Колкото и да ме съветваха близки и приятели да не

Колкото и да ме поучаваха близки и другари да не се занимавам с жена като Соня, аз глуповато ги подцених и слепешком се влюбих в нея. Тя е с няколко години по-възрастна от мен и отлично разбра по какъв начин да ми влезе под кожата. Поласкан от изтънчеността й, незабелязано се трансфорах в кукла на конци. Соня завладя сърцето и мозъка ми, персоналното ми пространство и банковата ми сметка. Година по-късно се сгодихме и допусках, че щом публично сме двойка, тя ще спи единствено в моето легло. Противно на всякаква логичност обаче след броени месеци разбрах, че не съм единственият, който се любува на прегръдките й. Последва плевел скандал, в който от устата на приятелката ми се изливаха искрено вулгарни слова. Това ме раздруса до основи. Същата вечер, пийнал и обезверен, потърсих разтуха в обятията на някаква уличница, която срещнах в бара.

На сутринта открих, че среднощното ми премеждие не е останало без следствие. Бях обран до шушка. Добре, че авансово платих стаята в хотела. Ругаейки мислено, желаех да изчезна.
Прибрах се вкъщи, взех пари и към момента гонен от махмурлук, се качих в колата и потеглих в незнайна посока. Докато карах, си мислех, че съм огромен простак. Как можах да се оставя в ръцете на крадла? Завладян от яд, късно видях животното, което безусловно изскочи на пътя ми. Хвърлих се върху педала за газта и извих внезапно кормилото. Колата литна напред, гумите изсвириха, след това се завъртях и последното, което си припомням, е голямото дърво и личните си писъци. Когато пристигнах в схващане, видях над себе си две непознати очи, които се взираха обезпокоеното в мен.

Бавно извърнах глава и в близост мярнах огромно куче с изплезен език. Сякаш в дрямка дочух глас да споделя: „ Стой тук, Вихър. Ще се върна по-късно. “ Кучето приближи и чинно седна до мен. Нямах визия какъв брой време е минало. Отново се бях унесъл. В съня си виждах непозната босонога жена. Тя бършеше челото ми, мокреше устните ми с вода, а наличието й ми даваше необикновено успокоение. Когато се свестих, към този момент не бях в колата, а в някаква стая. До леглото ми на дървено столче седеше белокоса бабичка. Щом видя, че съм безсънен, устата й се разтвори в необятна беззъба усмивка. „ Добре пристигнал, синко. Наспа ли се? Взех да мисля, че ще си проспиш младините “ – сподели тя. „ Какво се е случило? Защо съм тук? “ – попитах старицата. „ Не си ли спомняш? Удари се в дърво. Добре, че беше внучка ми да те открие. Събра някои мъже от селото и те изкараха от колата.

Лекарят ни успокои, че имаш леко мозъчно разтърсване, само че другояче нищо ти няма. Два-три дни на легло – и си като нов. “ Внучка й! Значи тя беше онази жена, чието лице видях за първи път и която се грижеше за мен. Леко се надигнах на лакти и огледах стаята. Скромна, с дървен под, по стените имаше закачени черно-бели фотографии. Докато разговаряхме, вратата изскърца и фигурата на момичето от сънищата ми като привидение се появи на прага. Наблюдавах я със спотаен мирис. Не приличаше на девойките, които познавах. С коса, повърхностно пусната по раменете, дълга пола и бяла риза, тя ми подсети фея. Изпод полата се подаваха босите й нозе. Изведнъж ми се стори, че слънце огря мрачната стая. Самодивата се повъртя малко, след това се обърна и излезе.

На другата заран се разсъниха рано. Чувствах се добре и можех умерено да си потегли, само че нещо ме караше още да желая да се възползвам от любезността на домакините ми. Така и постъпих. Гостуването ми продължи месец. С Биляна – това беше името на прелестното момиче, бързо се сприятелихме. Като множеството почтени същества тя носеше чиста и безкористна душа. Вечер сядахме в двора и с часове слушах фантазиите й да види морето и чайките. Обожавах дребните ни моменти на скрита фамилиарност. Горчивият спомен за Соня беше липсващ от мозъка ми. Биляна ми показа, че е изгубила родителите си при злополука и от този момент живее с баба си. Не могла да се изучи, нито пък в миналото е виждала красивите сини морски талази. Много искаше да й описвам за морето. Понякога, до момента в който говореше, дълбока горест се изписваше на лицето й, само че различен път ненадейно се разсмиваше, скачаше и прегръщаше голямото куче Вихър, което също като мен деликатно я слушаше. Емоциите й бяха чисти и неподправени.

Близостта ми с нея излекува контузията, която Соня ми аргументи. Тогава не осъзнавах, че тя прогони мрака, и към този момент не усещах самотност. Заради Биляна се влюбих даже в първите слънчеви лъчи.
И отново поради нея, с цел да я направя щастлива, взех решение да сбъдна фантазията й. Веднъж я притеглих към себе си с значим въпрос: „ Искаш ли двамата да заминем? Да отидем да забележим морето? “ Тя се засмя, кимна позитивно, а очите й преливаха от блян. На другия ден тръгнахме. Две седмици прекарах в парадайса. Никога не съм виждал някой да се радва толкоз на крясъците на чайките. Биляна безусловно се наслаждаваше на всяка мида, която намираше на брега, и като непораснало дете загребваше вода, след това постепенно стискаше шепата си да изтече на струйки.

Една нощ се разхождахме по плажа. Нямаше луна и в близост беше пусто. Биляна вървеше до мен и безшумно си тананикаше. И в случай че преди ми приличаше на фея, в този момент ми подсещаше на сирена. Не можах да се стърпя. Бързо, като че ли се опасявах, че ще ми избяга, се пресегнах и я притиснах в обятията си. Тя ми отговори с влажна и буйна целувка. За това, което се случи след това, не се приказва. То се изживява. До края на почивката ни не се отделихме един от различен. За първи път през живота си разбрах какво значи същинска и всепоглъщаща безрезервност. Изгарях в огън, имах чувството, че съм жертван. Когато се разделихме с Биляна, тя плака дълго и неутешимо. Казваше ми, че няма да се забележим повече, а аз й се кълнях, че скоро ще се върна за нея. Понякога човек дава обещание, само че не извършва или го прави прекомерно късно.

Прибирайки се вкъщи, още веднъж се оказах заложник на съдбовния сексапил на Соня. Забравих всичко, в това число и своята спасителка. За следващ път тя ми изневери и се разведохме. Година по-късно, наскърбен и смачкан, си спомних клетвите към Биляна. Измина още месец в опити да се преборя с гузната си съвест. Накрая въпреки всичко събрах храброст, качих се в колата и отпътувах. Дълго се въртях пред къщата, до момента в който се реша да почукам. Кучето залая и от вътрешната страна се чуха стъпки. След малко старицата застана пред мен. Отвори необятно вратата и без да каже дума, потегли назад по калдъръмената пътека към стаите. Мълчаливо я последвах. Изминаха няколко минути, а Биляна не се показваше. С хрипкав глас попитах: „ Бабо, къде е тя? “ Старата жена подвигна глава и ме погледна с невиждащи очи. После, като че ли беше в транс, размаха ръка и уточни към далечината, където зад могилата се белееха гробищата. „ Отиде си. Там я търси. Докторът сподели, че имала нещо на сърцето. “

Не знаех, че човек може да изпита толкоз жестока болежка и все пак да остане жив. Задушавах се, въздухът не ми доближаваше. Стъпките на старицата отново отекнаха по чакъла. Отново настана тишина — глуха и потискаща. Изведнъж до ушите ми долетя детски рев. Рязко се обърнах и видях самотницата да държи увито в одеяло бебе. Чух я да споделя: „ Тя си потегли, само че ти остави подарък. Вземи я, твоя е. “ Нежно притиснах щерка си в прегръдките си. Поех си мирис, вглеждайки се в мъничкото й лице. Нещо ме стисна за гърлото и тогава осъзнах, че от през днешния ден нататък има за кого да пребивавам и животът ми в никакъв случай повече няма да бъде неправилен.
Данаил
Инфо: Лична драма