Германия: Стотици милиарди за армията и за инфраструктура
" Колкото и да ни коства " – водени от това мото, немските консерватори и социалдемократите отстраняват бюджетните ограничавания за военни разноски в Германия. А 500 милиарда евро ще отидат единствено за възобновяване на закъсалата инфраструктура, оповестява Дойче Веле.
Разходите за защита, които надвишават един % от брутния вътрешен артикул, ще бъдат изключени от така наречен дългова спирачка, залегнала в Основния закон в Германия. На процедура това значи опция за вземането на нови заеми в безграничен размер. За това се схванаха ХДС/ХСС и ГСДП на техните диалози за съставяне на бъдещата ръководи коалиция.
Промяна в конституцията
Амбициозното начинание би трябвало да се финансира частично от немската стопанска система, за която се планува стимулираща инжекция под формата на инфраструктурен пакет - за вложения в пътища, железници и други области. За тази цел ще бъдат взети заеми на обща стойност 500 милиарда евро, които ще се влеят в специфичен ексклузивен фонд. За съпоставяне: това е малко повече от размера на федералния бюджет, който за 2024 година възлиза на 467 милиарда евро, и повече от една десета от Брутният вътрешен продукт на Германия. Тези пари би трябвало да бъдат предоставени бързо и ще се разполагаем за 10 години.
За да бъде заобиколена дълговата спирачка в Германия, която е залегнала в немската конституция, е належащо основаването на изключителния фонд също да бъде закрепено в Основния закон – по този начин фондът няма да предстои на нормалните ограничавания за взимане на нови задължения. За смяна на конституцията обаче е належащо болшинство от две трети, с каквото ХДС/ХСС и ГСДП не разполагат - нито в остарелия, нито в новия състав на Бундестага. В новия Бундестаг те ще би трябвало да разчитат на поддръжка от „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) или от Лявата партия. И двете фракции обаче отхвърлят изключителните фондове. Ето за какво остарелият Бундестаг ще би трябвало да се събере още един път, с цел да одобри въпросната конституционна корекция – най-вероятно с гласовете на Зелените.
За какво тъкмо са нужни пари в региона на защитата?
Извънредните средства от 100 милиарда евро за Бундесвера, които бяха признати през 2022 година като реакция на съветското нахлуване против Украйна, към този момент са напълно залегнали в плановите разноски и ще бъдат изцяло изразходвани.
Но е ясно, че една войска, която е изцяло боеспособна, се нуждае от цялостно съоръжение над 100 % – т.е. от всеобхватна противовъздушна и киберзащита, както и от усъвършенствано разузнаване. Освен това са нужни далекобойни прецизни оръжия, ресурси от муниции, задоволително безпилотни летателни средства (дронове) и функционираща гражданска защита. Необходимият за всички тези действия персонален състав ще би трябвало да се набави от една нова система за военна работа в Германия, за която обаче сега няма задоволително потенциал в наличните казарми.
През първите шест месеца след съставянето на държавното управление ХДС/ХСС и ГСДП имат намерение да приготвят закон, с който да се форсира планирането на действия и снабдяването на Бундесвера. Ще има и лист с предпочитани артикули за въоръжението, които ще би трябвало да се набират бързо.
Инвестиции в инфраструктурата
Рушащи се мостове, неприятни железопътни линии и пътища: Остарялата транспортна инфраструктура спъва икономическото развиване на Германия. От Съюза на немската промишленост (BDI) са пресметнали, че през идващите 10 години ще са нужни спомагателни средства в размер на към 160 милиарда евро за железопътната мрежа, автомагистралите и първокласните междуградски пътища, за обновяването на мостовете, водните пътища, пристанищата и за разширението на публичния превоз. Освен това спомагателни 100 милиарда евро би трябвало да бъдат вложени в инфраструктура за обучение, т.е. в детски градини, учебни заведения и университети, както и 56 милиарда евро за здания и градеж на жилища.
Кой ще заплаща заемите?
Държавата набира нови средства посредством издаване на облигации на финансовия пазар. Тоест, парите в началото ще дойдат от вложители – посредством парични фондове или кредитни институции. Един от най-големите вложители в света е норвежкият държавен капиталов фонд.
В дълготраен проект обаче заемът би трябвало да бъде изплатен. Федералното държавно управление приготвя график за това. В случая със досегашния специфичен фонд за Бундесвера погасяването е планувано да стартира от 2031 година. Парите за това би трябвало да дойдат от федералния бюджет, т.е. от данъчни доходи и други държавни приходи.
Юристи и икономисти към този момент предизвестяват, че спомагателни изключителни фондове, финансирани с дълг в сходни мащаби, ще усилят в допълнение лихвената тежест през идващите години. Това би влошило още повече бюджетната обстановка и доста би лимитирало политическите благоприятни условия за маневриране.
Разходите за защита, които надвишават един % от брутния вътрешен артикул, ще бъдат изключени от така наречен дългова спирачка, залегнала в Основния закон в Германия. На процедура това значи опция за вземането на нови заеми в безграничен размер. За това се схванаха ХДС/ХСС и ГСДП на техните диалози за съставяне на бъдещата ръководи коалиция.
Промяна в конституцията
Амбициозното начинание би трябвало да се финансира частично от немската стопанска система, за която се планува стимулираща инжекция под формата на инфраструктурен пакет - за вложения в пътища, железници и други области. За тази цел ще бъдат взети заеми на обща стойност 500 милиарда евро, които ще се влеят в специфичен ексклузивен фонд. За съпоставяне: това е малко повече от размера на федералния бюджет, който за 2024 година възлиза на 467 милиарда евро, и повече от една десета от Брутният вътрешен продукт на Германия. Тези пари би трябвало да бъдат предоставени бързо и ще се разполагаем за 10 години.
За да бъде заобиколена дълговата спирачка в Германия, която е залегнала в немската конституция, е належащо основаването на изключителния фонд също да бъде закрепено в Основния закон – по този начин фондът няма да предстои на нормалните ограничавания за взимане на нови задължения. За смяна на конституцията обаче е належащо болшинство от две трети, с каквото ХДС/ХСС и ГСДП не разполагат - нито в остарелия, нито в новия състав на Бундестага. В новия Бундестаг те ще би трябвало да разчитат на поддръжка от „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) или от Лявата партия. И двете фракции обаче отхвърлят изключителните фондове. Ето за какво остарелият Бундестаг ще би трябвало да се събере още един път, с цел да одобри въпросната конституционна корекция – най-вероятно с гласовете на Зелените.
За какво тъкмо са нужни пари в региона на защитата?
Извънредните средства от 100 милиарда евро за Бундесвера, които бяха признати през 2022 година като реакция на съветското нахлуване против Украйна, към този момент са напълно залегнали в плановите разноски и ще бъдат изцяло изразходвани.
Но е ясно, че една войска, която е изцяло боеспособна, се нуждае от цялостно съоръжение над 100 % – т.е. от всеобхватна противовъздушна и киберзащита, както и от усъвършенствано разузнаване. Освен това са нужни далекобойни прецизни оръжия, ресурси от муниции, задоволително безпилотни летателни средства (дронове) и функционираща гражданска защита. Необходимият за всички тези действия персонален състав ще би трябвало да се набави от една нова система за военна работа в Германия, за която обаче сега няма задоволително потенциал в наличните казарми.
През първите шест месеца след съставянето на държавното управление ХДС/ХСС и ГСДП имат намерение да приготвят закон, с който да се форсира планирането на действия и снабдяването на Бундесвера. Ще има и лист с предпочитани артикули за въоръжението, които ще би трябвало да се набират бързо.
Инвестиции в инфраструктурата
Рушащи се мостове, неприятни железопътни линии и пътища: Остарялата транспортна инфраструктура спъва икономическото развиване на Германия. От Съюза на немската промишленост (BDI) са пресметнали, че през идващите 10 години ще са нужни спомагателни средства в размер на към 160 милиарда евро за железопътната мрежа, автомагистралите и първокласните междуградски пътища, за обновяването на мостовете, водните пътища, пристанищата и за разширението на публичния превоз. Освен това спомагателни 100 милиарда евро би трябвало да бъдат вложени в инфраструктура за обучение, т.е. в детски градини, учебни заведения и университети, както и 56 милиарда евро за здания и градеж на жилища.
Кой ще заплаща заемите?
Държавата набира нови средства посредством издаване на облигации на финансовия пазар. Тоест, парите в началото ще дойдат от вложители – посредством парични фондове или кредитни институции. Един от най-големите вложители в света е норвежкият държавен капиталов фонд.
В дълготраен проект обаче заемът би трябвало да бъде изплатен. Федералното държавно управление приготвя график за това. В случая със досегашния специфичен фонд за Бундесвера погасяването е планувано да стартира от 2031 година. Парите за това би трябвало да дойдат от федералния бюджет, т.е. от данъчни доходи и други държавни приходи.
Юристи и икономисти към този момент предизвестяват, че спомагателни изключителни фондове, финансирани с дълг в сходни мащаби, ще усилят в допълнение лихвената тежест през идващите години. Това би влошило още повече бюджетната обстановка и доста би лимитирало политическите благоприятни условия за маневриране.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ