80 години по-късно: Какво не знаем за събитията след 9 септември?
Колкото и разногласия в годините на прехода да е имало към датата 9 септември 1944 година, историята дефинира Деветосептемврийския прелом като принудително завладяване на властта в Царство България, проведено от Отечествения фронт. По този метод страната ни се оказва в руската сфера на въздействие за идващите близо 50 години.
Емблематични фрагменти от екзалтираното посрещане на партизанина Александър Пипонков - Чапай на 9 септември 1944 година на гара Белово. Ето какво си спомня операторът Александър Вълчев, снимал кинопрегледа тогава.
" И по-късно дочух, то не се вижда, тъй като там пътя прави завой, не се вижда. Видях по какъв начин идват група деца, народ се омешал и сред тях партизаните. И стопираха тъкмо пред сестрата на Чапай. И аз почнах тогава да фотографирам ", съобщи Александър Вълчев, оператор.
Оказва се, години наред социалистическото общество е следило... възстановка, снимана 2 седмици след датата, която въплъщава.
" Тези фрагменти, които общо взето се демонстрират на всеки 9 септември с посрещането на партизаните в Белово и по-точно на партизанския пълководец Александър Пипонков - Чапай е една възстановка на киностудията, която е евакуирана тогава в Белово и тя е много по-късна, тя е от 23 септември ", отбелязва доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Пропагандната машина по това време е защитавана в дълбока загадка, както и част от дейностите на Червената войска на българска територия.
" Трябва да се регистрира фактът, че това са хора, които са минали хиляди километри преди да дойдат до България. Обръгнали на доста кръв и гибел - тъй че те нямат особени задръжки тука ", съобщи доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Задръжките падат удавени в огромни количества алкохол. Месец след 9 септември - Бърдарски геран.
" В покрайнините му е ситуирано руско военно летище, където група червеноармейци след голямо количество алкохол, възложен или ограбен от локалните хора вземат решение, че е настъпил моментът да излетят непосредствено за Берлин и да изискат отплата персонално с Хитлер, несъмнено те стигат до тополите в покрайнините на селото ", означи доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Трима умират, четвърти оцелява. Съден е за увреждане на военно имущество и е изпратен зад Полярния кръг. През 70-те години се завръща в Бърдарски геран за разкриване на мемориал на героиски починалите войни.
" Учителка търси връзката на тоя, който е останал жив от групата, става известно, че той е към момента жив и по-късно той идва на откриването на тържеството в селото и споделя тази история ", съобщи доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Друг случай в Бургас приключва с 42-а починали и над 150 засеганти червеноармейци. Също увековечени с монумент.
" Става въпрос за препиване с токсичен метилов алкохол. Тук има един много срамен пункт - евентуално е участвал българин - надзирател на спирта, който се е опитал да възпре руските бойци, крещейки пламенно нещо на български - те мигновено са го разстреляли ", изясни Митко Иванов, историк.
От през днешния ден на особено основан уебсайт на Държавната организация " Архиви " може да се прегледат над 1500 цифровизирани документа свързани с интервала. Включително и направеният лист на 120-те българи, починали в годините на руската окупация.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Емблематични фрагменти от екзалтираното посрещане на партизанина Александър Пипонков - Чапай на 9 септември 1944 година на гара Белово. Ето какво си спомня операторът Александър Вълчев, снимал кинопрегледа тогава.
" И по-късно дочух, то не се вижда, тъй като там пътя прави завой, не се вижда. Видях по какъв начин идват група деца, народ се омешал и сред тях партизаните. И стопираха тъкмо пред сестрата на Чапай. И аз почнах тогава да фотографирам ", съобщи Александър Вълчев, оператор.
Оказва се, години наред социалистическото общество е следило... възстановка, снимана 2 седмици след датата, която въплъщава.
" Тези фрагменти, които общо взето се демонстрират на всеки 9 септември с посрещането на партизаните в Белово и по-точно на партизанския пълководец Александър Пипонков - Чапай е една възстановка на киностудията, която е евакуирана тогава в Белово и тя е много по-късна, тя е от 23 септември ", отбелязва доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Пропагандната машина по това време е защитавана в дълбока загадка, както и част от дейностите на Червената войска на българска територия.
" Трябва да се регистрира фактът, че това са хора, които са минали хиляди километри преди да дойдат до България. Обръгнали на доста кръв и гибел - тъй че те нямат особени задръжки тука ", съобщи доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Задръжките падат удавени в огромни количества алкохол. Месец след 9 септември - Бърдарски геран.
" В покрайнините му е ситуирано руско военно летище, където група червеноармейци след голямо количество алкохол, възложен или ограбен от локалните хора вземат решение, че е настъпил моментът да излетят непосредствено за Берлин и да изискат отплата персонално с Хитлер, несъмнено те стигат до тополите в покрайнините на селото ", означи доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Трима умират, четвърти оцелява. Съден е за увреждане на военно имущество и е изпратен зад Полярния кръг. През 70-те години се завръща в Бърдарски геран за разкриване на мемориал на героиски починалите войни.
" Учителка търси връзката на тоя, който е останал жив от групата, става известно, че той е към момента жив и по-късно той идва на откриването на тържеството в селото и споделя тази история ", съобщи доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Друг случай в Бургас приключва с 42-а починали и над 150 засеганти червеноармейци. Също увековечени с монумент.
" Става въпрос за препиване с токсичен метилов алкохол. Тук има един много срамен пункт - евентуално е участвал българин - надзирател на спирта, който се е опитал да възпре руските бойци, крещейки пламенно нещо на български - те мигновено са го разстреляли ", изясни Митко Иванов, историк.
От през днешния ден на особено основан уебсайт на Държавната организация " Архиви " може да се прегледат над 1500 цифровизирани документа свързани с интервала. Включително и направеният лист на 120-те българи, починали в годините на руската окупация.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ