контрола върху ежедневния живот в 73 отдалечени общности на локалното население в Северната територия.

Вече разпуснатата скица – която беше въведена след държавен отчет за половото принуждение над деца в аборигенските общности – беше подложена на критика като насилствена и нечувствителна към културата. Хауърд отбрани политиката в изявлението си в сряда като „ добра старомодна доза вярно ръководство “ . Той също по този начин твърди, че в случай че Гласът успее, това може да попречи на държавното управление да се намеси в локалните общности, когато се счете за належащо.

Забележките на Хауърд идват на фона на вълна от несъгласия , обхванала формалната акция „ Не “ на референдума. Тази седмица един от нейните водачи беше изправен пред апели да подаде оставка , откакто удвои мненията, че локалните австралийци би трябвало да се подлагат на кръвни проби, с цел да потвърдят произхода си, с цел да получават обществени заплащания. А по-рано този месец акцията беше упрекната в потребление на „ расистки троп “ във вестникарска реклама, откакто заплати за подигравка на цяла страница, изобразяваща изтъкнат деятел от Гласа на коренното население, танцуващ за пари.

Висши фигури в редиците на лагера „ Не “ също бяха упрекнати в съзнателно разпространение на лъжи по отношение на вота. Сред тях е водачът на федералната съпротива Питър Дътън , който предизвести, че гласуването ще има „ резултат на Оруел “ върху австралийското общество, като даде на хората от коренните народи по-големи права и привилегии. Това е изказване, което беше в допълнение изопачено онлайн – и развенчано – с консуматори на обществени медии, които допускат, че гласуването ще раздели австралийците на „ заселници “ и „ първични попечители “, което ще докара до „ двустепенно държавно управление “ .

Ако референдумът на Гласът мине, той ще промени конституцията на нацията за първи път от повече от 56 години.