Колкото и да си обичам народа, няма как да не

Колкото и да си обичам народа, няма по какъв начин да не виждам ужасяващата деградация, която ни трансформира като някакво чудовищно ГМО от нация в сива, крякаща и обикновена паплач, която е с общия интелектуален потенциал на пуйка и то не от най-умните.

Старци злобно стрелят по котки с ловен пушки, дами тровят животни с антифриз, след което се прибират да целунат внуците си. Мъже изоставят фамилиите си и считат, че всички са им длъжни. Жени не раждат, с цел да не си скапват фигурата и кариерата и търсят някой, който да ги устоя.

Всички се възмущават от корупцията и политиците и всички желаят и те да вземат участие в корупцията и да станат политици. Всички се подиграват на мафията, само че всички й се кланят и подчиняват.

Глупостта е на фундамент, смелостта е смъртно пронизана с копието на подигравките и клеветата. Моралът е разпънат на площада и всяка ковра минава около него да го замери с камъни. Достойнството е обесено на най-високото дърво в страната, а с трупът му плашат дребните деца какво се случва, в случай че не се подчиняваш на мощните.

И цялата тази завист и злоба, които, в случай че ги впрегнем в сила, ще ни стигнат даже да напуснем планетата. Ценности - няма, образование - няма, морал - няма.

И над целият този акълолипсис се носи приглушеният смъртен плач на остарелия, затрупан с рани и насмешки остарял лъв.....

И хиляди пъти бих предпочела да си отидем във война, в борба, в гражданска война, в протест, в сравнение с чудовищно оскотяване и изгубване безследно и безславно в нощта....

Елена Гунчева-Гривова