Великият имитатор
Колкото и изненадващо да звучи, съвсем никой горско животно не може да стъпи на дребния пръст на сърната, когато стане дума за реплика на гласове.
Когато сърните се изплашат, възпроизвеждат звуци, които мощно наподобяват кучешки лай. Така че идващия път когато се разхождате в гората и чуете лай, да знаете, че може да е сърна.
В дивата природа сърната доближава най-вече 15 години. Трагичното в България е, че междинната ѝ дълготрайност на живота е едвам 2-3 години, което се дължи на погрешно ловуване и бракониерство. Това води до стеснен приръст на сърната, до дребна раждаемост. През първата година сърната не ражда, през втората ражда най-често по едно сърне, а чак от третата година до седмата-осмата ражда най-често по два пъти. За спасението на сърната като скотски тип е наложително да се вземат нужните ограничения, като да вземем за пример безспорната възбрана на лова на женски екземпляри и ограничение на бракониерството.
Само мъжките екземпляри (наречени сръндаци) имат рога — къси и изправени. През зимата ги губят, само че през пролетта за новия размножителен сезон израстват още веднъж.
Сърната е животно, натоварено със символика, и в българския фолклор, и в гръцката митология. Поверието е, че в случай че човек види сърна по пътя си, значи би трябвало да продължи да върви по същия път и да посреща компликациите с прелест, както до момента.
