Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията

Колкото по-висока е степента на обучение, толкоз по-успешна е реализацията на пазара на труда. Това е един от изводите, който открои министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на новата Рейтингова система на висшите учебни заведения в България.

В Четиринадесето издание за пръв път се разгласяват данни за реализацията на приключилите по другите образователно-квалификационни степени.

Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение, сподели министър Галин Цоков.

Данните демонстрират, че над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение работят на позиции за висшисти. При приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70.

Като цяло, Рейтинговата система регистрира възстановяване на качеството на работните места и приходите на висшистите – колкото по-висока е просветителната степен, толкоз по-висока е позицията, на която стартират работа приключилите.

От актуалната година на платформата на Рейтинговата система се разгласява и електронна версия на Националната карта на висшето обучение, заяви още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни както висшите учебни заведения, по този начин и работата на Националната организация по оценяване и акредитация.

Проф. Цоков регистрира и още няколко позитивни трендове, които се резервират и тази година.

Безработицата при висшистите през предходните 5 години се задържа на ниво от малко над 2%, като за магистърските стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%.

Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем приход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.

Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.).

Тази година се следи леко нарастване на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални посоки с доста студенти са „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направление „ Теория на изкуствата “ – 54.

В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 г.

Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ (58% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (47%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%).

В още 4 професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ (14%), „ Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%), „ Музикално и танцово изкуство “ (12%) и „ Туризъм “ (11%).

В страната има 103 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2024 година са се обучавали 2.8% от настоящите студенти.

Новост в рейтинговата система е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство, които демонстрират, че близо 37% от студентите са от фамилии със приблизително обучение.