Колоната от автобуси с българи, които се евакуират от Украйна,

Колоната от рейсове с българи, които се изтеглят от Украйна, към този момент мина молдовско-румънската граница. В един от тях е екипът на bTV Цветана Балабанова и Александър Русиченко.

По време на пътуването си те са се разминали на косъм с ракетен удар по селището Бяла църква.

„ На към 90 километра от Киев чухме мощен гърмеж в непосредствена непосредственост, чиновниците на бензиностанцията неотложно изгасиха светлините, водачите на рейсовете угасиха моторите, а ние изчакахме в укритието на тъмнината”, описа Цветана Балабанова.

Малко по-късно разбираме, че сме се измъкнали на косъм от ракетен обстрел на селището Била черква, където под руините се търсят хора, добави тя.

Пътуването на рейсовете продължава над 31 часа. Те са тръгнали през вчерашния ден в 16 ч от Киев и са прекарали към 3,5 часа на украинско-молдовската граница, където са били свалени трима млади украинци, които са в боеспособна възраст.

Пътят е траял през цяла Молдова, след което са изчакали към час и половина на румънската граница, където е имало и други коли с украинска регистрация, с хора, бягащи от войната.

Ето какво споделиха някои от българите, малко преди да се изтеглят.

Ден 5-и от войната. След дълги часове на смут, неопределеност и спорна информация дворът на българското посолство в Украйна е приютил хора с разнообразни човешки ориси и една обща вяра за бягство.

„ Надяваме се да имаме опция да си спомняме, т.е. да прекосим границата безопасно”, сподели Борислав Петков.

В трепетно очакване на евакуацията пред посолството са се събрали и десетки украинци, още веднъж под звуците на сирени за въздушна паника.

Светлана потегля за България, защото най-голямата й щерка учи в наш университет. Не знае обаче къде ще се настани с останалите си 3 деца.

„ Много ни беше тежко, изключително когато се чуваха сирените, беше доста страшно”, описа Светлана.

След дълги часове очакване най-сетне идват заветните рейсове. 190 българи и към 50 непознати жители потеглят. Излизането от Киев е като на филм: по улиците съвсем не се виждат цивилни, на всяко кръстовище се издигат блок-постове: бетонни блокове, противотанкови загради. Зад укрепленията, построени от чували с пясък и автомобилни гуми, стърчат дулата на автомати. Зеленият кулоар обаче сработва.

„ Определено не ни беше боязън. По-трудно ни беше идването до Киев”, сподели водачът Васил Цонев.

Извън града виждаме черните облаци от към момента тлеещата нефтобаза във Василков, ударена от съветски ракети. На всеки няколко километра по пътя понижаваме скоростта, с цел да минем около постовете, охранявани от въоръженото украинско опълчение.

След тежка нощ и тричасов престой на границата с Молдова излизаме от Украйна с четирима души по-малко. Трима от тях са украински младежи, непожалени от военното състояние. За останалите новият ден носи облекчение.

„ Това е най-щастливият ми Първи март”, безапелационен е Васко Младенов.

И в случай че в идващите дни хората от тези рейсове ще се опитат да не помнят за звука на сирените и ракетния обстрел, в Киев под блокада остават още хиляди, в това число и десетки наши сънародници.

А след цялостната евакуация на българското посолство, за тях има два разновидността: да чакат по мазетата или да се опитат да избягат сами.