Колкото по-подготвена е страната ни, толкова по-големи ползи би реализирала

Колкото по-подготвена е страната ни, толкоз по-големи изгоди би осъществила и по-малко провокации би срещнала тя при бъдещото си присъединение към еврозоната. Това е главната теза в постоянния Годишен отчет „ Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования “ на Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българската академия на науките с тематика на фокус: „ Еврозоната и присъединяваща се България “ . Фокусът в отчета преглежда в сравнителен проект икономическите резултати и провежданите политики в еврозоната през първите 20 години от въвеждането на еврото в действително парично обращение, както и опитът на 2 групи страни от Европейски Съюз – балтийските страни: Естония, Латвия и Литва, които са членки на еврозоната, и страните с дерогация: Полша, Чехия, Унгария и Румъния, които имат капацитет, само че все още се въздържат от участие. Анализът на икономистите от Българска академия на науките на приелите еврото след финансово-икономическата рецесия от 2008 година страни демонстрира, че не се следят съществени инфлационни разтърсвания, което поддържа тезата, че изборът на момента за присъединение е значим както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Опитът на Полша, Чехия, Унгария и Румъния пък е, че част от предстоящите изгоди могат да се осъществят и отвън еврозоната - усилване на интеграцията на стопанската система, синхронизиране на икономическия цикъл, по-голям приток на директни задгранични вложения, валутна непоклатимост, уголемен достъп на семействата и компаниите до по-евтин запас, по-висока непоклатимост на финансовия бранш, заради разширение на източниците за финансирането, валутна непоклатимост и др. Икономистите са безапелационни, че приемането на единната валута в България допуска избрани изгоди, само че не би трябвало да се подценява фактът, че този развой може да докара до избрани разтърсвания и опасности, в случай че стопанската система ни не е подготвена. Годишният отчет на учените от ИИИ преглежда още положението и развиването на световната и националната стопанска система през 2022 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2025 г. Според създателите, икономическият напредък през 2022 година се е забавил до 3.4% при осъществен рекорден действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от 7.6% през 2021 година Забавянето на икономическата интензивност през м.г. се дължи на утежняването на икономическата конюнктура в районен и международен проект, разследване на военния спор в Украйна, последвалите стопански наказания против Русия, както и подхванатите строги противоепидемични ограничения в Китай, което провокира усложнения и спирания във веригите на доставки на артикули и първични материали. Икономическата конюнктура през първото тримесечие на 2023 година наподобява удобна при съществуването на невисок приръст на знака за бизнес климата, считат учените. Годишната инфлация през 2022 година възлиза на 14.3% , което е една от главните аргументи да се отсрочи оценката на готовността на страната ни за присъединение към еврозоната, излиза наяве от Доклада. Сред факторите с максимален принос за ускоряването на цените са повишаването на главните енергоизточници и селскостопанските артикули на интернационалните пазари, както и високите цени на интернационалните транспорти. Според учените през първото тримесечие на 2023 година инфлацията се е забавила заради низходящата динамичност на цените на енергийните артикули и останалите първични материали на интернационалните пазари. Очаква се инфлацията да остане по-висока в кратковременен проект, макар провежданата рестриктивна парична политика от водещите централни банки в международен проект и повишението на  наложителните минимални запаси от Българска народна банка, което ще се дължи на действието на вътрешни проинфлационни фактори. Основните параметри на пазара на труда - икономическа интензивност, претовареност и безработица, през 2022 година се възвръщат до равнищата си преди пандемията от COVID-19. Безработицата възлиза на 4.3%, като след 2-годишен спад работната мощ нараства, а при индикаторите за заетостта се записват най-хубави стойности за последните 2 десетилетия, проучват икономистите от Българска академия на науките. Според тях понижаване на заетите лица се регистрира само във възрастовата група 25-34 години, което трайно я отличава като рискова. Неблагоприятната демографска обстановка в страната от ден на ден оказва резултат върху пазара на труда. Натискът за увеличение на приходите от труд ще продължи да нараства, надминавайки растежа на продуктивността на труда, като през 2022 година България заема водещо място в Европейски Съюз по повишаване на междинната работна заплата, се споделя в Доклада. Фискалната политика през 2022 година се дефинира от високата ценова динамичност, при която по-високите осъществени бюджетни доходи са ориентирани към ограничения за компенсиране на намаляващата покупателна дарба на семействата и за разширение на по-ниските ставки на Данък добавена стойност за бизнеса, което рискува устойчивостта на бюджетните доходи. Анализът на икономистите сочи, че приходите от налог облага регистрират изпреварващ ритъм на напредък в следствие от възобновената икономическа интензивност, а приходите от налога върху приходите на физическите лица нарастват с 10% на годишна база, разследване на подхванатите антикризисни държавни ограничения за превъзмогване на спада в заетостта и приходите, и последователното възобновяване на икономическата интензивност. Според учените, годишният приръст на постъпленията от косвени налози се дължи на премахването на ограничаващите ограничения по отношение на пандемията от COVID-19 и увеличеното вътрешно ползване и вноса, а на неданъчните - на увеличените доходи на фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. В този смисъл упованията за ускорено осъществяване на европейските капиталови планове за програмния интервал на Европейски Съюз за 2014-2020 година не се оправдават, което слага под риск фискалната позиция за 2023 г. Забавянето на измененията в националното законодателство, свързани с НПВУ, е значителен риск пред осъществяването на заложените капиталови планове и финансовата стратегия на държавното управление, безапелационни са учените. Според тях държавните дотации под формата на обезщетения за високите енергийни цени, както и разноските за обществено обезпечаване, подкрепяне и грижи, не престават да нарастват през 2022 година и все повече  слагат в риск запазването на фискалната непоклатимост. Въпреки че държавният дълг е невисок, фискалната нерешителност е целесъобразна поради натиска върху обществените финанси и нуждата от опазване на фискални буфери при високата икономическа неустановеност в районен и международен проект, излиза наяве от Доклада. Предварителните данни за осъществяването на консолидираната фискална стратегия за първите четири месеца на 2023 година демонстрират утежняване на бюджетното салдо с 1.1 милиарда лева заради по-ниските приходи от налози по отношение на направените бюджетни разноски, считат икономистите. Затова и рекомендацията им е в оферти Закон за държавния бюджет за 2023 година подкрепящите ограничения за бизнеса да отпаднат, а отчисляването на дивидентите на държавните предприятия към бюджета да не са в цялостен размер, тъй като това ще попречва реинвестирането на остатъка от облагата. Анализът на външнотърговските връзки на България през 2022 година демонстрира, че в ниска степен се осъществят преимуществата, произлизащи от повишаването на цените в международен мащаб, което издава структурна неспособност на стопанската система ни да се приспособява към по-високо софтуерно произвеждане и респективно експорт. Въпреки че делът на капиталовите артикули нараства, което е позитивна наклонност поради по-високата им добавена стойност, износът и вносът на първични материали и материали не престават да преобладават в структурата на външната търговия, считат учените. И показват, че през 2022 година износът на оръжия, боеприпаси и техните елементи и такъми възлиза на 1.455 милиарда евро, а цената на осъществения експорт на електрическа сила нараства със 146%. Очакванията са производството и износът на военна продукция и електрическа енергия да продължат да противодействат на спада на външното търсене на България и през 2023 г. 2022 година се характеризира със опазване на интензивните темпове на кредитиране на фона на към момента умереното повдигане на лихвените проценти , регистрират учените от ИИИ. Очакванията им са през 2023 година да настъпи известна смяна в положението на финансовия бранш в страната, защото протичащите промени на средата основават условия за повишаване на каузи на необслужваните заеми, а оттова и до напредък на провизиите и намаляване на индикаторите за доходност в банковия бранш. Средносрочната прогноза на ИИИ при Българска академия на науките е, че вътрешното търсене последователно ще се възвръща до 2025 година, до момента в който приносът на външното търсене в икономическия напредък ще остане негативен. Очаква се инфлацията да бъде по-висока от нормалната през последните години, а безработицата - на същите равнища и даже леко да се намали през идващите 2 години. Разкриването на нови работни места ще понижи фрапантно въздействието си върху темповете на стопански напредък, считат учените. Според тях неизпълнението на към този момент поети задължения, в това число и по НПВУ, може да докара до по-висок бюджетен недостиг и по-голяма потребност от външно финансиране, което би отсрочило участието на България в еврозоната и след 2025 г.