Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията

Близо 80% от магистрите се реализират успешно в професии, изискващи висше

„ Колкото по-висока е степента на обучение, толкоз по-успешна е реализацията на пазара на труда. “

Това е един от изводите , който открои при представянето на новата Рейтингова система на висшите учебни заведения в България. В Четиринадесето издание за пръв път се разгласяват данни за реализацията на приключилите по другите образователно-квалификационни степени. Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение, сподели министър Галин Цоков.

Данните демонстрират, че над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение работят на позиции за висшисти . При приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70 .

Като цяло Рейтинговата система регистрира възстановяване на качеството на работните места и приходите на висшистите – колкото по-висока е просветителната степен, толкоз по-висока е позицията, на която стартират работа приключилите.

От актуалната година на платформата на Рейтинговата система се разгласява и електронна версия на Националната карта на висшето обучение, заяви още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни , както висшите учебни заведения, по този начин и работата на Националната организация по оценяване и акредитация .

Проф. Цоков регистрира и още няколко позитивни трендове , които се резервират и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на ниво от малко над 2% , като за магистърските стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1% .

Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година

Средният облагаем приход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.

Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ /над 4500 лева./, следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ /между 3000 и 4000 лева./.

Тази година се следи леко нарастване на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални посоки с доста студенти са година „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ /16 448/ и „ Медицина “ /13 265/. Най-малко студенти се образоват в направление „ Теория на изкуствата “ – 54.

В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ /58%/ от настоящите студенти/, „ Стоматология “ /47%/ и „ Ветеринарна медицина “ /31%/. В още 4 професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ /14%/, „ Транспорт, мореплаване и авиация “ /13%/, „ Музикално и танцово изкуство “ /12%/ и „ Туризъм “ /11%/.

В страната има 103 взаимни стратегии , предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2024 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти.

Новост в рейтинговата система е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство, които демонстрират, че близо 37% от студентите са от фамилии със приблизително обучение.

Рейтинговата система съпоставя 51 упълномощени висши учебни заведения , предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда. Целта е да се подкрепят кандидат-студентите в напъните им да създадат осведомен избор и да се ориентират в многообразието от благоприятни условия за образование, които се оферират от висшите учебни заведения в България.

Рейтинговата система е налична – ТУК .