Том Дюмолен – на крачка от величието
Колоезденето от време на време е доста нечовечен спорт. Победите носят същински възторг, само че загубите са в действителност тежки, а приказката не постоянно има добър край. Много огромни колоездачи са прекъсвали кариерите си след тежки рухвания, да не приказваме за тези, които даже са губили животите си. На фона на това може би историята на Том Дюмолен не е толкоз трагична, само че несъмнено приказката на нидерландеца завърши някъде по средата, ненадейно и шокиращо.
В колоезденето има едно поверие, че не постоянно печели най-силният, а този, който умее да страда повече. Разбира се, триседмично съревнование като Тур дьо Франс може да бъде представление за феновете, само че колоездачите знаят какво изтезание е да караш над 200 километра наогре-надолу в изтощаващата горещина...и това всеки ден продължение на три седмици. Както споделя великият Еди „ Канибала “ Меркс - „ Колоездачите живеят с болката, в случай че не можеш да я понесеш няма по какъв начин да спечелиш нещо “. Да, само че някои спортисти не се оправят толкоз добре душевен и физически с компликациите. Пример за това е точно Том Дюмолен.
Звездата на огромния Том Дюмолен изгря на Джиро Д'Италия през 2017-та година. Преди това нидерландецът бе прочут като експерт в дисциплината тичане по часовник и не бе слаган в сметките за победител в огромна обиколка, макар че през 2015-та година победи на малко нанагорнище точно Крис Фрум в обиколката на Испания. Той даже носи розовото трико за лидер на надпреварата за няколко дни, а даже взе и втора победа в 17-ия стадий, който бе самостоятелно тичане по часовник. В последна сметка Том приключи шести в генералното класиране на съвсем четири минути от спечелилия Фабио Ару. И до ден сегашен от 22 победи Том Дюмолен има едвам 3, които не са в тичане по часовник, като една от тях е точно в Испания през 2015-та година.
На идната година Дюмолен стартира мощно и обиколката на Италия като завоюва първия стадий – още веднъж самостоятелно тичане по часовник. Едрият нидерландец обаче се отхвърля от конкуренцията по средата и не приключва. Той се завръща на време за обиколката на Франция, като малко преди този момент печели и националния шампионат в обичаната си дисциплинираност. Тур дьо Франс 2016 несъмнено бе сериозна поръчка от Дюмолен, откакто той завоюва доста сложния девети стадий, в който имаше 5 изкачвания, а по-късно победи и в 13-ти стадий, който бе още веднъж – тичане по часовник с дължина 37.5 км. Той обаче не се бореше за генералното класиране, в което изоставаше доста. Крис Фрум завоюва тура през тази година, а Том Дюмолен трябваше още веднъж да напусне надпреварата след рухване в 19-ти стадий.
Със сигурност представянето на Том Дюмолен в Обиколката на Италия през 2017-та година завоюва сърцата на доста неутрални почитатели на колоезденето. Реалната конкуренция стартира в стадий девети, който завършваше на емблематичната височина – Блокхаус. Там колумбиецът Найро Кинтана взе надзор над конкуренцията и облече розовото трико за лидер. Той съумя да завоюва 24 секунди пред французина Тибо Пино и Том Дюмолен. Едрият нидерландец се подреди на трето място в класиране с 30 секунди закъснение. Само един ден по-късно обаче Том Дюмолен разгроми конкуренцията в бягането по часовник – стадий 10 от Джиро Д'Италия 2017-та година. Той победи Герайнт Томас, който също бе експерт в дисциплината, с 49 секунди, а на най-големият си съперник и победител в предния стадий – Найро Кинтана, Том постави съвсем три минути.
Това издание на Обиколката на Италия несъмнено ще се помни като едно от най-отворените и забавни надпревари в историята на триседмичните съревнования.
В стадий 14 Том Дюмолен сподели, че може и да изкачва чудесно, като на няколко пъти гонеше и гонеше Найро Кинтана, а най-после даже го победи. Нидерландецът сподели воля, дух и сърце, с цел да вдигне победоносно ръце във въздуха след финала, до момента в който колумбийският катерач даже загуби време в края. Не се виждаше какво може да спре Дюмолен по пътя към безапелационна победа в Италия, откакто имаше преднина от 2:47 минути след края на стадий 14, а надпреварата завършваше с обичаното му тичане по часовник. Колоезденето обаче е непредвидим спорт и стадий 16 потвърди това. Том Дюмолен бе споходен от стомашни проблеми и трябваше да спре край пътя, с цел да ги реши, до момента в който главната група с Найро Кинтана в нея, отпътува напред. Никой не изчака Том, макар че нидерландецът и тима му бяха създали сходен жест няколко дни по-рано за Найро Кинтана, който имаше проблеми. В доста огромна част от стадия Том трябваше да се оправя самичък, тъй като бе останал без съотборници и след над 30 километра тъга той съумя да приключи на 2:18 от водачите. Винченцо Нибали завоюва стадия, а Кинтана приключи трети зад Микел Ланда. Колумбиецът към момента изоставаше с 31 секунди в генералното класиране. Етап 19 бе един от най-лудите и безредни в Джирото през тази година, след безчет офанзиви в челото в опит да се образува откъснала се група и още 90 километра преди края на деня, състезателите бяха извънредно изтощени. Дюмолен закъса крепко на последното нанагорнище, само че още веднъж сподели волята си и лека-полека постоянно гонеше противниците си. Той загуби над минута и съобщи водачеството в надпреварата на Найро Кинтана. В стадий 20 още веднъж бе разтърсен и загуби още 20-тина секунди като към този момент бе четвърти в генералното класиране на 53 секунди от Кинтана. Последният 21-ви стадий от обиколката на Италия бе тичане по часовник и както се очакваше Дюмолен още веднъж бе най-силният всред кандидатите за купата. Той не завоюва стадия, а остана втори зад сънародника си Йос ван Емден, само че завоюва генералното класиране и издание номер 100 в историята на Джиро Д'Италия. Найро Кинтана остана втори на 31 секунди, а трети се подреди Винченцо Нибали. Тогава Дюмолен е на 27 години и се трансформира в един от огромните любимци за спечелването на още триседмични обиколки, в това число и Тур дьо Франс, защото занапред навлиза в най-силните си години.
В колоезденето има едно поверие, че не постоянно печели най-силният, а този, който умее да страда повече. Разбира се, триседмично съревнование като Тур дьо Франс може да бъде представление за феновете, само че колоездачите знаят какво изтезание е да караш над 200 километра наогре-надолу в изтощаващата горещина...и това всеки ден продължение на три седмици. Както споделя великият Еди „ Канибала “ Меркс - „ Колоездачите живеят с болката, в случай че не можеш да я понесеш няма по какъв начин да спечелиш нещо “. Да, само че някои спортисти не се оправят толкоз добре душевен и физически с компликациите. Пример за това е точно Том Дюмолен.
Звездата на огромния Том Дюмолен изгря на Джиро Д'Италия през 2017-та година. Преди това нидерландецът бе прочут като експерт в дисциплината тичане по часовник и не бе слаган в сметките за победител в огромна обиколка, макар че през 2015-та година победи на малко нанагорнище точно Крис Фрум в обиколката на Испания. Той даже носи розовото трико за лидер на надпреварата за няколко дни, а даже взе и втора победа в 17-ия стадий, който бе самостоятелно тичане по часовник. В последна сметка Том приключи шести в генералното класиране на съвсем четири минути от спечелилия Фабио Ару. И до ден сегашен от 22 победи Том Дюмолен има едвам 3, които не са в тичане по часовник, като една от тях е точно в Испания през 2015-та година.
На идната година Дюмолен стартира мощно и обиколката на Италия като завоюва първия стадий – още веднъж самостоятелно тичане по часовник. Едрият нидерландец обаче се отхвърля от конкуренцията по средата и не приключва. Той се завръща на време за обиколката на Франция, като малко преди този момент печели и националния шампионат в обичаната си дисциплинираност. Тур дьо Франс 2016 несъмнено бе сериозна поръчка от Дюмолен, откакто той завоюва доста сложния девети стадий, в който имаше 5 изкачвания, а по-късно победи и в 13-ти стадий, който бе още веднъж – тичане по часовник с дължина 37.5 км. Той обаче не се бореше за генералното класиране, в което изоставаше доста. Крис Фрум завоюва тура през тази година, а Том Дюмолен трябваше още веднъж да напусне надпреварата след рухване в 19-ти стадий.
Със сигурност представянето на Том Дюмолен в Обиколката на Италия през 2017-та година завоюва сърцата на доста неутрални почитатели на колоезденето. Реалната конкуренция стартира в стадий девети, който завършваше на емблематичната височина – Блокхаус. Там колумбиецът Найро Кинтана взе надзор над конкуренцията и облече розовото трико за лидер. Той съумя да завоюва 24 секунди пред французина Тибо Пино и Том Дюмолен. Едрият нидерландец се подреди на трето място в класиране с 30 секунди закъснение. Само един ден по-късно обаче Том Дюмолен разгроми конкуренцията в бягането по часовник – стадий 10 от Джиро Д'Италия 2017-та година. Той победи Герайнт Томас, който също бе експерт в дисциплината, с 49 секунди, а на най-големият си съперник и победител в предния стадий – Найро Кинтана, Том постави съвсем три минути.
Това издание на Обиколката на Италия несъмнено ще се помни като едно от най-отворените и забавни надпревари в историята на триседмичните съревнования.
В стадий 14 Том Дюмолен сподели, че може и да изкачва чудесно, като на няколко пъти гонеше и гонеше Найро Кинтана, а най-после даже го победи. Нидерландецът сподели воля, дух и сърце, с цел да вдигне победоносно ръце във въздуха след финала, до момента в който колумбийският катерач даже загуби време в края. Не се виждаше какво може да спре Дюмолен по пътя към безапелационна победа в Италия, откакто имаше преднина от 2:47 минути след края на стадий 14, а надпреварата завършваше с обичаното му тичане по часовник. Колоезденето обаче е непредвидим спорт и стадий 16 потвърди това. Том Дюмолен бе споходен от стомашни проблеми и трябваше да спре край пътя, с цел да ги реши, до момента в който главната група с Найро Кинтана в нея, отпътува напред. Никой не изчака Том, макар че нидерландецът и тима му бяха създали сходен жест няколко дни по-рано за Найро Кинтана, който имаше проблеми. В доста огромна част от стадия Том трябваше да се оправя самичък, тъй като бе останал без съотборници и след над 30 километра тъга той съумя да приключи на 2:18 от водачите. Винченцо Нибали завоюва стадия, а Кинтана приключи трети зад Микел Ланда. Колумбиецът към момента изоставаше с 31 секунди в генералното класиране. Етап 19 бе един от най-лудите и безредни в Джирото през тази година, след безчет офанзиви в челото в опит да се образува откъснала се група и още 90 километра преди края на деня, състезателите бяха извънредно изтощени. Дюмолен закъса крепко на последното нанагорнище, само че още веднъж сподели волята си и лека-полека постоянно гонеше противниците си. Той загуби над минута и съобщи водачеството в надпреварата на Найро Кинтана. В стадий 20 още веднъж бе разтърсен и загуби още 20-тина секунди като към този момент бе четвърти в генералното класиране на 53 секунди от Кинтана. Последният 21-ви стадий от обиколката на Италия бе тичане по часовник и както се очакваше Дюмолен още веднъж бе най-силният всред кандидатите за купата. Той не завоюва стадия, а остана втори зад сънародника си Йос ван Емден, само че завоюва генералното класиране и издание номер 100 в историята на Джиро Д'Италия. Найро Кинтана остана втори на 31 секунди, а трети се подреди Винченцо Нибали. Тогава Дюмолен е на 27 години и се трансформира в един от огромните любимци за спечелването на още триседмични обиколки, в това число и Тур дьо Франс, защото занапред навлиза в най-силните си години.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ