Колкото и да не ни се иска - социалното изключване

Колкото и да не ни се желае - общественото изключване в България съществува.

Всъщност общественото изключване е функционалност на голям брой фактори като здравен и учебен статус, равнища на безработица, териториално систематизиране на популацията, достъп до услуги за ранно детско обучение и грижи и други.

Тревожно е и нарастването на броя на живеещите в беднотия измежду децата у нас - това се дължи на сериозни структурни проблеми.

Има ги тези деца, които зимата вървят на учебно заведение без яке и без ботуши. Те не разполагат и с доста джобни, с цел да отидат до близкото магазинче и да ги закупят обичаната храна или напитка. Подобен е казусът на Ники. Огнян Исаев, който е деятел за отбрана на правата на ромската общественост у нас написа в профила си във Facebook, че Ники се оправя добре по математика - счита бързо, само че пък написа много мъчно цифрите (за възрастта си). Ники седи на последния чин - самичък. Ники е ухилен, палав и като че ли удовлетворен от ситуацията си.

" Първото нещо, което ми извади очите при влизане в класната стая, бяха оголените крайници на Ники. Може би тъй като съм татко на две деца? Може би тъй като съм ходил с галоши, скъсани обувки… на учебно заведение и съм стоял с часове с мокри крайници - до момента в който се прибера у дома. Но в никакъв случай не съм ходил на учебно заведение със сандали и къси (очевидно малки) чорапи при започване на зимата. Времето през днешния ден бе дъждовно. Ники няма и зимно яке. Той нямаше никакво яке. Но Ники е на учебно заведение всеки ден - думи на директорката. И е зает ", споделя Исаев.

Мъжът откровено споделя, че очите му са се пълнили със сълзи от самото начало, само че се е овладявал и си е търкал очите.

" Търках очите, все едно нещо ми е влезнало - има деца, учители…, въпреки всичко. А си бършех сълзите, скрито, да не разбере никой. И отново му гледах краката. После го питах нещо… и си потеглих. Излязох от класната му стая. А той все по този начин щастливо играеше и смяташе с връстниците си ", добави той и добави:

" Не, няма да кажа къде живее Ники и кое е учебното заведение. Ако се огледаме и спрем за момент, ще забележим хилядите деца, които пропущаме, тъй като сме привикнали - те са такива, те не желаят, при тях е по този начин и така нататък

Ники ще има топли обувки, яке, шапка и чорапи. Но не всяко дете като него ще има.

Днес преоткрих за следващ път за какво обичам работата си (това е смисъл на живот по-скоро) и има голям смисъл от това, което вършим със стотици съидейници. Даже тук не желая да разясня следващият шарлатанин, който желае да изтрие тъкмо деца като Ники от просветителната ни система - като с гумичка молив. Но Ники е България и нейното бъдеще! Докато ме има, ще се боря тези деца да са забележими, само че и да доживеят правдивост ".