Какво знаем и какво не за саламите?
Колкото и да се опитваме да отречем потребността на човек от месо, факт е, че от хилядолетия насам месото е фундаментален хранителен артикул, който в хода на историята е спасявал безчет човешки животи от гладна гибел
Затова и в миналото нашите предшественици са създали всичко належащо да запазят усета и трайността на месото за по-дълго време, вследствие на което се е появил колбасът, написа
Саламът не е нарицателно за един избран артикул. С течение на времето в другите страни се появяват доста и разнообразни видовесалами, които обаче се подготвят на един общ принцип. Саламът по предписание се подготвя от осолено ферментирало или изсушено месо от разнообразни животни, постоянно с добавка на подправки в друго съответствие и типове според от съответната рецепта за колбас. Салами могат да се подготвят от свинско, телешко, говеждо, конско, агнешко, птиче месо и даже и риба или примес от 2 или повече типа месо.
Традиционно обаче колбасът е патент на италианските селяни, които в миналото са измислили хитрата технология за осоленото и сушено месо, което в множеството случаи може да резервира трайността си до година, и то при стайна температура. Всъщност колбас е събирателно разбиране за всички типове салами, обгърнати от разнообразни животинки или синтетични (вече) „ черва”.
Италианският термин за тези хранителни артикули е insaccati. Етимологията на самата дума „ салам” можем да открие от латинската дума "Salumen ", която е понятието за композиция от осолени меса. У нас, В Турция и Румъния продуктите са известни с името „ салам”, на маджарски – „ еszalámi”, а френската дума за тези деликатеси е „ saucisson”.
Днес свои лични предписания за неповторимо вкусни колбаси имат доста страни като Италия, Франция, Унгария, Германия, Белгия, Дания и Испания, само че няма по какъв начин да не признаем, че най-съществен принос имат италианските кулинарни майстори, които от незапомнени времена усъвършенстват и създават рецептите за италианските колбаси. Предполага се, че сходни артикули са почнали да се създават надалеч преди да се появи Римската империя.
Дълбоки обичаи в производството на колбас имат и още много страни, като Хърватия, Чехия, Словакия, Холандия, Люксембург, Гърция, Румъния, Македония, България, Сърбия, Полша, Украйна, Русия, и Турция.
Днес колбасите са толкоз доста като тип, че надали ще ни стигне през целия ден да приказваме за тях. Най-общо колбаси могат да се вършат от кълцано или мляно месо, по-дълготрайни или малотрайни, варенопушени, сушени и така нататък, от един тип месо или примес от няколко. Доста постоянно обичайна рецепта за колбас изисква и добавка за сланина, което резервира по-сочния усет на продукта, по време на сушенето и по-късно.
Видове колбас
Саламите най-общо биват малотрайни и дълготрайни, сходно и на другите типове салами. У нас известни видовесалами са шпековия, който има обичайно място на българската софра, и разнообразни типове като Камчия, Телешки, Хамбургски, Деликатесен.
Съвременната кулинарна промишленост много е „ изродила” някои от рецептите за колбас. Всеизвестен факт е, че в много огромна част от саламите се натъртва на разнообразни смеси, които може да определим като тип „ меланж” от синтетични артикули за набухване, овкусители, стабилизатори и консерванти, скотски мазнини и даже отпадъчни скотски артикули като хрущяли, кожа и така нататък
Най-общо казано, последното, което доминира като количество в тези артикули, е процентът същинско месо. За благополучие обаче качествени колбаси могат да се намерят без проблем и в голям набор от усети и типове – пушени деликатесни колбаси, шпек и полушпек, колбаси вид луканкови, сурово сушени салами и така нататък
Сред най-популярните италиански колбаси са Милански колбас, Пеперони (Pepperoni), Дженовезе (Genovese), Вентричина (Ventrichina), Фелино (Felino), Чоризо, Финочиона (Finocchiona), Наполетано (Napoletano), Кулатело (Kulatello) и други
Фелино (Felino) е един от най-известните обичайни колбаси в Италия. Типичен за региона на Парма, Фелино е изсъхнал колбас с неправилна форма, който се подготвя за към 3 месеца. Финочиона (Finocchiona) дължи името си на ароматна примес от семена (finocchio), които са микс от подправки. Приготвя се от тънко смляно свинско месо и мазнини, а 10-инчовите колбаси се сушат за към 3-4 месеца. Има очебийно лют усет и се сервира на дебели резени.
Наполетано пък е колбас с дребен размер, с червеникав цвят и усет на пикантни чушки. Доста припомня родната луканка на усет, както и своя събрат – италианския колбас Пеперони. За разлика от него обаче, Наполетано се подготвя само от чисто свинско месо и малко мазнини. Вкусът на Пеперони е композиция от свинско, телешко и повечко сланина.
Един от най-тачените италиански колбаси е Вентричина (Ventrichina). Този деликатес е родом от селцето Kronyaleto в провинция Терамо и се подготвя от чисто свинско месо, с добавка на самун, чесън, портокалови кори, сладки и люти чушки и розмарин.
Кулатело, от своя страна, е шунков деликатес, запазена марка на северната част на провинция Парма - Bassa Parmense, която има мокър климат и гъсти мъгли, които са определящи за усета на Кулатело.
Избор и предпазване на колбас
Купувайте единствено колбаси, които са добре опаковани и с ясно упомената информация за производител и период на валидност. Съхранявайте колбасите в ледник, усърдно сложени в подобаваща опаковка, тъй като в случай че са открити, по-бързо ще се скапват.
Вреди от колбасите
Всъщност саламите, включително и колбасите, все по-често се сочат като една от най-вредните храни, противопоказни за много хора, които страдат от доста типове болести. Това е по причина на обстоятелството, че в множеството салами, кренвирши и колбаси постоянно се влагат така наречен скрити мазнини, които са прикрити благодарение на оцветители и ароматизатори. Доста постоянно производители на месо употребяват и така наречен трансгени. 90% от кренвиршите, сарфаладите, колбасите се състоят от трансгенна соя.
Отделно от това е общоизвестно, че мазното и солено месо форсира процеса на стареене на клетката и способства за появяването на сърдечно-съдови болести. Солта, наричана постоянно „ бяла смърт”, покачва кръвното, нарушава киселинно-солния баланс в организма, способства за натрупването на отрови в тялото.
Затова и в миналото нашите предшественици са създали всичко належащо да запазят усета и трайността на месото за по-дълго време, вследствие на което се е появил колбасът, написа
Саламът не е нарицателно за един избран артикул. С течение на времето в другите страни се появяват доста и разнообразни видовесалами, които обаче се подготвят на един общ принцип. Саламът по предписание се подготвя от осолено ферментирало или изсушено месо от разнообразни животни, постоянно с добавка на подправки в друго съответствие и типове според от съответната рецепта за колбас. Салами могат да се подготвят от свинско, телешко, говеждо, конско, агнешко, птиче месо и даже и риба или примес от 2 или повече типа месо.
Традиционно обаче колбасът е патент на италианските селяни, които в миналото са измислили хитрата технология за осоленото и сушено месо, което в множеството случаи може да резервира трайността си до година, и то при стайна температура. Всъщност колбас е събирателно разбиране за всички типове салами, обгърнати от разнообразни животинки или синтетични (вече) „ черва”.
Италианският термин за тези хранителни артикули е insaccati. Етимологията на самата дума „ салам” можем да открие от латинската дума "Salumen ", която е понятието за композиция от осолени меса. У нас, В Турция и Румъния продуктите са известни с името „ салам”, на маджарски – „ еszalámi”, а френската дума за тези деликатеси е „ saucisson”.
Днес свои лични предписания за неповторимо вкусни колбаси имат доста страни като Италия, Франция, Унгария, Германия, Белгия, Дания и Испания, само че няма по какъв начин да не признаем, че най-съществен принос имат италианските кулинарни майстори, които от незапомнени времена усъвършенстват и създават рецептите за италианските колбаси. Предполага се, че сходни артикули са почнали да се създават надалеч преди да се появи Римската империя.
Дълбоки обичаи в производството на колбас имат и още много страни, като Хърватия, Чехия, Словакия, Холандия, Люксембург, Гърция, Румъния, Македония, България, Сърбия, Полша, Украйна, Русия, и Турция.
Днес колбасите са толкоз доста като тип, че надали ще ни стигне през целия ден да приказваме за тях. Най-общо колбаси могат да се вършат от кълцано или мляно месо, по-дълготрайни или малотрайни, варенопушени, сушени и така нататък, от един тип месо или примес от няколко. Доста постоянно обичайна рецепта за колбас изисква и добавка за сланина, което резервира по-сочния усет на продукта, по време на сушенето и по-късно.
Видове колбас
Саламите най-общо биват малотрайни и дълготрайни, сходно и на другите типове салами. У нас известни видовесалами са шпековия, който има обичайно място на българската софра, и разнообразни типове като Камчия, Телешки, Хамбургски, Деликатесен.
Съвременната кулинарна промишленост много е „ изродила” някои от рецептите за колбас. Всеизвестен факт е, че в много огромна част от саламите се натъртва на разнообразни смеси, които може да определим като тип „ меланж” от синтетични артикули за набухване, овкусители, стабилизатори и консерванти, скотски мазнини и даже отпадъчни скотски артикули като хрущяли, кожа и така нататък
Най-общо казано, последното, което доминира като количество в тези артикули, е процентът същинско месо. За благополучие обаче качествени колбаси могат да се намерят без проблем и в голям набор от усети и типове – пушени деликатесни колбаси, шпек и полушпек, колбаси вид луканкови, сурово сушени салами и така нататък
Сред най-популярните италиански колбаси са Милански колбас, Пеперони (Pepperoni), Дженовезе (Genovese), Вентричина (Ventrichina), Фелино (Felino), Чоризо, Финочиона (Finocchiona), Наполетано (Napoletano), Кулатело (Kulatello) и други
Фелино (Felino) е един от най-известните обичайни колбаси в Италия. Типичен за региона на Парма, Фелино е изсъхнал колбас с неправилна форма, който се подготвя за към 3 месеца. Финочиона (Finocchiona) дължи името си на ароматна примес от семена (finocchio), които са микс от подправки. Приготвя се от тънко смляно свинско месо и мазнини, а 10-инчовите колбаси се сушат за към 3-4 месеца. Има очебийно лют усет и се сервира на дебели резени.
Наполетано пък е колбас с дребен размер, с червеникав цвят и усет на пикантни чушки. Доста припомня родната луканка на усет, както и своя събрат – италианския колбас Пеперони. За разлика от него обаче, Наполетано се подготвя само от чисто свинско месо и малко мазнини. Вкусът на Пеперони е композиция от свинско, телешко и повечко сланина.
Един от най-тачените италиански колбаси е Вентричина (Ventrichina). Този деликатес е родом от селцето Kronyaleto в провинция Терамо и се подготвя от чисто свинско месо, с добавка на самун, чесън, портокалови кори, сладки и люти чушки и розмарин.
Кулатело, от своя страна, е шунков деликатес, запазена марка на северната част на провинция Парма - Bassa Parmense, която има мокър климат и гъсти мъгли, които са определящи за усета на Кулатело.
Избор и предпазване на колбас
Купувайте единствено колбаси, които са добре опаковани и с ясно упомената информация за производител и период на валидност. Съхранявайте колбасите в ледник, усърдно сложени в подобаваща опаковка, тъй като в случай че са открити, по-бързо ще се скапват.
Вреди от колбасите
Всъщност саламите, включително и колбасите, все по-често се сочат като една от най-вредните храни, противопоказни за много хора, които страдат от доста типове болести. Това е по причина на обстоятелството, че в множеството салами, кренвирши и колбаси постоянно се влагат така наречен скрити мазнини, които са прикрити благодарение на оцветители и ароматизатори. Доста постоянно производители на месо употребяват и така наречен трансгени. 90% от кренвиршите, сарфаладите, колбасите се състоят от трансгенна соя.
Отделно от това е общоизвестно, че мазното и солено месо форсира процеса на стареене на клетката и способства за появяването на сърдечно-съдови болести. Солта, наричана постоянно „ бяла смърт”, покачва кръвното, нарушава киселинно-солния баланс в организма, способства за натрупването на отрови в тялото.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ