Украинската логика и “унгарската агресия”
Колкото и да се стараят другите там ЧЖИЗ, ЛГБТ и феминистки, ние и до момента живеем в мъжки свят и се ръководим от мъжка, т.е. официална логичност. С помощта ѝ можем да обосновем действителността, дадена ни в чувствата.
Формалната логичност не може да обоснове това, което го няма, тъй като няма опция да се изучи това, което го няма. Затова нашият свят (в последна сметка неговата част, която продължава да се придържа към консервативни обичайни ценности) стои на хубавичко основа на теорията, подкрепена от практиката.
Съществува още и женската логичност, марксистите я назовават диалектическа и се пробват да я пробутат като новата дума на науката. С помощта на диалектичната логичност може да се обоснове това, което никой в никакъв случай не е виждал, не е преживявал и не е усещал. С нейна помощ може да се обоснове всичко.
Например, Ленин на процедура във всяко свое значимо писание опровергава Маркс. Маркс счита, че революционната промяна на групировката се случва, откакто новата узрява в недрата на предходната. Ленин твърди, че групировката може да се прескочи (решавайки задачата на буржоазната гражданска война в хода на социалистическата). В резултат Съюз на съветските социалистически републики към края на своето битие се пробва незабавно да вкара в социализма освен феодални, само че даже и племенни (всъщност доисторически) общества. Маркс счита, че социалистическата гражданска война може да победи само по едно и също време във всички най-развити промишлени страни. Ленин декларира, че в началото е задоволително да се удържи победа в която и да е страна, даже и най-изостаналата (идеята за “слабото звено” на империализма).
В резултат, съгласно Маркс, комунистическото общество би трябвало да стане логичен свършек на развиването на монополистичния, глобалистки капитализъм. Тоест ние сме длъжни да забележим неговата форма на стадия на късния капитализъм, както виждат формите на капитализма в епохата на късния феодализъм, преродил се в бюрократично-абсолютистките империи. Ленин изхожда от това, че е задоволителен човек с оръжие и елементарна визия за комунизма като за казармена уравниловка, с цел да се подгони с щик цялото човечество към щастието. Въпреки това, опирайки се върху диалектичната логичност, актуалните ленинисти и до момента настояват, че Ленин не е просто бележит болшевик, а креативен развива учението на Маркс. Макар и в случай че изхождаме от формалната (нормална и човешка) логичност, то ще сме принудени да признаем, че марксизмът не е виждал по-голям опортюнист от Ленин.
Но диалектическата логичност е обяснима от позиция на формалната логичност: тя потвърждава това, което е невероятно да се потвърди, само че ни се желае мощно. Тя обаче има едно задънено отклонение, което аз назовавам украинска логичност.
Украинската логичност по главните си индикатори е диалектична. С нейна помощ може да се потвърди, че страна, от която в икономическа емиграция е избягало 30% от популацията, процъфтява, че украинците са антична нация и даже, че в Украйна няма нацизъм.
Но в случай че класическата диалектична логичност носи на своите почитатели най-малко някаква изгода (болшевиките желаят да видят комунизъм приживе и не желаят да чакат по какъв начин ще прорасне през капитализма, а тяхното самозалъгване би трябвало да се разчиства от идващите поколения), то украинската логичност вреди на своите носители тук и в този момент, тъй като им основава извратена картина на света, тласка ги към погрешни оперативни решения и унищожава техните проекти по-рано в сравнение с може да се изпълнят. Затова болшевиките, въпреки и краткотрайно, само че съумяват да основат лична страна, а украинските нацисти съумяват да паразитират за къс момент върху руините на една от руските провинции.
Ето и в този момент, когато украинската нацистка изживява последните си седмици, надявайки се на избавително знамение и в очакване на чудото се пробва оптимално да продължи мъката си, изпепелявайки в огъня на бойните дейности своя най-идейно стимулиран актив. Ръководителите на Украйна, ръководейки се от украинската логичност късат връзките с най-близките си съдружници, лишавайки се от последна вяра за чудодейно избавление.
Така да вземем за пример прословутият вицепремиер Верещук, известна само с цялостното неявяване на признаци на разсъдък, което е видимо даже на фона на страдащите от изострен интелектуален недостиг сътрудници, съобщи, че Унгария има желание да завземе украинското Закарпатие. Призова, по този начин да се каже, към отпор на агресора. Така тя си “отмъсти” на Будапеща за отхвърли да поддържа концепцията за вкарване на миротворци от НАТО в Украйна, както предложи Полша.
Сега да разгледаме обстановката, изхождайки от нейното развиване през последната седмица. На първо място Полша предложи да вкара в Украйна миротворци от НАТО. На второ място Съединени американски щати обявиха, че НАТО няма да се меси в украинската рецесия, тъй като Вашингтон не желае нуклеарна война с Русия, само че обособени страни от НАТО могат да изпратят независимо миротворци. Трето, поляците по никакъв начин не са въодушевени от концепцията да се окажат уединено с Русия по полята на Галиция и те започнаха да търсят опция да сформират най-малко някаква коалиция. На четвърто място, тъй като Съединени американски щати не желаят да водят война сами с Русия, само че доста желаят с Русия да води война Европа или нейна част, Байдън тази седмица ще посети Полша, с цел да вдъхне кураж на Дуда, а също така да помогне с привличането на съдружници всред източноевропейските съседи.
Кой може да помогне на Полша.
Прибалтийските джуджета са надалеч от Украйна, само че най-малко могат да атакуван Беларус. Но нападението не е защита и НАТО следователно няма да ги пази, а денацификацията на Прибалтика е назряла не по-малко от денацификацията на Украйна. Предвид това, че популацията там в трите страни взети дружно е по-малко от жителите на едната Донецка област на Украйна, а и просторите не поразяват въображението, тяхната денацификация преди избраното в графика е тягост, само че не и злополука. Затова ще се появи бонус - сухопътен кулоар за Калининград. Така че на балтийците не си коства да се месят в украинската рецесия нито от позиция на ползите на Съединени американски щати, нито от техните лични.
Словакия е прекомерно дребна, прекомерно слаба и популацията ѝ е прекомерно русофилски настроено, с цел да се разчита прекомерно съществено на нейната поддръжка антируската военна акция. Остават Унгария и Румъния.
Румъния по принцип няма нищо срещу да си върне Северна Буковина и да причисли Молдова. Но в Букурещ имат вяра, че в случай че изоставят Приднестровието и не претендират за Южна Бесарабия, тогава ще бъде допустимо да се договорят за останалото с Русия. По същия метод унгарците изхождат от обстоятелството, че техните искания в Закарпатието са толкоз незначителни, а унгарско-русинският консенсус на локалното население по отношение на желателността за присъединение към Унгария е толкоз цялостен, че в случай че украинската страна рухне, Москва няма да попречи на Будапеща да вземе унгарското малцинство под протекция.
От позиция на Будапеща и Букурещ би трябвало даже да е преференциално за Москва, жертвайки дребни територии с неруско население, да легализира подялбата на Украйна, като включи в нея страни от НАТО.
Но на американците такава легализираща разпродажба на Украйна не им е нужна. Затова и тласкат поляците да нахлуят в Западна Украйна, тъй като изхождат от неспособността на Полша да причисли към себе си териториите на Галиция, на които живеят 10-12 милиона върли бандеровци, а с бежанците от Централна и Източна Украйна локалното бандеризирано население може да се окаже към 15 милиона. В Полша живеят 35 милиона души. При това съгласно формалните полски данни в страната още в този момент се намират към три милиона украинци (считайки както непрекъснатите гастарбайтери, по този начин и новоизпечените бежанци).
16-18 милиона бандеровци са си половината от днешното население на Полша. Не мисля, че си коства да подсещаме какъв брой доста се “обичат” поляците и бандеровците. Като цяло за Полша анексирането на Галиция е билет за революция. Затова американците основателно считат, че Полша няма незабавно да разгласи анексирането на галицийските райони, а ще се опита да сътвори там нещо като протекторат (собствена ДНР/ЛНР). Формално украинското държавно управление ще остане на власт, до момента в който поляците, „ загрижени “ за ориста на своите сънародници, живеещи в Украйна, просто ще прикрият Западна Украйна от съветските войски. Между другото, с цел да се затвори изцяло полската граница с украинския буфер, с изключение на галицийския протекторат, ясно на разум идва основаването на протекторат и от Волинска област.
В подобен формат американците имат интерес да пуснат в Украйна също по този начин унгарците и румънците. И едните, и другите претендират по малко парче. Но в случай че поляците няма да причисляват директно украински територии към полската страна, то и унгарците и румънците ще би трябвало да се задоволят със основаването на официални протекторати при неофициален цялостен надзор.
Така американците се пробват да основат източноевропейска коалиция, която да окупира шест района на Западна Украйна (и в случай че е допустимо, да се придвижи допустимо най-далеч на Изток). Русия ще бъде изправена пред избор - да се бие с коалиция от страни от НАТО, които могат да разчитат на поддръжката на целия блок (дори и единствено финансова и военно-техническа, само че това е задоволително, с цел да се проточи войната за дълго време и да нанесе спомагателни загуби за Русия, или даже да трансформира войната в общоевропейска) или да се съгласи на помирение.
В случай на помирение (а при подобен баланс на силите е доста вероятно) под прикритието на обединението в Западна Украйна ще остане марионетен нацистки режим, който ще разгласи претенциите си към цялата някогашна територия на Украйна (с Крим и Донбас). Демаркационната линия няма да се трансформира в нова граница, а ще остане кървяща язва, подготвена всеки миг да докара до нова военна рецесия. Съединените щати ще получат лостове както върху Русия, по този начин и върху своите сътрудници от НАТО, а Москва и Европейски Съюз ще бъдат дефинитивно и дефинитивно разграничени от положение на незавършена война (няма военни дейности, само че и мирът не е подписан). В същото време самите европейци като че ли няма да имат нищо общо с това – не те водят война, а Украйна, дано тя подписва мир с нея.
Източноевропейците не са толкоз срещу американските проекти, само че се опасяват, че Съединени американски щати в своя неповторим жанр ще ги въвлекат в парещ спор с Русия и ще си измият ръцете. Освен това в Букурещ и Будапеща изхождат от обстоятелството, че когато съветската интервенция в Украйна завърши, ще бъде допустимо да се заявяват ползите и да се получи това, което желаят от ръцете на Кремъл, без никакъв риск и с неотложно цялостно владеене. Поляците пък се опасяват да влязат сами в спор с Русия.
И в този момент, сега, когато се взема решение ориста на най-важния американски план, когато Вашингтон поставя всички старания да убеди унгарците и румънците да играят дружно с поляците, Верещук се навежда в общественото пространство и упреква унгарците в приготвят експанзия против Украйна. Унгарците и по този начин се двоумят и в действителност не желаят да скапват връзките си с Русия поради териториите, които няма да избягат от тях така и така. И тогава несъответстващите бандеровци стартират да плюят в лицето на евентуалните си спасители.
Мисля, че през вчерашния ден Верещук направи доста по-трудна задачата на Байдън. Американците обаче избраха тези фрагменти по собствен облик и сходство. Ще би трябвало сами да се оправят с тях.
Превод: В. Сергеев
Формалната логичност не може да обоснове това, което го няма, тъй като няма опция да се изучи това, което го няма. Затова нашият свят (в последна сметка неговата част, която продължава да се придържа към консервативни обичайни ценности) стои на хубавичко основа на теорията, подкрепена от практиката.
Съществува още и женската логичност, марксистите я назовават диалектическа и се пробват да я пробутат като новата дума на науката. С помощта на диалектичната логичност може да се обоснове това, което никой в никакъв случай не е виждал, не е преживявал и не е усещал. С нейна помощ може да се обоснове всичко.
Например, Ленин на процедура във всяко свое значимо писание опровергава Маркс. Маркс счита, че революционната промяна на групировката се случва, откакто новата узрява в недрата на предходната. Ленин твърди, че групировката може да се прескочи (решавайки задачата на буржоазната гражданска война в хода на социалистическата). В резултат Съюз на съветските социалистически републики към края на своето битие се пробва незабавно да вкара в социализма освен феодални, само че даже и племенни (всъщност доисторически) общества. Маркс счита, че социалистическата гражданска война може да победи само по едно и също време във всички най-развити промишлени страни. Ленин декларира, че в началото е задоволително да се удържи победа в която и да е страна, даже и най-изостаналата (идеята за “слабото звено” на империализма).
В резултат, съгласно Маркс, комунистическото общество би трябвало да стане логичен свършек на развиването на монополистичния, глобалистки капитализъм. Тоест ние сме длъжни да забележим неговата форма на стадия на късния капитализъм, както виждат формите на капитализма в епохата на късния феодализъм, преродил се в бюрократично-абсолютистките империи. Ленин изхожда от това, че е задоволителен човек с оръжие и елементарна визия за комунизма като за казармена уравниловка, с цел да се подгони с щик цялото човечество към щастието. Въпреки това, опирайки се върху диалектичната логичност, актуалните ленинисти и до момента настояват, че Ленин не е просто бележит болшевик, а креативен развива учението на Маркс. Макар и в случай че изхождаме от формалната (нормална и човешка) логичност, то ще сме принудени да признаем, че марксизмът не е виждал по-голям опортюнист от Ленин.
Но диалектическата логичност е обяснима от позиция на формалната логичност: тя потвърждава това, което е невероятно да се потвърди, само че ни се желае мощно. Тя обаче има едно задънено отклонение, което аз назовавам украинска логичност.
Украинската логичност по главните си индикатори е диалектична. С нейна помощ може да се потвърди, че страна, от която в икономическа емиграция е избягало 30% от популацията, процъфтява, че украинците са антична нация и даже, че в Украйна няма нацизъм.
Но в случай че класическата диалектична логичност носи на своите почитатели най-малко някаква изгода (болшевиките желаят да видят комунизъм приживе и не желаят да чакат по какъв начин ще прорасне през капитализма, а тяхното самозалъгване би трябвало да се разчиства от идващите поколения), то украинската логичност вреди на своите носители тук и в този момент, тъй като им основава извратена картина на света, тласка ги към погрешни оперативни решения и унищожава техните проекти по-рано в сравнение с може да се изпълнят. Затова болшевиките, въпреки и краткотрайно, само че съумяват да основат лична страна, а украинските нацисти съумяват да паразитират за къс момент върху руините на една от руските провинции.
Ето и в този момент, когато украинската нацистка изживява последните си седмици, надявайки се на избавително знамение и в очакване на чудото се пробва оптимално да продължи мъката си, изпепелявайки в огъня на бойните дейности своя най-идейно стимулиран актив. Ръководителите на Украйна, ръководейки се от украинската логичност късат връзките с най-близките си съдружници, лишавайки се от последна вяра за чудодейно избавление.
Така да вземем за пример прословутият вицепремиер Верещук, известна само с цялостното неявяване на признаци на разсъдък, което е видимо даже на фона на страдащите от изострен интелектуален недостиг сътрудници, съобщи, че Унгария има желание да завземе украинското Закарпатие. Призова, по този начин да се каже, към отпор на агресора. Така тя си “отмъсти” на Будапеща за отхвърли да поддържа концепцията за вкарване на миротворци от НАТО в Украйна, както предложи Полша.
Сега да разгледаме обстановката, изхождайки от нейното развиване през последната седмица. На първо място Полша предложи да вкара в Украйна миротворци от НАТО. На второ място Съединени американски щати обявиха, че НАТО няма да се меси в украинската рецесия, тъй като Вашингтон не желае нуклеарна война с Русия, само че обособени страни от НАТО могат да изпратят независимо миротворци. Трето, поляците по никакъв начин не са въодушевени от концепцията да се окажат уединено с Русия по полята на Галиция и те започнаха да търсят опция да сформират най-малко някаква коалиция. На четвърто място, тъй като Съединени американски щати не желаят да водят война сами с Русия, само че доста желаят с Русия да води война Европа или нейна част, Байдън тази седмица ще посети Полша, с цел да вдъхне кураж на Дуда, а също така да помогне с привличането на съдружници всред източноевропейските съседи.
Кой може да помогне на Полша.
Прибалтийските джуджета са надалеч от Украйна, само че най-малко могат да атакуван Беларус. Но нападението не е защита и НАТО следователно няма да ги пази, а денацификацията на Прибалтика е назряла не по-малко от денацификацията на Украйна. Предвид това, че популацията там в трите страни взети дружно е по-малко от жителите на едната Донецка област на Украйна, а и просторите не поразяват въображението, тяхната денацификация преди избраното в графика е тягост, само че не и злополука. Затова ще се появи бонус - сухопътен кулоар за Калининград. Така че на балтийците не си коства да се месят в украинската рецесия нито от позиция на ползите на Съединени американски щати, нито от техните лични.
Словакия е прекомерно дребна, прекомерно слаба и популацията ѝ е прекомерно русофилски настроено, с цел да се разчита прекомерно съществено на нейната поддръжка антируската военна акция. Остават Унгария и Румъния.
Румъния по принцип няма нищо срещу да си върне Северна Буковина и да причисли Молдова. Но в Букурещ имат вяра, че в случай че изоставят Приднестровието и не претендират за Южна Бесарабия, тогава ще бъде допустимо да се договорят за останалото с Русия. По същия метод унгарците изхождат от обстоятелството, че техните искания в Закарпатието са толкоз незначителни, а унгарско-русинският консенсус на локалното население по отношение на желателността за присъединение към Унгария е толкоз цялостен, че в случай че украинската страна рухне, Москва няма да попречи на Будапеща да вземе унгарското малцинство под протекция.
От позиция на Будапеща и Букурещ би трябвало даже да е преференциално за Москва, жертвайки дребни територии с неруско население, да легализира подялбата на Украйна, като включи в нея страни от НАТО.
Но на американците такава легализираща разпродажба на Украйна не им е нужна. Затова и тласкат поляците да нахлуят в Западна Украйна, тъй като изхождат от неспособността на Полша да причисли към себе си териториите на Галиция, на които живеят 10-12 милиона върли бандеровци, а с бежанците от Централна и Източна Украйна локалното бандеризирано население може да се окаже към 15 милиона. В Полша живеят 35 милиона души. При това съгласно формалните полски данни в страната още в този момент се намират към три милиона украинци (считайки както непрекъснатите гастарбайтери, по този начин и новоизпечените бежанци).
16-18 милиона бандеровци са си половината от днешното население на Полша. Не мисля, че си коства да подсещаме какъв брой доста се “обичат” поляците и бандеровците. Като цяло за Полша анексирането на Галиция е билет за революция. Затова американците основателно считат, че Полша няма незабавно да разгласи анексирането на галицийските райони, а ще се опита да сътвори там нещо като протекторат (собствена ДНР/ЛНР). Формално украинското държавно управление ще остане на власт, до момента в който поляците, „ загрижени “ за ориста на своите сънародници, живеещи в Украйна, просто ще прикрият Западна Украйна от съветските войски. Между другото, с цел да се затвори изцяло полската граница с украинския буфер, с изключение на галицийския протекторат, ясно на разум идва основаването на протекторат и от Волинска област.
В подобен формат американците имат интерес да пуснат в Украйна също по този начин унгарците и румънците. И едните, и другите претендират по малко парче. Но в случай че поляците няма да причисляват директно украински територии към полската страна, то и унгарците и румънците ще би трябвало да се задоволят със основаването на официални протекторати при неофициален цялостен надзор.
Така американците се пробват да основат източноевропейска коалиция, която да окупира шест района на Западна Украйна (и в случай че е допустимо, да се придвижи допустимо най-далеч на Изток). Русия ще бъде изправена пред избор - да се бие с коалиция от страни от НАТО, които могат да разчитат на поддръжката на целия блок (дори и единствено финансова и военно-техническа, само че това е задоволително, с цел да се проточи войната за дълго време и да нанесе спомагателни загуби за Русия, или даже да трансформира войната в общоевропейска) или да се съгласи на помирение.
В случай на помирение (а при подобен баланс на силите е доста вероятно) под прикритието на обединението в Западна Украйна ще остане марионетен нацистки режим, който ще разгласи претенциите си към цялата някогашна територия на Украйна (с Крим и Донбас). Демаркационната линия няма да се трансформира в нова граница, а ще остане кървяща язва, подготвена всеки миг да докара до нова военна рецесия. Съединените щати ще получат лостове както върху Русия, по този начин и върху своите сътрудници от НАТО, а Москва и Европейски Съюз ще бъдат дефинитивно и дефинитивно разграничени от положение на незавършена война (няма военни дейности, само че и мирът не е подписан). В същото време самите европейци като че ли няма да имат нищо общо с това – не те водят война, а Украйна, дано тя подписва мир с нея.
Източноевропейците не са толкоз срещу американските проекти, само че се опасяват, че Съединени американски щати в своя неповторим жанр ще ги въвлекат в парещ спор с Русия и ще си измият ръцете. Освен това в Букурещ и Будапеща изхождат от обстоятелството, че когато съветската интервенция в Украйна завърши, ще бъде допустимо да се заявяват ползите и да се получи това, което желаят от ръцете на Кремъл, без никакъв риск и с неотложно цялостно владеене. Поляците пък се опасяват да влязат сами в спор с Русия.
И в този момент, сега, когато се взема решение ориста на най-важния американски план, когато Вашингтон поставя всички старания да убеди унгарците и румънците да играят дружно с поляците, Верещук се навежда в общественото пространство и упреква унгарците в приготвят експанзия против Украйна. Унгарците и по този начин се двоумят и в действителност не желаят да скапват връзките си с Русия поради териториите, които няма да избягат от тях така и така. И тогава несъответстващите бандеровци стартират да плюят в лицето на евентуалните си спасители.
Мисля, че през вчерашния ден Верещук направи доста по-трудна задачата на Байдън. Американците обаче избраха тези фрагменти по собствен облик и сходство. Ще би трябвало сами да се оправят с тях.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ