В САЩ в началото на ХХ век децата са изпращани по пощата в графа „пилета“
Колкото и необичайно да звучи, при започване на ХХ век било изцяло възможно по пощата в Съединени американски щати да се изпрати дете. Услугата коствала по-малко от един $, което на процедура е по-евтино от билет за трен. Пощата поемала грижата за живия пакет. Детето било „ опаковано “ в специфична пощенска чанта, поставяли щемпел върху облеклата му, а колетът бил доставян до местоназначението си. По време на пътуването пощенските куриери се грижели за детето. След това, несъмнено, услугата била неразрешена, само че няколко деца били изпратени по този метод при свои родственици.
През 1913 година в Съединени американски щати бил публикуван Закон за пощата, който се трансформира в добър тласък за стопанската система на страната. Американците можели да купуват храна, облекла, зърно, тютюн и медикаменти по пощата, а колетите към този момент били доставяни до дома на получателя. Законодателите, обаче, не обмислили всички елементи, от които с възползвали някои стопански хитреци.
Пощата се задължавала да достави на получателя освен чупливи колета, само че и живи същества с тегло до 50 паунда (22,68 кг). Това било измислено по този начин, че селяните да могат да изпращат домашни птици по пощата, само че публично изискванията били подобаващи и за дребни деца.
През януари 1913 година госпожа и господин Бодж от Глен Есте, Охайо, изпращат колет до Луи Бодж със селската поща. Доставка им коствала 15 цента, платени за пощенска марка, до момента в който товарът е бил застрахован за 50 $. Пратката се оказала внукът на Луи Бодж: родителите считали, че да изпратят детето по пощата ще им излезе по-евтино, в сравнение с сами да го заведат при баба му.
Това било първото, само че не и последното изпратено дете. На 27 януари 1913 година госпожа и господин Савис от Пайн Холоу, щата Пенсилвания, изпращат колет с щерка си на Джеймс Барли от Шарпсвил в същия щат. Момичето в същия ден било доставено безпроблемно до получателя, прехвърлянето коствал на родителите 45 цента.
През същата 1913 година се пробват да отстранен тази процедура, като показват, че децата не са нито пчели, нито бръмбари – единствените живи същества, които могат да бъдат изпращани по пощата.
На 19 февруари 1914 година родителите на петгодишната Мей Персторф от Айдахо изпращат момичето по пощата, с цел да отиде на посетители на баба си – тя живеела на 73 благи от тях в Орегон. Момичето тежало по-малко от оптимално допустимата норма, тъй че колетът е изпратен по цената за пиле, като за нея заплащат единствено 53 цента.
През 1914 година основният пощенски шеф на Съединени американски щати Алберт Сидни Бърлисън издава декрет, с който не разрешава на пощите да одобряват деца. Разбира се, това не попречило на още няколко фамилии да изпращат пратки с бебета. 1915 година е рекордна година за пратките с деца.
Изглежда, че последният сходен случай с дете – колет бил стартирането на тригодишната Мод Смит: дребното момиче било върнато от баба и дядо на майка си – Селин Смит от Кентъки и обстановката станала причина за следствие на пощите на Съединени американски щати.
На 13 юни 1920 година пощата строго не разрешава изпращането на деца от пощенската работа. Оттогава сходни случаи с изпращането на деца като пратки не се повтарят.
Автор: Десислава Михалева
